Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 33234 от 16.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 19766/2023
Вид
Определение № 33234
Подписан
16.08.2024
Състав
СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33234 гр. София, 16.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20231110119766 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С разпореждане № 111491 от 06.08.2024 г. съдът е разпоредил да се връчи на ищеца по делото препис от определение № 11086 от 15.07.2024 г., постановено по в.гр. д. № 5443 по описа за 2024 г. на СГС, въззивен 3-Б състав и молба № 29094 от 11.07.2024 г., подадена до СГС, с указание, че може да представи отговор на искането за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, обективирано във вече връчената на 02.05.2024 г. въззивна жалба № 378 от 02.01.2024 г., в едноседмичен срок от получаването на съобщението.

В дадения срок, на 14.08.2024 г., ищеца е подал становище, в което заявява, че счита искането за изменение на решението в частта за разноските за неоснователно. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В процесния случай решението е обжалваемо, и е връчено на ответника лично на 17.12.2023 г., а въззивна жалба № 378 от 02.01.2024 г., в която се съдържа искане за изменение на решение № 20010 от 04.12.2023 г. в частта за разноските е подадена на 02.01.2024 г., поради което и молбата по чл. 248 от ГПК се явява подадена в срок.

След като се запозна с възраженията и материалите по делото, 1 съдът счита молбата за неоснователна, по следните съображения:

С разпореждане № 14326 от 12.06.2024 г. СГС, въззивен 3-Б състав е оставил без движение въззивна жалба с вх. № 378/02.01.2024 г., подадена от П. К. И. срещу Решение №20010/04.12.2023 г., постановено по гр.д. № 19766/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав , като на същия е указано, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението с нарочна молба следва да посочи дали с изложеното във въззивната жалба прави искане на основание чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта относно присъдените разноски или прави искане за преразпределение на отговорността за разноски с оглед изхода на спора във въззивната инстанция.

С молба № 29094 от 11.07.2024 г. жалбоподателят е изпълнил указанията на съда и е заявил, че оплакванията във въззивната му жалба относно начина на разпределяне на отговорността за разноски в първоинстанционното производство имат характер на молба по чл. 248 ГПК относно присъдените разноски в размер на 400 лева за съдебно – счетоводна експертиза.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. От горната разпоредба следва, че вещото лице е физическо лице, даващо заключение относно въпроси, по които съдът сам не може да се произнесе – назначено от съда, с професионална подготовка и опит в съответната област, незаинтересовано от изхода на делото. Настоящият състав няма специлизираните знания в областта на счетоводствоито, поради което и допускането и изгатвянето на съдебно – счетоводна експертиза е било не по – малко необходимо, отколкото допускането и изгатвянето на съдебно – техническа експертиза. Двете експертизи са изготвени професионално и компетентно, за същите ищеца е заплатил съответстващите определени от съда депозити, които предвид икономическата обстановка в страната не са прекомерно високи. За дейността на всяко от вещите лица се дължи възнаграждение, от което впоследствие се удължат всички изискуеми от държавата данъчни и осигурителни вноски, от което следва, че всъщност знанията и уменията на вещото лице се оценяват на доста по-ниска от депозита цена. От друга страна, доколкото вещите лица обикновено са 2 сериозни в своите професионални области специалисти, ниското възнаграждение единствено би ги демотивирало от участие в процеса и съответно отказ от изготвяне на експертизата. При постановяване на своя краен съдъбен акт съдът е използвал заключенията и на двете вещи лица, поради което и искането по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, обективирана във въззивна жалба № 378 от 02.01.2024 г., допълнително уточнена с молба № 29094 от 11.07.2024 г.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3