Решение № 53 от 28.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Бургас, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. И.

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Йовка К. И.а в присъствието на прокурора Т. М. М. като разгледа докладваното от Светлин Ив. И. Частно наказателно дело № 20222100200257 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).

Образувано е по повод постъпило в Окръжен съд - Бургас Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/ 214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с което е представено за признаване и изпълнение решение (присъда) от 27.10.2020г., влязло в сила на 27.11.2020г., постановено от съдебен орган – Окръжен съд Фаро, Клон Албуфейра, Palacio da Justica, 8200-161 Rua do Municipio, Albufeira, Р. П., по наказателно дело № 2295/16.GBABF, с което на б. гражданин Н. И. А.

ЕГН **********, роден на **** г. в гр.Б., с постоянен и настоящ адрес в гр.Б., ж.к. „З.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, е наложена финансова санкция в общ размер на 1548.17 евро, представляваща задължение за плащане на съдебни разноски, довели до постановяване на съдебния акт.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за основателност и наличие на предпоставките, предвидени в закона за признаване на решението на чуждестранния съд и изпращането му за изпълнение на 1 органите на НАП.

Засегнатото лице Н. И. А. не е могъл да бъде открит, за да бъде редовно призован, като от върнатата призовка става ясно, че адресът се обитава от родителите му, по данни от майка му А. пребивава постоянно в Р. Ф., но роднините му отказват да получат призовка и преписи от съдебните книжа. При тези обстоятелства, на основание чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС правото на защита на А. е обезпечено чрез назначаване на служебен защитник-адвокат. Служебният защитник изразява становище за липса на предпоставки за признаване и изпълнение на съдебното решение, тъй като не било известно и доказано дали уведомяването на засегнатото лице по електронна поща съответствало на законодателството на издаващата държава П.

Съдът, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

Съгласно служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г., засегнатото лице Н. И. А. ЕГН ********** е б. гражданин, роден на **** г. в гр.Б., с постоянен и настоящ адрес в гр.Б., ж.к. „З.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, т.е. той е с местоживеене на територията на Р. Б. по смисъла на чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 27.10.2020г. спрямо Н. А. е постановено решение (присъда) на съдебен орган в издаващата държава – Окръжен съд Фаро, Клон Албуфейра, Р. П., по наказателно дело № 2295/16.GBABF, с което А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.3 т.2 ал.h) и т.7 ал.а) и чл.86 т.1 ал. d) от Закон № 5/23.02.2006г. за юридическия режим за оръжия и муниции на Р. П.. От фактическа страна, деянието е осъществено на 10.05.2016г. около 11.35 часа в гр. А., П., и се изразява в притежание, държане и превозване в лек автомобил на два аерозолни флакона бял сълзотворен газ марка „KO PFEFFER JET“, представляващ лютив сълзотворен газ „Капсацин“, без съответно упълномощаване и в нарушение на закона. За посоченото престъпление, на А. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 140 дни, при дневна ставка от 5.00 евро, на обща стойност 700.00 евро, като засегното лице е осъдено да заплати и направените по делото разноски в общ размер от 1548.17 евро.

Производството по налагане на парична санкция е било писмено и съгласно изричното отбелязване в Удостоверението, лицето е било уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава. Решението е постановено от съдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние (престъпление) по нейния национален закон. В хода на наказателното производство, А. е бил представляван от защитник. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 27.11.2020г. Съгласно допълнително посоченото в удостоверението, след постановяване на присъдата на 12.02.2021г. и на 29.08.2021г. засегнатото лице е било уведомено с регистрирано писмо и по електронната поща за задължението да заплати съдебните разноски, но това не е било сторено.

2

Удостоверението е издадено от компетентен орган на Р. П. – съдия в Окръжен съд Фаро, Клон Албуфейра, и е придружено с превод на български език, съгласно изискването на чл.5 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило престъпление на територията на издаващата държава, като във връзка с воденото наказателно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са били направени разноски. Съдът констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващия орган, за извършеното престъпление, обстоятелствата, при които е извършено, размерът на направените разходи по съдебната процедура, довела до постановяване на акта на съда във връзка с престъплението съгласно законодателството на издаващата държава, наказанието, което е наложено на засегнатото лице за извършеното престъпление, както и за обстоятелството, че присъдата е влязла в сила на 27.11.2020г. Изпълнено е и изискването за изпращане от страна на издаващата държава на самия съдебен акт, с който е наложена подлежащата на изпълнение финансова санкция. В изпълняващата държава Р. Б. не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние, и липсват данни за такова решение, изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата държава по разглежданото удостоверение.

Въпреки формалното съответствие на удостоверението с изискванията на чл.4 и чл.3 ал.2 т.3 от ЗПИИРКОРНФС, съдът счита, че в случая е налице основание за отказ от признаване и изпълнение на чуждестранното решение. С разпоредбата на чл.30 а.1 от специалния закон е въведено изискването за двойна наказуемост, като решения за налагане на финансови санкции, постановени в наказателни или административнонаказателни производства в държава-членка на ЕС се признават и изпълняват на територията на Р. Б., ако се отнасят до деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава. Изискването за двойна наказуемост не се отнася до деянията, изброени в чл.14 ал.3 т.1-32, както и за упоменатите в 30 ал.2 т.1-7 от ЗПИИРКОРНФС. В конкретния случай засегнатото лице Н. А. е осъществил деяние, свеждащо се до притежание, държане и превозване на два аерозолни флакона лютив сълзотворен газ „Капсацин“ с търговско наименование „KO PFEFFER JET“, определени като „неогнестрелно оръжие“, без съответно упълномощаване и в нарушение на закона, което според португалското законодателство съставлява престъпление, наказуемо с „Лишаване от свобода“ до 4 години или „Глоба“ до 480 дни. Описаното деяние като фактически състав не е сред тези, за които не се изисква двойна наказуемост, поради което съдът е длъжен да извърши проверка за наличието на такава, преди да признае чуждестранното решение.

Установява се, че в действащото българско законодателство – по-конкретно в разпоредбите на чл.336а-339 от НК, както и в разпоредбите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.), не се съдържат забрани за притежание, държане или транспортиране на аерозоли, съдържащи сълзотворен газ за самозащита, чието нарушение да е обявено за престъпление или административно нарушение. Прочее, в посочените нормативни актове подобни аерозоли изобщо не са определени като „оръжие“, поради което логично липсва и 3 забрана за тяхното притежание, държане или транспортиране.

На основата на изложеното съдът констатира, че по делото е налице факултативното основание по чл.35 т.7 от ЗПИИРКОРНФС – в разглеждания случай решението се отнася за деяние, което не съставлява престъпление, нито административно нарушение според българското законодателство. Предвид липсата на изискуемата от закона двойна наказуемост като задължително условие за признаване и изпълнение на чуждестранното решение, по делото следва да се постанови решение, с което да се откаже признаване и изпълнение на решението на португалския съд.

Така мотивиран, на основание чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.2 и чл.35 т.7 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТКАЗВА признаване и изпълнение на решение (присъда) от 27.10.2020г., влязло в сила на 27.11.2020г., постановено от съдебен орган – Окръжен съд Фаро, Клон Албуфейра, Palacio da Justica, 8200-161 Rua do Municipio, Albufeira, Р. П., по наказателно дело № 2295/16.GBABF, с което на б. гражданин Н. И. А. ЕГН **********, роден на **** г. в гр.Б., с постоянен и настоящ адрес в гр.Б., ж.к. „З.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, е наложена финансова санкция в общ размер на 1548.17 евро, представляваща задължение за плащане на съдебни разноски, довели до постановяване на съдебния акт.

На основание чл.38 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за решението на съда, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Р. Б..

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Бургас в 7-дневен срок от узнаването за постановяването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4