Решение № 1477 от 19.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1477 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000502573 по описа за 2023 година при участието на секретар Ирена Дянкова, като разгледа докладваното от съдия К. Рачева в.гр.д.№ 2573/2023 г. Апелативен съд - София и взе предвид, че със свое решение от 20.06.2023 г. по гр.д. 852/2020 г. Софийски окръжен съд, Осми състав е отхвърлил иска на В. И. М. срещу Софийски градски съд за заплащане на 26 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушено право на разглеждане в разумен срок на гр.д. 16131/2011 г. на СГС със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до плащането.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба от ищцата лично и със съгласието на нейната майка. Поддържа се неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.

Отправено е доказателствено искане за съдебно-психологична, която да отговори на въпросите, поставени пред първата инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Постъпил е отговор от ответника Софийски градски съд. Няма постъпил отговор от Прокуратурата.

Въззивният съд е уважил доказателственото искане, тъй като СПЕ е поискана още с исковата молба, а първоинстанционният съд е оставил искането без уважение поради факта, че не е необходимо за изясняване на спора, а с решението е приел, че неимуществените вреди не са доказани. Въпросите са формулирани служебно от съда, като е указано на вещото лице да проведе разговора си с детето в присъствието или без присъствието на родител според експертната си преценка, за да осигури автентичност на отговорите.

В съдебно заседание от 07.12.2023 г. е изслушана и приета съдебно-психологическа експертиза на вещо лице-психолог Е. К., която след разговор със В. И. М. във Вайбър е отговорила на следните въпроси: Спомня ли си В., че е била с различни имена, когато е била малка? Има ли обяснение защо е била с различни имена, ако си спомня? Спомня ли си за специални изживявания във връзка с имената си по летища, когато е пътувала извън България? 2. Имала ли е период на адаптация към новото си име, ако си спомня, че в 1 началото на живота й името й е било друго? 3. Може ли да се приеме, че е била травмирана от различната си фамилия от тази на майка си и от тази на баща си? На какво преимуществено се дължи травмата, ако такава е налице – на поведението на заобикалящите я възрастни или на нейни лични преживявания?

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя-ищец поддържа заявеното до момента. Софийски градски съд като ответник и Прокуратурата като контролираща страна оспорват жалбата.

Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства, приема следното. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по иск на В. И. М. към датата на исковата молба, представлявана от майка си, а към момента лично и със съгласие на майка си, с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ. Твърденията на ищцата са, че е претърпяла неимуществени вреди от нарушаване на правото ѝ на разглеждане и решаване на гр. д. № 16131/2011 г. по описа на СГС в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

Производството по делото, развило се само в една инстанция, продължило общо 4 години, 7 месеца и 4 дни при неголяма фактическа и правна сложност на делото, малък обем от доказателства и признанието на иска от ответника И. М.. Липсата на установяване произхода от баща й довела до индивидуализирането с фамилно име, различно от това на биологичния й баща – вместо М. носела името А.. От раждането си знаела, че неин баща е И. М. и не можела да си обясни защо не носи неговото име. Неблагоприятните последици се засилвали от факта, че и майка й била с различно име, независимо че те тримата били едно семейство. Била силно травмирана, когато тръгнала на училище и съучениците й създали у нея тревожност кои са истинските й родители и тя от кого произхожда. Започнала да си задава въпроса дали това са нейните майка и баща. Непрестанните тревоги й нанесли непреодолим стрес и психични страдания, чувствала се потисната и обезпокоена.

Тревожността се засилвала, когато пътували от Нидерландия, където живеят, към България и за други държави, тъй като граничните власти създавали проблеми за правото на родителите й да я извеждат извън границите на една страна. Местните социални служби започнали проверка какво общо има В. с И. М. и защо не е вписан в акта й за раждане.

Психическите й страдания стигнали до там, че дори и след постановяване на решението, се наложило да получи специализирана лекарска помощ поради тежките й душевни терзания и непреодолимото чувство за непринадлежност към нейното семейство. По време на продължилото дълго дело ищцата получила сериозно психично-емоционално разстройство, депресивно разстройство, невероятно унижение и срам, тъй като познати, близки и съученици гледали на нея с насмешка и подигравка. Преживяла невероятни страдания, тъй като всички я считали за ничия, което я накарало да се затвори в себе си и да прекъсне социалните си контакти. През целия съдебен процес преживяла тежък психически срив, от който все още не може да се отърси и да преодолее.

В отговора на исковата молба Софийски градски съд твърди недопустимост на исковете поради липса на доказателства за изчерпана административна процедура за обезщетение по реда ЗСВ, евентуално неоснователност на исковете поради факта, че срокът не е неразумен: съдебният състав на СГС е предприемал действия по движение на делото постоянно и ритмично, действията му следвало да се преценяват от гледна точка на голямата натовареност на СГС, следвало да се отчете и фактът, че дори да се приеме, че в отделни периоди от време съдът не е извършвал дължимите процесуални действия по движение на делото, то тези периоди били компенсирани от значително бързото извършване на други действия в други периоди. Следвало да се отчете също, че делото е с фактическа и правна сложност, тъй като предметът му е установяване на произхода на дете. Оспорено е настъпването на вреди за ищцата, както и техният характер и интензитет, вкл. от гледна точка на възрастта на ищцата. В о. с. з. на 03.06.2021 г. е направено възражение за изтекла погасителна давност.

Пред въззивната инстанция СГС не поддържа доводи за недопустимост на исковете, но 2 поради служебното си задължение да следи за допустимостта на решението в обжалваната част, съдът излага следните мотиви. Предвид определението на ВКС по ч.гр.д. 1841/2022 г. на Четвърто ГО на ВКС, постановено по настоящото дело, след прекратяване от СОС и потвърждаване от САС, следва да се приеме, че административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава IIIа ЗСВ е изчерпана по смисъла на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ и не е постигнато споразумение.

По отношение на преценката дали В. М. е била страна по гр. д. № 16131/2011 г. от значение е следното. Исковата молба по гр. д. № 16131/2011 г. е подадена на 25.11.2011 г. с ищец А.

Г. ответници В. А., Р. А. и И. М. и са предявени искове за оспорване на бащинството на Р.

А. по отношение на детето В. А. и за установяване на произхода на детето В. от И. М.. С определение от 29.06.2012 г. съдът е прекратил производството по делото в частта по исковете срещу В. А. и Р. А. за оспорване бащинството и това е първото процесуално действие на съда. Със същото определение исковата молба е оставена без движение за изпълнение на указания по иска за установяване на произхода на В. от И. М.. Независимо от определението за частично прекратяване, В. е била призовавана по делото чрез особен представител, а частна жалба на Р. А. е администрирана и САС се е произнесъл по нея наред с частната жалба на А. Г.. САС е имал случай да се произнесе по тези частни жалби, след като СГС с определение от 04.08.2014 г. е прекратил изцяло производството по делото, като е приел, че за ищцата няма интерес от предявяване на иск за установяване на произход от бащата, тъй като в акта за раждане не е записан баща. САС се е позовал на чл. 71 СК, според който за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 СК или с припознаване. Именно като се е възползвала от второто изречение на чл. 71 СК, ищцата е завела исковата си молба, по която обаче СГС първоначално частично, а впоследствие изцяло е прекратил производството. След отмяната на определение от 04.08.2014 г. на СГС с определение от 05.05.2015 г. на САС по ч.гр.д.

1684/2015 г. (САС се е произнесъл по-малко от две седмици след сезирането си), СГС е насрочил с.з. за 16.11.2015 г., назначил е ДНК експертиза и АГ експертиза, отложил е делото за 28.03.2016 г. и на 20.05.2016 г. е постановил решение, с което е признал за установено, че И. М. е баща на В..

В с.з. 16.11.2015 г. малолетната ответница не е била призована и не е участвала. Но за следващото о. с. з. по делото, насрочено за 28.03.2016 г., в което делото е обявено за решаване, малолетната ответница е била включена в списъка за призоваване с отбелязване, че е уведомена от предходното о. с. з. чрез особения представител, а, видно от самия протокол от о. с. з., съдът не е счел, че следва да заличи малолетната ответница от списъка за призоваване. В протокола е отразено, че малолетната ответница е редовно призована чрез назначения ѝ особен представител, но същият не се явява.

Като съобрази чл. 71 СК, според който за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с презумпцията за бащинство и правилото на чл. 63 СК „при оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът“ съдът намира, че В. е била страна в производството през цялото време. Същественото и решаващо относно извода за допустимост на исковете в случая обаче е това, че предвид характера на предявения иск – такъв за установяване произход на дете от бащата, както и изхода от делото – уважаване на предявения от майката на детето иск, несъмнено решението ползва детето, а това обуславя правото му /независимо дали реално е участвало в производството като страна или не и дали това е било в нарушение на процесуалните правила или не/ да търси защита на правото си по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, като срокът по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ за подаване на заявление до ИВСС е започнал да тече от датата на влизане в сила на решението по делото – 29.06.2016 г., тъй като именно от решението детето черпи права. Съответно към датата на подаване на заявлението до ИВСС - 27.12.2016 г., този срок не е изтекъл и приетото от оправомощеното от министъра на правосъдието лице в обратния смисъл е неправилно.

Независимо дали е била страна, нейни граждански права са засегнати от производството за 3 оборване на наличен и установяване на произход, поради което е легитимирана да търси обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ. Дали дадено право следва да се счита за гражданско по смисъла на чл.6, пар.1 КЗПЧОС трябва да се определи не само с оглед правната му квалификация, а в зависимост от неговото материално съдържание и последици съгласно вътрешното право, като се вземат пред вид предметът и целта на Конвенцията.

Гражданските права и задължения трябва да бъдат предметът, или един от предметите на спора, а резултатът от производството трябва да бъде пряко решаващ за такова право. В случая установяването на произхода на ищцата е предмет на гр.д. 16131/2011 г.

Съгласно установената от ВКС практика предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ, въз основа които се преценява дали са налице вреди от забавяне на воденото производство са три и са идентични с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ: 1. фактическа и правна сложност на делото, 2. поведение на жалбоподателя и 3. поведение на властите, като се отчита, че държавата е длъжна да организира системата си за разследване по начин, че да не засяга правата на гражданите. При наличие на изложените предпоставки, съдът присъжда обезщетение за тези вреди, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи. Размерът на обезщетението се определя по справедливост съобразно конкретно установените за случая релевантни обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди.