Решение № 183 от 20.09.2023, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Тутракан, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20233430100322 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба вх.№ 2666/30.06.2023 на Х. Б. М. с ЕГН ********** срещу Т. п. – С. на Н. о. и. за признаване на трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.

Искът е неоценяем и на осн. чл. 9 от ЗУТОССР не се дължи държавна такса за него.

Подсъдността му на Тутраканския районен съд следва от чл. 3, ал. 1 на ЗУТОССР и постоянния адрес на ищцата в ***.

Ищцата Х. М. твърди, че е работила в периода 18.07.1979-30.04.1980 г. без прекъсване като шивачка в АПК-Д.-З. в цех/бригада в с. С., на пълен работен ден, като стажът ѝ е отразен в трудовата книжка, но в щемпела след записването за него неправилно е отбелязано, че е 10 дни, вместо 9 месеца и 12 дни. Моли тези обстоятелства съдът да признае за установени спрямо ответника, като целият период бъде признат за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.

Ответникът Т.Д .на Н.О.И.-С. оспорва иска. Посочва, че в осигурителните архиви са открити данни, за които са издадени съответните удостоверения, че в исковия период, започващ юли 1979 г., ищцата е имал 1 работен ден към ТКЗС-с. Д. в цех /отдел/ „П.“, а за януари, февруари и март 1980 г. е работила в ТКЗС-с. С. За останалите периоди, част от целия исков, 1 няма осигурителни данни в архивите на Т.П. на Н.О.И.-С., като проверката е обхванала предадените архиви на „К.“ ЕАД – гр. С. и ТКЗС-с. З., а относно „К. ц.“ с. С., за такъв нямат предаден архив, но също така са установили, че цех с подобно наименование не е регистриран в архивите на АПК-„Д.“ – С./З., нито в СК „К.“ – С., или Фабрика „К.“; дори да имало, архивите за него не са предадени в Т.Д. на Н.О.И.-С. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание делото е частично прекратено с определение поради оттегляне на иска за месеците януари, февруари и март 1980 г., тъй като за тях е издадено удостоверение образец УП-13 изх.№ 5007-181704/08.08.2023 г., приложено с отговора на исковата молба. Тоест, в предмета на делото остават периодите 18.07.1979-31.12.1979 и 01.04.198030.04.1980 г.

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.

Ищцата не е в състояние да посочи свидетел сред своите колеги от исковия период. Анализът на писмените доказателствени средства и обясненията на ищцата водят съда до извод за следната хронология на трудовия ѝ живот, относим към предмета на спора:

В периода 22.09.1975-01.10.1977 Х. Б. М. е работила във Фабрика „О.“ Р. (трудовата книжка на ищцата е снимана цветно и е „качена“ в електронната папка на делото в ЕПЕП, не цялата е в хартиеното дело). Това е първата ѝ работа и по силата на чл. 4, ал. 2 във вр. ал. 1 от действалата към онзи момент Наредбата за трудовите книжки (Одобрена със 149-то постановление на Министерския съвет от 20.03.1953 г. на основание чл. 213 във връзка с чл. 17 от КТ и обнародвана в „Известия“, бр. 26 от 31.03.1953 г. – източник: сборник „Кодекс на труда“, С.: ДИ „Наука и изкуство“, 1959, стр. 105) предприятието е следвало да снабди работничката в рамките на 5 дни от постъпването ѝ с трудова книжка. Дали това задължение е било изпълнено или не, доказателства по делото липсват за такъв категоричен извод.

В осигурителния архив на Н.О.И.-С. е установено, че през месеците от януари до април 1979 г. ищцата е била зачислена като работничка в ТКЗСс.Д., и е била в отпуск по майчинство, а в месец юли 1979 г. е отразен един работен ден на полето към същия работодател. За този стаж Н.О.И.-С. е издал удостоверение по образец УП-13 с изх.№ 5007-18-1703/08.08.2023 г.

Споменът на ищцата, че тогава действително е работила в ТКЗС-с.Д. потвърждава достоверността на отразения стаж в УП-13.

В осигурителния архив на Н.О.И.-С. е установено, че през месеците януари, февруари и март 1980 г. ищцата е била зачислена като работничка в ТКЗС-с.С. и за този стаж ѝ е издадено удостоверение образец УП-13 изх.№ 5007-18-1704/08.08.2023 г.

В периода 01.07.1980-15.06.1989 ищцата е била на работа в СК „К.“ – С.

Точно в този период, на 25.10.1985 г. ѝ е издадена трудовата книжка, за която твърди, че ѝ е единствената. В нея е отразен стажът във Фабрика „О.“ Р., както и процесният в „АПК Д.-З." – вид дейност „Селскостопанска“ – 2 длъжност „шивачка“ – от 18.07.1979 до 30.04.1980 г., както и щемпелът, отразяващ общия стаж при този работодател от 10 дни.

Нанесените в трудовата книжка данни за факти с трудовоправно значение след 15.06.1989 г. нямат отношение към предмета на делото.

Провежда се изводът, че трудовата книжка не е водена редовно. Съдът няма съмнение, че тя е издадена от СК „К.“ на 25.10.1985 г. в разгара на т.нар.

„Възродителен процес“ и затова имената в документа на ищцата, с които е издаден, са българските ѝ. Не е съществен въпросът с бащиното ѝ име, след като единният граждански номер категорично я идентифицира. Именно по ЕГН ищцата е открита в осигурителните архиви на двете ТКЗС-та в с. Д. и с.

С., чийто стаж там не е отразен в трудовата книжка. Съдът допуска, че или първата трудова книжа, която е трябвало да бъде издадена от Фабрика „Орел“-Разград е била изгубена или унищожена, както предполага юрисконсултът на Н.О.И., или изобщо не е издавана такава. В първата хипотеза издадената впоследствие трудова книжка се счита за дубликат и това обстоятелство трябва да бъде отразено, съгласно чл. 11 от горецитираната Наредба за трудовите книжки, която е действала към онзи момент. Като не е вписано това обстоятелство, съдът приема, че трудовата книжка на ищцата действително е първата ѝ съставена, а до назначаването в СК „К.“ е била снабдявана с други удостоверения за стажа ѝ. При всички случаи, очевидно е, че в СК „К.“ не са разполагали с пълните трудови данни за ищцата, след като не са отразили стажа ѝ в двете ТКЗС-та. Що се отнася до процесния стаж в АПК Д.-З., прави впечатление, че за предходно записания в трудовата книжка стаж във Фабрика „Орел“, явно отговорните служители в СК „К.“ са разполагали с данни за заплащането на ищцата там, докато е била ученичка и след това, но за стажа в АПК Д.-З. – не са разполагали с такива данни, затова са оставили реквизита празен. Не без значене е, че периодът от 18.07.1979-30.04.1980 г. драстично се разминава с отразения в щемпела стаж от десет дни, което навежда на мисълта, че това не е случайно. Единственото обяснение с характер на предположение, което съдът може да изведе от наличните доказателства по делото, е, че действително ищцата е започнала работа в АПК Д.-З. на 18.07.1979 г., което съответства на отразения в УП-13 един ден стаж на полето към ТКЗС-с.Д., за който съдът приема, че е положен през юли 1979 г., но преди 18.07.1979 г. Съдът допуска, че въпросният „К. ц.“ е бил част от аграрно-промишления комплекс, макар че по-логично е да е към СК „К.“, защото именно последното предприятие е имало за предмет шиенето и плетеното на кожени чанти и е възможно да е разширило дейността си с шиенето на куклени дрехи, докато селскостопанската дейност на АПК, както е отразена в трудовата книжка, не предполага да поддържа длъжността „шивачка“.

На следващо място, не е логично в първоначалния исков период 18.07.1979-30.04.1980 да се „вмества“ стажът през януари, февруари и март 1980 г. в ТКЗС-с.С., удостоверен с УП-13 от НОИ.

Горните несъответствия налагат извода, че или отразеният период на започване на работа и освобождаване от АПК Д.-З. е неправилно отразен, тъй като е възможно да е имало прекратяване на трудовото правоотношение 3 преди януари 1980 г. с последващо ново назначаване след март 1980 г., или по времето, когато е била назначена в АПК ищцата е работила по външно съвместителство в ТКЗС-с. С., поради престой в основното работно място например. Съдът няма как да даде отговор на многобройните хипотези, които възникват с оглед конкретните факти по делото, които не са никак достатъчни да образуват една безпротиворечиви верига от изводи, водеща до единствения възможен такъв, че в исковия период ищцата е работила на пълно работно време в АПК Д.-З. и времето в периодите 18.07.1979-31.12.1979 и 01.04.198030.04.1980 г. следва да ѝ се зачете за трудов стаж. Самата ищца не е била достатъчно наясно поради изтеклото време и загубата на спомен, че в първоначално посочения исков период е работила към ТКЗС-с.С. Липсата на свидетели или други писмени доказателства, които да подкрепят твърдението ѝ, че е полагала труд в т.нар. „К. ц.“ не позволяват на съдът да преодолее тази липса само с логически разсъждения върху наличния доказателствен материал, тъй като може да има и други обяснения защо отговорният служител, издал трудовата книжка на ищцата, е отразил само 10 дни стаж в АПК Д.-З., макар периодът на заетост да е по-голям. Самият факт, че в хода на делото се събраха производни доказателства, че ищцата е полагала труд на две други места (в двете ТКЗС-та), който не е отразен в трудовата книжка, навежда на извода за нередовното водене на същата, а отговорността за това не може да се прехвърли само на работодателите, тъй като ищцата е разполагала с възможността още навремето да иска поправяне на грешно вписаните данни.

С нищо не допринася за изясняване на делото амбулаторната карта на ищцата, в която е записано, че местоработата ѝ е в „Куклен цех“ с. Сокол, защото наличието на месторабота в даден период не означава непременно, че работникът е престирал труд в същото време, което да се зачита за трудов стаж. Напълно е възможно назначаването да е било за работа на непълно работно време, въпреки твърденията на ищцата за обратното. Липсата на отбелязване, че зачетения стаж не е равен на прослуженото време, което би се явил единственият аргумент да се уважи исковата претенция, не може да убеди съда да постанови такова решение, защото трудовата книжка не е издадена според действащата към онзи момент Наредба за трудовите книжки от първия работодател, при който ищцата е работила повече от 5 дни, нито е водена редовно, респективно не АПК Дръстър-Зафирово е нанесло данните за стажа при него, и освен това, доказано трудовата книжка не отразява всички релевантни обстоятелства от значение за трудовите права на ищцата.

Ищцата не успя да проведе пълно и главно доказване на твърдените от нея факти, които да обусловят уважаване на исковата ѝ претенция, поради което същата следва да се отхвърли.

На осн. чл. 10 от ЗУТОССР вр. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК вр. чл. 23, т.

4 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя възнаграждение на юрисконсулта на НОИ – 180 лева, тъй като от отговора на исковата молба и цялостната защита по делото е видно, че са консумирали много време и усилия, най-вече за намиране на относимите към делото документи. Възнаграждението следва да се присъди в полза на Н.О.И. Т.П.-С.

4 и в тежест на ищцата.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Х. Б. М. с ЕГН ********** срещу Т. п. – С. на Н. о. и. за признаване, че отразеното в трудовата ѝ книжка № 509, издадена от СК „К.“ на 25.10.1985 г., прослужено време в периодите от 18.07.1979 до 31.12.1979 и от 01.04.1980 до 30.04.1980 г., които попадат в по-големия от 18.07.1979 до 30.04.1980 г., записан като прослужен в АПК Д.-З., следва да се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, повече от отбелязаните в трудовата книжка 10 (десет) дни при този работодател, при пълно работно време, а именно 6 (шест месеца) и 13 (тринадесет дни) .

ОСЪЖДА Х. Б. М. с ЕГН ********** да плати 180 лева (сто и осемдесет лева) на Т. п. – С. на Н. о. и. за юрисконсултско възнаграждение за защитата по гр.д.№ 322/2023 на ТнРС.