Определение № 850 от 08.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 850 гр. Стара Загора, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500469 по описа за 2025 година Производството е образувано е по частни жалби на „А.Т.“ ЕООД, гр.С., подадена чрез юрисконсулт С. С. и на „К.“ ЕАД, гр.С., подадена чрез юрисконсулт В.Т., против определение № 238 от 22.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1004/2024 г. на Районен съд – Раднево, с което се отхвърлени като неоснователни молба вх.№ 1689 от 23.04.2025г. на ответника „К.“ ЕАД и молба вх. № 1690 от 23.04.2025г. на ответника „А.Т.“ ЕООД, с които се иска да бъде изменено постановеното по делото решение № 37 от 03.04.2025г. в частта за разноските досежно възнаграждението на адв. М. като прекомерно, чрез неговото намаляване от 400 лв. с ДДС на 200 лв. с ДДС спрямо двамата молители.

В двете частни жалби се твърди, че определението е неправилно.

Жалбоподателите считат, че присъденото на адв. М. адвокатско възнаграждение в размер на общо 800 лв. е прекомерно и необосновано, предвид фактическата и правна сложност на делото. Предявените искове срещу двамата ответници били свързани по между си и не изисквали организирането на сложна и разнопосочна защита от пълномощника на ищеца. Молят съдът да отмени обжалваното определение и да измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като намали дължимото от всеки от ответниците в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. до сумата от 200 лева.

Въззиваемият А. М., чрез адвокат М. М. в подадения писмен отговор оспорва жалбите като неоснователни и моли първоинстанционното определение да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частните жалби са подадени в срок от надлежни страни, имащи правен 1 интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, заплатена е дължимата за разглеждането им държавна такса. Ето защо жалбите са процесуално допустими и редовни.

С решение № 37/03.04.2025 г., постановено по гр. д. № 1004/2024 г. на Районен съд – Раднево, са уважени предявените от А. Г. М. срещу ответниците „А.Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД искове за осъждане ответниците да заплатят в полза на ищеца М. сумите от 32.91 лв. и 114.27 лв., получени без основание по нищожен договор за потребителски кредит от 18.10.2021г. и по нищожен договор за поръчителство от 18.10.2021г. Със същото решение ответникът „К.“ ЕАД е осъден да заплати в полза на адвокат М. М. сумата от 400 лева, а ответникът „А.Т.“ ЕООД - сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С молби от 23.04.2024 г. ответниците са поискали така постановеното решение да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта му за разноските, а дължимите от всеки от ответниците суми за адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал. 2 ЗАдв. да бъдат намалени до 200 лева.

В обжалваното определение № 238/22.05.2025 г., с което молбите по чл.

248, ал. 1 ГПК са оставени без уважение, първоинстанционният съд е приел, че възнаграждение на адвоката се дължи по всеки от обективно съединените искове. Изложил е съображения, че определеното възнаграждение на адв. М. не е прекомерно и няма данни, които да налагат неговото намаляване, тъй като същия е провел успешно защитата на ищеца на фона на конкуренцията на услуги.

Обжалваното определение е правилно.

При наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно правилата на чл. 78 ГПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да се установи наличието на изявления за оказване на безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В чл. 38 ЗАдв. липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. и той не може да бъде лишен от него, щом са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за присъждането му.

С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.

2

Съгласно съществуващата съдебна практика на ВКС, приетата от Висшия адвокатски съвет НМРАВ, към която чл. 38 ЗА препраща, не намира приложение в никоя част, тъй като противоречи на правото на ЕС.

Задължителни остават разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалните правомощия на съда и критерия за упражняването им, израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение /чл. 38, ал. 2 ЗА, чл. 36, ал. 2 ЗА/ и правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес /чл. 78 ГПК/. Отчита се разумната връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати - справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са обвързващи диктуваните минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. /в този смисъл - определение № 1640/04.04.2024 Г. по ч. гр. д. № 3549/2023 г. на ВКС, III г. о.; решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. № 1857/2023 г. на ВКС, III г. о. и др./.

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата и правна сложност на процесното първоинстанционно производство, макар и да не е висока, обуславя присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в приетия от районния съд размер.

Процесуалният представител на ищеца - адвокат М. е изготвил подробна искова молба, с която са предявени два обективно и субективно, кумулативно съединени осъдителни искове срещу двама ответници. При извършване на преценка за адекватността на възнаграждението следва да бъде отчетен и материалния интерес по спора, който не е висок. В хода на делото са събрани писмени доказателства. За разглеждането му е проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалния представител на ищеца не се е явил, но е представил подробно писмено становище във връзка с оспорването на исковете от ответниците. Поискал е изменение на предявените осъдителни искове чрез тяхното намаляване на 32.91 лева първия и на 114.27 лв. – втория.

С протоколно определение от 27.03.2025 г. районният съд е допуснал изменението на основание чл. 214 ГПК.

С оглед на горното, присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. въззивният съд намира, че е разумно и пропорционално. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази и пазарната цена на труда към момента на предоставяне на адвокатската защита. Ето защо наведените с частните въззивни жалби оплаквания за несправедливост и прекомерност на възнаграждението се явяват неоснователни.

Доколкото, в случая не е налице основание за изменение на 3 първоинстанционното решение в частта му за разноските, правилно районният съд е оставил без уважение подадените от ответниците молби по чл. 248, ал 1 ГПК.

Предвид изложеното, частните жалби се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 238/22.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1004/2024 г. на Районен съд – Раднево, с което се отхвърлят като неоснователни молба вх.№ 1689 от 23.04.2025г. на ответника „К.“ ЕАД и молба вх. № 1690 от 23.04.2025г. на ответника „А.Т.“ ЕООД, с които се иска да бъде изменено постановеното по делото решение № 37 от 03.04.2025г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4