Решение № 16541 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16541 гр. С., 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110110712 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Г. Й. срещу „М.“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо, ев. пр. второ ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ****** от **.**.**** г. е нищожен, поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона.

В исковата молба се твърди че между страните с сключен договор за кредит № ****** на **.**.**** г. за сумата от 1000 лв., при срок на погасяване 24 месеца, ГЛП 41% и ГПР 49.65%. Поддържа се, че съгласно чл. 20 от договора, при непредоставяне на обезпечение е дължима неустойка в размер на 6,90 лв. + 0.23% от усвоения кредит за всеки ден. Ищецът твърди, че дължимата лихва по договора възлиза на 481,50 лв., общо платената сума 1481,50 лв., а неустойката - 1656,00 лв. Твърди, че неустойката не е включена в размера на ГПР, а при включването излага, че същият надвишава допустимия по закон размер. Счита, че в случая не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият размер на ГПР не отразявал действителния такъв. Твърди, че неустойката излиза извън присъщите функции и представлява скрито възнаграждение за кредитора. Счита, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочването на грешен ГПР излага, че представлява заблуждаваща търговска практика. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който признава предявения иск. Излага доводи, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което прави искане разноските да останат в тежест на ищеца.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск, при твърдения, че ищецът е получил кредит в размер на 1000 лв. на 1

**.**.**** г., а към настоящия момент са погасени суми в общ размер на 220 лв. С оглед уважаването на главния иск претендира, че на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита или в случая непогасеният остатък от кредита, който възлиза в размер на 780 лв.

Предвид изложеното моли съда да осъди ищеца да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск до окончателното плащане. Претендира разноски.

Не е постъпил отговор на насрещния иск в срока по чл. 131 ГПК.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит, с посоченото в исковата молба съдържание; уговорена в договор неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение от потребителя в срок.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорената клауза е индивидуално уговорена.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, със соченото от ищеца съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение; че неустойката представлява разход по кредита и не е включена в размера на ГПР; че при включването на неустойката в размера на ГПР, същият надвишава максимално допустимия по закона размер.

С оглед осъщественото от ответника признание на иска съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

След редовно връчване на исковата молба и приложенията ответникът е направил нарочно изявление, че признава предявените искове, което признание на основание чл. 237, ал. 4 ГПК не може да бъде оттеглено. Съдът намира, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не съставлявало право, с което страната не може да се разпорежда, поради което не са налице процесуалните пречки по чл. 234, ал. 3 ГПК, при наличието на които съдът не би могъл да постанови решение при признание на иска.

Съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска

Предвид гореизложеното по делото са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, поради което и предявеният в настоящото производство иск следва да бъде уважен.

По насрещния иск с правно основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 780 лв., представляваща чистата стойност на кредита по договор за кредит с № ****** от **.**.**** г.

2

Между страните е безспорно, че ответникът е получил заем от ищеца в размер на 1000 лв., което е видно и от представената разписка за извършено плащане № **************** от **.**.**** г. Кредиторът е въвел твърдения за наличие на извръшено плащане в размер на 220 лв. от страна на ответника.

Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване нищожност на процесния договор за потребителски кредит.

С оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, която в случая е 780 лева /398,81 евро/. От друга страна, в качеството си на ответник по насрещния иск потребителят не твърди и не установява да е заплатил на кредитора си претендираната сума. В тежест на длъжника е да установи, че е погасил дълга си, доколкото последното е факт, от който той извлича благоприятни последици. Кредиторът не следва да доказва обстоятелствата, свързани с погасяване на вземането му, с оглед правилото на чл. 154 ГПК. Ето защо и искът за главница следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 780 лева, върху която сума не следва да се присъжда законна лихва – в този смисъл е решение на СЕС по дело С520/2021 г., съгласно което не се допуска съдебна практика по тълкуване на националното право, според която кредитната институция има право да иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на паричните средства, предоставени за изпълнението на този договор, както и плащането на законна лихва за забава, считано от поканата за плащане.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Т. е. за да бъдат възложени разноските в тежест на ищеца, следва да са налице кумулативно две предпоставки – с извънпроцесуалното си поведение ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая отсъства първата предпоставка.

С оглед изхода на спора право на разноски имат само ищците по първоначалния, респ. по насрещния иск.

Ищецът по главния иск е представил доказателства за сторени разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение, което с оглед направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, при наличие на обилна съдебна практика по релевантните въпроси, намира за основателно и намалява до сумата /204,52 евро/ 400 лева. Следователно ищецът има право на разноски в общ размер на 230,08 евро

Ищецът по насрещния иск също има право на разноските за внесена държавна такса по същия в размер на сумата 50 лева. На основание чл. 78, ал.

8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 102,26 евро /200 лева/ или в полза на дружеството следва да се присъди сумата 127,82 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от С. Г. Й., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., гр. С., БУЛ. „С. Н." № **, срещу „М.“ АД, с ЕИК:

3

*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., УЛ. „Г. С. Р." ***, ап.

**, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД нищожността сключения между страните договор за потребителски кредит № ****** от **.**.**** г.

ОСЪЖДА С. Г. Й., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., гр. С., БУЛ. „С. Н." № ** да заплати на „М.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., УЛ. „Г. С. Р." ***, ап. **, на основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 780 лева /398,81 евро /, представляваща чистата стойност на кредита по недействителния договор за потребителски кредит № ****** от **.**.**** г.

ОСЪЖДА„М.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., УЛ. „Г. С. Р." ***, ап. ** да заплати на С. Г. Й., с ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр. С., гр. С., БУЛ. „С. Н." № **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 230,08 евро за разноски по делото.

С. Г. Й., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., гр. С., БУЛ. „С.

Н." № ** да заплати на „М.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., УЛ. „Г. С. Р." ***, ап. **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 127,82 евро за разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4