Решение № 58 от 03.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Даниела Талева

Кристина Гюрова при участието на секретаря Весела Ал. Венева в присъствието на прокурора Ив. Л. Ил. като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно административно наказателно дело № 20211100604373 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.378, ал.5 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.

С Решение от 08.06.2021г., постановено по НАХД №4735/2020г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, е признал обвиняемия Р. К. Н. за ВИНОВЕН в това, че на 07.01.2019 г. около 12.00 ч. в гр. София, ж.к. „****“, ул. ****, чрез нанасяне на удар с дървена дръжка в областта на главата на Г.Ц.З. му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, изразяваща се в подкожен хематом и разкъсно-контузна рана в лявата челно теменна област, сътресение на мозъка, ограничено охлузване в лявата теменно тилна област на главата, кръвонасядане на клепачите на лявото око, с което е реализиран медико-биологичният признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота и деянието е извършено по хулигански подбуди - на публично място, без наличие на конкретен личен мотив и без да е бил провокиран от пострадалия, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в 1 обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделните лица - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е НАЛОЖИЛ административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 (ДВЕ ХИЛЯДИ) ЛЕВА.

Срещу това решение е подадена жалба от обвиняемия Р. К. Н., в която се изразява недоволство от атакуваното решение, иска се наказателното производство да бъде прекратено, тъй като срещу него за същото деяние имало приключило наказателно производство, а именно НЧХД №9992/2019г. по описа на СРС, което било влязло в сила. На следващо място се сочи, че извършеното от Н. деяние било в условията на неизбежна отбрана съгласно чл.12, ал.1 от НК, като се излагат съответните съображения в тази насока. На трето място се сочи, че обвиняемият счита, че не е извършил деянието по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК. Твърди се, че инкриминираното деяние не е извършено на публично място, а в частен имот, собственост на обвиняемия, както и че е имал личен мотив за извършеното, а именно нахлуването на пострадалия в частната му собственост, обидите и заканите, отправени му от него. С оглед на гореизложеното се иска отмяна на атакуваното решение и прекратяване на наказателното производство, алтернативно се претендира оправдаването на обвиняемия по предявеното му обвинение, а в случай, че бъде признат за виновен и от въззивния съд, се иска намаляване на наложената му глоба до предвидения в закона минимален размер от 1000 лева. С жалбата се отправя доказателствено искане – да се присъедини към настоящето производство НЧХД №9992/2019г. на СРС.

В разпоредително заседание на 09.11.2021г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и ангажирането на нови доказателства.

Искането на обвиняемия за присъединяване на НЧХД №9992/2019г. по описа на СРС, е оставено без уважение, тъй като посоченото дело е било вече присъединено към настоящето наказателно производство от първостепенния съд.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура намира жалбата на обвиняемия за неоснователна, сочи, че 2 възприетата от първия съд фактическа обстановка е на база събраните по делото доказателства, решението на районния съд намира за мотивирано, а наложеното на обвиняемия наказание счита за справедливо, поради което пледира за потвърждаване на атакуваното решение.

Защитникът на обвиняемия – адв. Т., счита, че настоящето наказателно производство следва да се прекрати, тъй като се явява второ по ред след прекратеното дело от частен характер. Посочва, че наказателното производство е образувано с привличането на обвиняемия в това му качество на 20.10.2019г., а тъжбата по делото от частен характер е подадена на 20.06.2019г. На следващо място, изтъква, че деянието, осъществено от обвиняемия, не може да съставлява престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, защото, за да е налице състав на такова престъпление, трябва да липсва личен мотив и деянието да е извършено на публично място. В конкретния случай посочва, че има личен мотив и той е нахлуването на пострадалия в частна собственост и опита му за саморазправа. Изтъква още, че освен наличието на личен мотив, обвиняемият е действал и в условията на неизбежна самоотбрана, за която е необходимо само противоправно действие, което е започнало и да има заплаха за личността на отбраняващия се. По тези съображения счита, че обвиняемият следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Обвиняемият Р. К. Н. в правото си на лична защита заявява, че няма какво да добави, в правото си на последна дума посочва, че е невинен и държи да бъде оправдан, както и че иска това, което е казал адвокатът му.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че са налице основания за неговата частична отмяна, по следните съображения:

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно и изчерпателно в мотивите на решението. Въз основа на този доказателствен материал въззивният съд прие следното от фактическа страна:

Обвиняемият Р. К. Н., с ЕГН **********, е роден в гр. Бобов дол, живущ 3 в гр. София, ж.к. *****, българин е, български гражданин, женен, неосъждан, работи, с висше образование.

На 07.01.2019г., около 12:00 часа, обвиняемият се намирал в град София, ж.к. *****, пред сградата, в която живеел и идеални части от която притежавал, като чистел от сняг с дървена метла паркиран лек автомобил.

В това време Г.З., с управлявания от него автомобил с рег.№****, спрял на тротоара пред сградата, в която живеел обвиняемият. В автомобила на З. се возели свидетелките Д.Д.Б. и Д.К.Г.. Д.Б. седяла на задна лява седалка, зад шофьора, а Д.Г. седяла на задна дясна седалка в превозното средство. При спирането на автомобила, обвиняемият се развикал, че мястото е частна собственост и спрелият автомобил трябва да се махне. З. му отвърнал, че е спрял само, за да слязат двете жени, които живеели в блок от другата страна на улицата. След това излязъл от автомобила и отишъл до задната дясна врата, за да помогне на свидетелката Г. да слезе. Обвиняемият Н. се приближил бързо до З. и му се развикал да се маха веднага, като З. се опитал да разясни отново причината за спирането си, но в този момент обвиняемият го ударил по главата с дървената дръжка на метлата, която държал в ръцете си. От удара дръжката се счупила, а от главата на З. потекла кръв.

Свидетелката Б., виждайки какво се случва, се обадила на телефон 112, а обвиняемият се запътил към своя автомобил, влязъл в него и запалил двигателя му. Свидетелите Д.Б. и Г.З. застанали пред него и не му позволили да потегли. Скоро след това пристигнали служители на СДВР, които след известен спор с обвиняемия го задържали. На адреса се отзовала и линейка, която откарала З. в УМБАЛ "Св.Анна".

От СМЕ, изготвена в хода на досъдебното производство, се установява, че на свидетеля З. е била причинена контузия на главата, изразяваща се в подкожен хематом и разкъсно-контузна рана в лявата челно теменна област, сътресение на мозъка, ограничено охлузване в лявата теменно тилна област на главата и кръвонасядане на клепачите на лявото око. Установява се още, че тези увреждания са получени в резултат от действието на твърд тъп предмет и могат да се получат по начин и време, така, както е съобщил пострадалият.

Установените травматични увреждания са от естество да причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението на КСППЕ се установява, че обвиняемият Р.Н. е 4 психично здрав, по време на инкриминираното деяние не е бил в състояние физиологичен афект, силно раздразнение, уплаха и смущение и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното.

От заключението на ВТЕ, също изготвена в хода на досъдебното производство, се установява, че Лице №1 нанася удар с глава и с носената от него метла в областта на главата на Лице №2. Установява се още, че видеозаписът е негоден за лицева идентификация.

Изложената фактическа обстановка настоящият съд възприе въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства, преценени по реда на чл.378, ал.2 от НПК, а именно: гласни - показанията на свидетелите Д.Б., Д.Г. и Г.З.; способите за доказване: заключения на СМЕ, ВТЕ и КСППЕ; писмените: протокол за разпознаване, протокол за доброволно предаване, скица на поземлен имот, справка от СО, медицинска документация, свидетелство за съдимост, както и от събраните в хода на съдебното следствие, проведено от районния съд, гласни доказателства: обяснения на обвиняемия, показания на свидетелката А. Н.а.

Посочените доказателства са последователни, еднопосочни, не съдържат вътрешни противоречия, не са в противоречие и помежду си, поради което обсъдени поотделно и в цялост, сочат на възприетата от първия съд фактическа обстановка, която бе възприета и от въззивния съдебен състав.

Първоинстанционният съд е направил правилна преценка на целия доказателствения материал, въз основа на което е изградил и своите правни изводи, които настоящият съдебен състав намира за правилни, обосновани, законосъобразни и споделя изцяло, поради което възприе фактическа обстановка като тази, приета от първата инстанция, /възпроизвеждаща без съществени изменения и фактическата обстановка, описана в постановлението на СРП/. Въззивният съдебен състав се солидаризира напълно и с оценката на доказателствата, извършена от първостепенния съд, още повече, че анализът на доказателствата не се оспорва от страните, не се оспорва и авторството на деянието както и нанасянето на удар от обвиняемия с държаната от него метла с дървена дръжка по главата на свидетеля Г.З..

Спори се по правните изводи, по правната квалификация на деянието, възприета от районната инстанция, както и се претендира прекратяване на 5 наказателното производство поради наличието на друго такова наказателно производство със същия предмет. Именно тези доводи на защитата трябва да получат обстоен и аргументиран отговор в настоящето решение.

Доколкото анализа на доказателствата, направен от районния съд, изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, а и същият не е спорен по делото, въззивният съд намери, че не дължи повторен анализ на доказателствата, събрани в хода на досъдебното и съдебното следствие.

Въз основа на посочените и обсъдени подробно от контролираната инстанция доказателства, въззивният съд намери, че обвиняемият Р.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

От обективна страна – на 07.01.2019 г. около 12.00 ч. в гр. София, ж.к.

„****“, ул. ****, обвиняемият Р.Н. чрез нанасяне на удар с дървена дръжка в областта на главата на Г.Ц.З. му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, изразяваща се в подкожен хематом и разкъсноконтузна рана в лявата челно теменна област, сътресение на мозъка, ограничено охлузване в лявата теменно тилна област на главата, кръвонасядане на клепачите на лявото око, с което е реализиран медикобиологичният признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота и деянието е извършено по хулигански подбуди - на публично място, без наличие на конкретен личен мотив и без да е бил провокиран от пострадалия, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделните лица.