Решение № 980 от 13.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 980 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100505190 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 10.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 46607/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 151 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Р. И. К.

/ЕГН **********/ срещу ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ в сграда, находяща се в гр.

София, жк ****, представлявана от В.К.- Председател на УС, иск за отмяна на взети решения от Общо събрание на етажната собственост, проведено на 04.03.2023 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Р. И. К. е осъдена да заплати на ответника Етажна собственост в сградата на бл.**** в жк „Сердика“- гр. София, представлявана от В.К.председател на УС, сумата 1 000 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от Р. И. К. /ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отмяна на атакуваните решения на Общото събрание на ответната етажна собственост, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Етажна собственост в сградата на бл.**** в жк „Сердика“гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен e иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 1

ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от Р. К. иск по чл.40 ЗУЕС като неоснователен- чл.272 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание на етажната собственост, като съобразно ал.2 на същата, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30- дневен срок от оповестяване на решението.

Искът по чл.40, ал.1 ЗУЕС е конститутивен и има за предмет субективното потестативно материално право на отмяна на незаконо-съобразно решение на Общо събрание на етажните собственици. Решенията на общото събрание на етажните собственици се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени към постигане на определена цел. След влизането им в сила те са задължителни за всички етажни собственици, включително и за тези, гласували "против" на общото събрание, както и за неучаствалите лица.

Предмет на отмяна по реда на чл.40, ал.1 ЗУЕС могат да бъдат само позитивни решения на ОС, свързани с някаква промяна в правния мир, неблагоприятно засягаща ищеца или друг етажен собственик. Без значение е дали етажният собственик е гласувал за или против атакуваното решение.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже, че е собственик на индивидуален обект в сграда с режим на етажна собственост, както и че е спазен преклузивният срок за оспорване на взетите решения на проведеното Общо събрание.

Ответникът- Етажна собственост, дължи да докаже, че процедурата по свикване и провеждане на общото събрание е в съответствие с предписаните в ЗУЕС императивни правила, и респ. че са спазени правилата, досежно които ищецът релевира възражения при направеното оспорване на законността на взетите решения /Решение № 37 от 20.04.2016 г. по гр.д.№ 4432/ 2015 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

По делото не е спорно, а се и установява от представеното писмено доказателство- Нотариален акт № 82/ 19.12.2007 г. на софийски нотариус /в заверено копие/, че ищцата Р. К. е собственик на обект в сградата на ответната етажна собственост, представляващ апартамент № 12 на ІV етаж в бл.**** в жк „Сердика“- гр.

София, ведно с принадлежности.

Предмет на иска й по чл.40 ЗУЕС са взетите на проведено на 4.03.2023 г. общо събрание на ответната Етажна собственост решения, с които: е приет годишният отчет /приходно- разходен баланс/ на управителя на ЕС за изминалата 2022 г.- т.1, е „обсъден въпросът за етапа, на който са делата, заведени срещу ап.№ 12 /Р. К., Й.Г. и Н.Г./, и от Р. К. срещу ЕС“- т.2 /“други“/, и е разисквано изчистването на боклука в подстълбищното пространство в мазето- т.3 /“други“/.

Представен е като доказателство по делото Протокол от проведено на 4.03.2023 г. общо събрание на етажната собственост в сградата на бл.**** в жк „Сердика“- гр.

2

София, с Управител- В.К.- Н., на което са взети цитираните по- горе решения, оспорени от ищцата К.. Според посоченото в протокола събранието е проведено при спадащ кворум, като в 18 часа /посочен в поканата начален час за провеждане на ОС/ на посочената дата са се явили етажни собственици, притежаващи 60.25 % идеални части от общите части на сградата /посочени в списък, в който са отразени прилежащите на отделните апартаменти в сградата идеални части от общите части на сградата, и в който са положени подписи от присъствалите на събранието етажни собственици- л.11 от делото на СРС/ и в последствие в 19 часа са взети решения по посочените по- горе въпроси, включени в дневния ред, като решенията по т.1 и т.2 са взети „единодушно“ или с гласовете на присъствалите етажни собственици, притежаващи 60.25 % идеални части от общите части на сградата. Според отразеното в протокола и в цитирания списък- ищцата Р. К. на е присъствала на процесното общо събраните, нито е бил допуснат да присъства неин представител, поради обстоятелството, че не е разполагал с писмено пълномощно за такова участие в ОС.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че атакуваното решение на ОС на ЕС по т.1 от протокола от 4.03.3023 г. не подлежи на отмяна.

Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право, т.е. предметът на търсената искова защита се определя въз основа на твърдените от ищеца правопораждащи факти. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно отправеното искане за защита и действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди относимите за спора факти, доказателствата по делото, становищата на страните и приложимия материален закон.

Съгласно приложимите към 4.03.2023 г. разпоредби на Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/: Общото събрание приема решения и за извършване на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи, както и за определяне на размера на разходите за изпълнението на указанията в техническия паспорт- чл.11, ал.1, т.10, б.“а“, и за други въпроси, свързани с управлението на общите части- чл.11, ал.1, т.10, б.“м“, като може да упълномощи управителния съвет /управителя/ да приеме решение за извършване на неотложни ремонти или на разходи, които не търпят отлагане- чл.11, ал.1, т.14. Освен това Общото събрание не може да откаже приемане на решение за извършване на разходи, които са необходими за поддържането или за възстановяването на общите части на сградата- чл.11, ал.2 ЗУЕС. Управителният съвет /управителят/ изготвя годишния бюджет за управлението, поддържането и ползването на общите части на етажната собственост и годишния план за извършването на ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в сградата, както и отчети за изпълнението им- чл.23, ал.1, т.4 ЗУЕС, и осъществява други правомощия, възложени му от общото събрание- чл.23, ал.1, т.13 ЗУЕС.

Управителният съвет /управителят/ се отчита ежегодно и в края на мандата си с доклад пред общото събрание- чл.23, ал.2 ЗУЕС. Правомощие на Общото събрание на етажните собственици е да приема годишния бюджет за приходите и разходите и да одобрява годишните отчети на управителния съвет /управителя/- чл.11, ал.1, т.4 ЗУЕС.

Всеки доклад за управление на сградата- етажна собственост за определен период и отчет на управителя /управителния съвет/ на приходите и разходите на 3 етажната собственост касае съществени въпроси, чиято важност е отчетена от законодателя, като е предвидено и квалифицирано мнозинство за приемането на тези решения, които ангажират имуществено етажните собственици /чл.17, ал.2, т.3- т.5 ЗУЕС/. Изготвянето на всеки отчет предполага обобщаването на разходи и приходи.

Разходите на етажната собственост се формират от различни пера, за повечето от които се издават разходно- счетоводни документи. Решението на ОС за приемане на отчета няма само декларативен характер, а по същество означава одобряване на извършените разходи за етажната собственост. Тъй като предизвиква правна промяна, това решение подлежи на съдебен контрол. Доколкото управителят /управителният съвет/ действа като представляващ етажната собственост в отношенията й с трети лица, при решение за неодобряване на направени разходи, те ще се считат като действия без представителна власт, респ. превишаващи представителната власт, за които няма потвърждение с произтичащите от това последици за представителя /в този смисъл Решение № 78 от 13.05.2015 г. по гр.д.№ 6829/ 2014 г. на ВКС, I ГО, ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

В случая оспореното от ищцата К. решение по т.1 от протокола от ОС на ЕС от 4.03.2023 г., независимо че е обозначено като „годишен отчет /приходно- разходен баланс/ на управителя на ЕС за изминалата 2022 г.“, който по правило подлежи на съдебен контрол, не представлява решение, което същата е материално- правно легитимирана да оспорва, тъй като касае финансови отношения между етажната собственост и останалите етажни собственици, доколкото има за предмет разходването на финансови средства, набрани от заплащани от последните вноски за формиране бюджета на ЕС, без участието на ищцата. Не е спорно по делото, че макар и етажен собственик в процесната сграда, ищцата К. не е заплащала вноски за поддръжка и управление на общите части в сградата и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, считано от 2020 г. до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство- м.11.2023 г. Не е оспорено направеното в този смисъл от страна на ответника- ЕС твърдение, нито са представени от страна на ищцата опровергаващи го доказателства /платежни или др. документи/. Оспореното от К. решение на ОС следователно не представлява позитивно за нея решение, засягащо правната й сфера.

При това положение не може да се приеме, че К. е легитимирана да оспорва посочения отчет на управителя на ЕС, приет „единодушно“ от присъствалите на събранието етажни собственици, притежаващи 60.25 % идеални части от общите части на сградата. Предвид така приетия извод, извън предмета на осъществяваната от настоящия съд преценка се явяват доводите на К. за незаконосъобразно свикване и провеждане на общото събрание, вкл. за липсата на изискуемия от закона кворум за провеждане на ОС и за вземане на оспорените решения.

Не представляват позитивни решения на ОС на ЕС, насочени към промяна в правната сфера на ищцата, и взетите по т.2 от дневния ред /“други“/ решения за „обсъждане въпроса за етапа, на който са делата, заведени срещу ап.№ 12 /Р. К., Й.Г. и Н.Г./, и от Р. К. срещу ЕС“, и за „изчистването на боклука в подстълбищното пространство в мазето“, поради което и съдът не дължи извършването на преценка по същество за тяхната законосъобразност.