Определение № 455 от 16.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 455 гр. Благоевград, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500317 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Частна жалба с вх.№18/05.01.2026г е подадена от адв.Г. Ю., като пълномощник на С. А. А.-А.О., против определение №766/23.10.2025г постановено по гр.№980/25г по описа на РС-Петрич.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определението и се иска неговата отмяна. Твърди се, че съдът не е следвало да се произнасяне по искането по чл.83, ал.2 ГПК, а даде на страната указания във с направеното искане. Счита и че неправилно съдът е отказал продължаване на срока за плащане на държавната такса до окончателното разрешаване на молбата с правно основание чл.83 ГПК и в тази част също моли да бъде отменено определението.

Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна.

Преценена по същество частната жалба срещу определението, с което е отхвърлено искането по чл.83 ГПК е основателна, поради следното:

Делото пред районен съд е образувано по исковата молба на С. А. А.А.О., подадена срещу Е. Г. П., Ц. Д. Б., Е. Д. С., Г. Д. П., И. И. Н. и А. Г. П., с искане да бъде разпределено, между ищеца и ответниците, ползването на поземлен имот, за който се поддържа, че е съсобствен помежду им; всеки от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца по 9 900 лв., представляващи 1 обезщетение за лишаване от ползването на част от съсобствения поземлен имот и на еднолично притежавани от последния гараж, задгаражна стая и котелно помещение.

С молба вх. № 8919/14.10.2025 г. е направено искане по чл. 83, ал. 2 ГПК - за освобождаване на ищеца от задължението му за внасяне на държавната такса, дължима за осъдителните искове, както и искане по чл. 63, ал. 1 ГПК - за продължаване на срока за внасяне на тази такса до „окончателното разрешаване на молбата с правно основание чл. 83 ГПК“.

РС е приел, че е сезиран с бланкетно искане по чл.83, ал.2 ГПК и е отхвърлил същото. Приел е, че начинът, по който е формулирано искането по чл. 63, ал. 1 ГПК, не отговаря на смисъла на процесуалния институт, регламентиран в тази законова разпоредба и го е отхвърлил.

Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В посочените от частния жалбоподател и други определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е прието, че при заявено искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и констатация, че няма представени доказателства за установяване на обстоятелствата по чл.

83, ал. 2 ГПК, вкл. декларация от направилата искането страна, съдът следва да укаже на страната да представи доказателства за всички липсващи обстоятелства. РС не е дал такива указания на страната, поради което и постановеното определение, с което е отхвърлено искането е неправилно и като такова следва да бъде отменено. РС следва да предприеме необходимите съдопроизводствени действия по отстраняване на нередовностите на молбата по чл.83, ал.2 ГПК и даде указания за представяне на декларация. Едва след като бъде представена декларация по чл.83 ГПК, съдът следва да се счита за надлежно сезиран да се произнесе по искането, както при необходимост да изиска от страната да представи допълнителни доказателства, касаещи 2 установяване на данните в декларацията, или служебно да извърши необходимите справки /определение №60324/27.09.2021г. по частно гр..д.

№2718/2021г. на ВКС, Трето гр.о.

В определение № 358 от 26.06.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1054/2018 г., II т. о., ТК,определение №393/27.07.2017г. по ч.т.д. №1191/2017г. на ВКС, I т.о., определение №612/26.10.2017г. по ч.т.д. №2452/2017г. на ВКС, II т.о. е прието, че при указания от съда за внасяне в определен срок на държавна такса по искова молба/жалба и направено преди или по време на течението на този срок искане по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на страната от внасяне на таксата, до приключване на производството по чл.83, ал.2 от ГПК с влязло в сила определение, страната не дължи внасянето й, независимо че развитието на производството по чл.83, ал.2 от ГПК не спира /арг. чл.61 от ГПК/ течението на дадения срок за внасяне на таксата. С факта на влизане в сила на определението по чл.83, ал.2 от ГПК започва да тече нов срок за внасяне на държавната такса, от която страната не е била освободена. Ето защо съдът при евентуално отхвърляне на искането е длъжен да уведоми страната за началото на новия срок за изпълнение на указанията за внасяне на държавната такса, като при частично освобождаване от задължението за внасянето й, в указанията до страната следва да се посочи и размера на дължимата за внасяне такса.

Жалбата срещу определението в частта му, с която е оставена без уважение молба по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за плащане на държавната такса до окончателното разрешаване на молбата с правно основание чл.83 ГПК, следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно трайно установената съдебна практика (определение № 415/10.02.2025 г. по ч.т.д. № 170/2025 г. на ВКС, I т.о., определение № 86 от 11.03.2021 г. по ч. гр. д. № 4169/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о.) постановеното по реда на чл. 63 ГПК определение, с което се отказва продължаването на срок за извършване на съдопроизводствени действия, не подлежи на инстанционен контрол.

Воден от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

Определение №766/23.10.2025г. постановено по гр.

3

№980/2025г. по описа на РС-Петрич, в частта, в която е отхвърлено искането на ищеца по чл.83, ал.2 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.№18/05.01.2026г. е подадена от адв.Г. Ю., като пълномощник на С. А. А.-А.О., против определение №766/23.10.2025г. постановено по гр.№980/2025г. по описа на РС-Петрич, в частта, в която е отхвърлено искането на ищеца за продължаване на срока за внасяне на тази такса до „окончателното разрешаване на молбата с правно основание чл. 83 ГПК“ и прекратява производството в тази част.

Връща делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване на нередовностите на молбата по чл.83, ал.2 ГПК, съгласно мотивите в определението.

Определението не подлежи на обжалване, в частта, в която се ОТМЕНЯ определение №766/23.10.2025г. постановено по гр.№980/2025г. по описа на РС-Петрич, а в останалата част може да се обжалва от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4