Решение № 260069 от 12.03.2021, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е № …. гр.

София, 12.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 16.12.2020г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

ЧЛЕНОВЕ:

Ивайло Г.

Ваня И.ова при секретаря Цветанка

Павлова, разгледа докладваното от съдия Г. въззивно гражданско дело № 636 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 94/01.06.2020г., постановено по гр.дело № 113 по описа РС- гр. С. за 2018 г., е осъден А.Г.П. да заплати на Е.К.К. сумата 3629,82 лева, представляваща припадащ му се съобразно квотата от правото на собственост дял от добив на дървесина, реализиран от ответника в съсобствена иглолистна гора в местността „Б.”, в землището на с. Г., община С., с площ 32001 кв.м, представляващ имот № ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска (02.02.2018г.) до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение предявеният иск е отхвърлен за сумата над 3629,82 лева до пълния предявен размер от 5278.00 лева.

Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на А.П. срещу горното решение в осъдителната му част.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, както и постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира, че първоинстанционния съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка. Оспорва мотивите на обжалваното решение, като акцентира върху правното значение и последици на споразумението от 08.12.2006г. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се явява лично. Представлява се от адв. К., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск. Твърди, че процедура по оспорване споразумението не е била проведена пред районния съд, а оттеглянето на пълномощното не било доведено до знанието на жалбоподателя. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият Е.К. не се явява. Представлява се от адв. Й., която оспорва жалбата и моли съда да потвърдите решението на С.ския районен съд като правилно, обосновано и законосъобразно. Излага доводи срещу оплакванията в жалбата.

Твърди, че споразумението е оспорено, а пълномощното, въз основа на което е постигнато споразумението, е било оттеглено. Претендира разноски.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв (независимо от неправилната му правна квалификация).

ІІІ. По същество

Настоящият съдебен състав намира за безспорно установено, че страните по делото са част от наследниците на А. З. П., в чиято полза е била възстановена иглолистна гора с площ 32001 кв.м. в м. „Б.“, съставляваща имот № 702020 по картата на землището.

Доказано е също така, че през 2013г. в този имот е бил добИ. дървен материал, като от показанията на св. Кленов и св. Ж. П. се установява, че дружеството, извършило дърводобива, е контактувало по този повод единствено с А.П..

Съгласно допълнителното заключение на в.л. Ч., изготвено по прецизираните в открито съдебно заседание въпроси, стойността на добитата дървесина към момента на отсичането е 17569,02лв. без ДДС, респ. 21082,82лв. с ДДС, а към момента на изготвяне на заключението – съответно 18781,88 лв. без ДДС и 22538,26 лв. с ДДС.

При тези данни, спорни между страните са останали въпросите, какъв е размерът на полагаща се на ищеца част от реализирания доход, и дали ответникът я е предал на ищеца.

1. За да отговори на първия от тези въпроси, съдът взе предвид следното:

Неоснователно ответникът се позовава на споразумението с нотариална заверка на подписите от 08.12.2006г. относно разпределението на наследствените имоти от А. З. П. между наследниците му. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, в споразумението не е участвал един от наследниците на П., а именно – Е. Н. К.. Същата е наследник на П. поради следните съображения:

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, „кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя“. Изключение от това правило съставляват правата на наследниците на последващия съпруг по чл. 9а ЗН (каквато хипотеза в случая не е налице). Следователно, независимо че процесният имот е възстановен през 2004г., призованите към наследяване наследници на А. З. П. към момента на открИ.е на наследството му (1971г.) са съпругата му С., синовете му И., Г. и В., както и дъщеря му Р., които наследяват равни части от наследствената маса, вкл. и от процесното новооткрито наследство. Тъй като, обаче, съпругата му е починала на 12.07.1986г., нейният дял от това наследство е бил наследен от наследниците й по закон, за които, при липса на други данни, следва да се приемат децата й И., Г. В. и Р.. На 04.10.1986г. е починал И. А.ов П. и е наследен от синовете си А. и Е.. След смъртта на А. през 1993г., Е., в качеството си на негов единствен наследник, е придобил и неговата ½ част от наследството от И. П.. Така, след 1993г. цялата ¼ от новооткритото наследство на общия наследодател, припадаща се на И. А.ов П., се е концентрирала в патримониума на Е. И.ов П..

Той е починал през 1995г., а негов единствен наследник е съпругата му Е. К..

Така, К. получава ¼ от наследството на А. З. П. като единствен наследник на съпруга си Е. И.ов П. (починал 1995г.), който, от своя страна е придобил ½ част от наследството на баща си И. (починал 1986г.) на собствено основание и ½ от същото наследство в качеството си на единствен наследник на брат си А. И.ов П. (починал 1993г.), а последното включва ¼ от имуществото на А. З. П.. Това виждане съответства и на актуалната съдебната практика (Определение № 41 от 1.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1808/2020 г., II г. о., ГК), според която „всички наследници на починалото преди възстановяване на собствеността лице наследяват по трансмисия новооткритото наследство и имат правата, каквито техният пряк наследодател би имал, ако беше жив при възстановяване на собствеността“. В същия смисъл е и Решение № 886 от 13.11.1998 г. на ВКС по гр. д. № 373/97 г., I г. о., с което, в напълно идентична хипотеза, е прието, че правата на преживялата съпруга на внук на общия наследодател произтичат от чл. 9, ал. 3 от ЗН, като е обоснована неприложимост на чл. 9а от ЗН.

Освен това, към момента на сключването на това споразумение, децата на починалия А. Г.П. (Р. и М.) са били пълнолетни и е следвало да участват по него лично в качеството си на сънаследници.

Дори да се приеме, че споразумението не накърнява техни права, поради което участието им не е било задължително, съдът намира, че неучастието на Е. К. е достатъчно да опорочи това споразумение, тъй като с него тя се лишава от притежавано от нея право, а действащият правов ред не допуска договаряне във вреда на трето лице (арг. от противното спрямо чл. 22, ал. 1, изречение първо от ЗЗД). Поради това, споразумението е нищожно като противоречащо на закона (чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД) и не е породило целените с него правни последици. С оглед незачитането на това споразумение, безпредметно е да се тълкува действителния му смисъл, както и волята на подписалите го лица.

Също така, за изхода на спора е ирелевантно, дали към момента на реализиране на прихода от имота А.П. е бил надлежно упълномощен от Е.К. за реализиране на добиви от процесния имот, както и дали е оттеглил пълномощното и дали П. е бил уведомен за оттеглянето. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си – независимо от наличието или липсата на упълномощаване на друг съсобственик, който реално е придобил ползите или е понесъл тежестите. За възникване на тези права и задължения законът не изисква нито упълномощаване, нито договор между съсобствениците. Поради това, в конкретния случай, всеки от действителните съсобственици на имота към момента на реализирания в него дърводобив, единствено поради качеството си на съсобственик, има право да получи част от продажната цена на добития дървен материал, пропорционална на дела му в съсобствеността.

Размерът на полагащата се на ищеца част от дохода от дърводобив в процесния имот през 2013г. следва да се определи въз основа на данните за наследниците на общия наследодател към момента на реализиране на този доход, както и заключенията (основно и допълнително) на в.л. Ч. относно размера на дохода към същия момент (цената на добитата дървесина):

-

За определяне на размера на дохода следва да се предпочетат данните от допълнителното заключение, тъй като то е изготвено при съобразяване с прецизираните въпроси на страните относно действителното добито количество дървен материал от процесния имот. Релевантна е и цената с ДДС (21082,82лв.), тъй като продажбата на дървен материал не е освободена доставка.

-

Що се отнася до наследниците на общия наследодател към момента на реализиране на дохода от имота (т.е. 2013г.) и техните квоти, следва да се има предвид, че Г. А.ов П. е починал през 1990г., а Р. А.ова К. – през 2000г., като те са били наследени от свои низходящи. Следователно, към момента на открИ.е на наследството на В. А.ов П. през 2003г. (неженен, без деца), е била налице хипотеза по чл. 8, ал. 4 от ЗН, съгласно която призовани към наследяване са неговите роднини по съребрена линия от трета степен, а именно – племенниците му Ж., А., Л., А., В. и Е.. Така, припадащата се на този наследодател ¼ от новооткритото наследство на общия наследодател е била разпредЕ. по равно между горните шест лица, в резултат от което към притежаваните от тях части от това наследство се е добавила още по 1/24 част и така всеки от първите четирима е имал по 1/16 + 1/24 от имота (т.е. по 5/48 или 15/144), а последните двама – по 1/8 + 1/24 (т.е. по 8/48 или 24/144). След смъртта на А. Г.П. през 2005г., неговите 15/144 части от имота се разпределят поравно между наследниците му Д. П., Р. Д. и М. И.ова в квоти от по 5/144 части. След смъртта на В. К.К. през 2012г., неговите 24/144 части от новооткритото наследство на А. З. П. са били разделени поравно между съпругата му В. и брат му Е., с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗН и обстоятелство, че, към момента на открИ.е на наследството му, неговият брак с В. Р. К. е продължил по- малко от 10 години (арг. от удостоверението за сключен граждански брак на л. 19 от първоинстанционното дело). Така, към момента на реализиране на процесния доход от имота, В. Р. К. притежава 12/144 части от този имот, а Е.К. – 24/144 + 12/144 = 36/144 (т.е.

¼) от него.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че съсобственици на имота към момента на процесния дърводобив в него са били Ж. Г.П.