Решение № 2344 от 20.06.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2344 гр. Варна, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДесиС.а Йорданова при участието на секретаря СтаниС.а Ст. Стоянова като разгледа докладваното от ДесиС.а Йорданова Гражданско дело № 20223110115869 по описа за 2022 година

Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.108 ЗС и чл.109 ЗС.

С искова молба ищците И. Е. И. и К. Е. М. са предявили срещу ответника Р. Ж. Ж., следните искове / съобразно допуснато изменение на исковете в о.с.з. от 05.04.2024г./:

1. на осн чл. 108 ЗС - да бъде признато за установено в отношенията с ответницата, че ищците са собственици на реална част от УПИ с идентификатор № ***по КК на град Варна от 2008 г. с площ от 85.50 кв.м., намираща се между съществуващата в източната част на терена ограда и границата между УПИ с идентификатор № ***и съседния ПИ с идентификатор № ***, съгласно действащата кадастрална карта на град Варна от 2008 г., както и да бъде осъдена Р. Ж. Ж. с ЕГН ********** и постоянен адрес град Варна, ***, да предаде на ищците владението върху реална част от УПИ с идентификатор № ***по КК на град Варна от 2008 г. с площ от 85.50 кв.м., намираща се между съществуващата в източната част на терена ограда и границата между УПИ с идентификатор № ****и съседния ПИ с идентификатор № ***, съгласно действащата кадастрална карта на град Варна от 2008 г.

2. на осн. чл.109 ЗС, да бъде осъдена Р. Ж. Ж. с ЕГН ********** и постоянен адрес град В***, да премести съществуващата ограда, намираща се в притежавания от ищците УПИ с идентификатор № ***по КК на град Варна от 2008 г., по регулационната линия, евентуално по границата между УПИ с идентификатор № ***и съседния ПИ идентификатор № ***, съгласно действащата кадастрална карта на град Варна от 2008 г.

3. на осн. чл.109 ЗС, да бъде осъдена Р. Ж. Ж. с ЕГН ********** и постоянен адрес град Варна, Ж*** да премахне от притежавания от ищците УПИ с идентификатор № ****по КК на град Варна от 2008 г., част от постройка с площ от 12.60 кв.м., представляваща гараж с идентификатор № ****, която част се намира без основание в имота на ищците.

В исковата молба ищците поддържат че на 21.12.2018 г. с договор за покупка са придобили при равни права собствеността върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, намиращ се в град Варна, кв.***, местност „***", с площ от 891 кв.м. по скица, а съгласно Заповед № 520/27.11.2018 г. на кмета на район „***" към община Варна - с площ от 892 кв.м., който е новообразуван поземлен имот по ПНИ за с.о.

„***", одобрен със Заповед № РД-06-7706-33/03.02.2006 г. на областния управител на област с административен център град Варна. Сочат, че със Заповед № 0501/26.02.2021 г. на кмета на община Варна за притежавания от тях поземлен имот с идентификатор № ***е 1 определено урегулирането му в поземлен имот с нов идентификатор № ***. Излагат, че ответникът е собственик от 2020 г. на съседния / намиращ се на източната граница на УПИ с идентификатор № ***/ поземлен имот с ***№ ***. Сочат, че в последния има изградени три постройки, една от които е тази с идентификатор № ***- гараж на един етаж и площ от 28 кв.м. За постройките, в т.ч. и за гаража, е налице удостоверение за търпимост № 160/21.08.2019 г., издадено от главния архитект на район „Приморски" към община Варна на името на *** - предходни собственици на ПИ 209.

Излагат, че през 2020 г. са възложили на търговско дружество - правоспособно да извършва дейности по кадастъра, да направи трасиране и координиране на граничните точки на притежавания от нас ПИ с идентификатор № ***, като съгласно трасировката граница е с дължина 21.61 метра; терена между притежавания от ищците ПИ с идентификатор № ***и съседния ПИ с идентификатор № ***, съществува ограда, разположението на която по замерването е такава, че скъсява дължината на северната граница на имота на ищците. В резултат на това прецениили, че оградата попада изцяло в притежавания от ищците и е възложено извършване на геодезическото му заснимане, което твърдят, че установило, че оградата попада изцяло в притежавания от тях ПИ с идентификатор № ***, в резултат на което между оградата и източната граница със съседния ПИ с идентификатор № ***по действащата кадастрална карта на град Варна от 2008 г., попада реална част от процесния № ****с площ от 85.27 кв.м., която част се държи без основание от ответницата. Също така, че част от описания по-горе гараж с идентификатор № ***с площ от 12.28 кв.м., собственост на ответницата, попада в притежавания от тях ПИ с идентификатор № ***.

Считат, че удостоверението за търпимост за гореописания гараж с идентификатор № ***е нищожно, евентуално незаконосъобразно, тъй като същото не е издадено на собственика на земята, върху която е построен; при издаването му не са спазени предвидените законови процедури; процесният гараж не е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е построен и/или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ; част от процесния гараж е разположена в притежавания от тях поземлен имот без законово основание, с оглед на което се иска по реда на чл.17. ал.2 от ГПК съдът да се произнесе инцидентно по валидността и законосъобразността на удостоверението за търпимост. Като считат, че ответницата държи без основание реална част от техния УПИ с идентификатор № ***с площ от 85.27 кв.м., намираща се между съществуващата в източната част на терена ограда и границата между УПИ с идентификатор № ***и съседния ПИ с идентификатор № ***, нанесена върху действащата кадастрална карта на град Варна от 2008 г. и част от гореописания гараж с идентификатор № ***с площ от 12.28 кв.м. в притежавания от тях УПИ с идентификатор № ***, с което им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху процесния имот искат уважаване на исковете. С уточнителна молба от 31.01.2023 г. излагат, че пречка да ползват имота си представлява самото разполагане на 12,28 кв.м. от гаража на ответника в техния имот, както и че тези 12.28 кв.м. пречат да бъде приложен в пълен обем ПУП за процесния имот в частта за озеленяването му в размер на не по-малко от 40% от площта на същия, както и в частта за линиите на застрояване. Допълват, че разположените в техния имот 12.28 кв.м. от гаража ги лишават от възможността да отглеждат плодове и зеленчуци в тази част от имота и съответно да си осигуряват в пълен обем необходимите им хранителни продукти.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва претенциите по основателност. Поддържа се че ответникът владее имота на годно правно основание – покупка от 30.01.2020 г. лично и чрез своите родители, като преди това са го владели нейните праводатели, които през 1998 г. са изградили оградата, която не е местена от тогава. Оспорва ищците да са станали собственици на имот с идентификатор № ***, тъй като техните праводатели не са станали собстници на основание извърШ. реституционна процедура по пар.4 от ЗСПЗЗ или предоставено им право на ползване не е трансформира в право на собственост, тъй като видно от НА в имота няма изградена сграда по смисъла на ЗСПЗЗ. На следващо място се поддържа, че ответницата е станало собственик на процесните 58,27 кв.м. по давност, тъй като нейните праводатели са придобили по давност тези кв.м. и са й прехвърлили имота в тези граници, като присъединява владението на праводателите й, изградили оградата преди повече от 25 г., което се установява от засадените до нея дървета. При изложеното намира, че следва да се отхвърли иска по чл.108 ЗС и иска по чл. 109 ЗС касаещ премахването на оградата. По отношение на гаража излага, 2 че той попада изцяло в нейния имот и има издадено удостоверение за търпимост, гаражът е вкопан, тъй като имотът е с денивелация, поради което се иска отхвърляне и на тази претенция.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е иск по чл. 108 ЗС.

По иска по чл.108 ЗС – в тежест на ищците е да установят, че са носители на право на собственост върху 85.50 кв.м., реална част намираща се между съществуващата в източната част на терена ограда и границата между УПИ с идентификатор № ***и съседния ПИ с идентификатор № ***, съгласно действащата кадастрална карта на град Варна от 2008 г. вкл., че техните праводатели са били собственици на имота, а в случай, че имотът е възстановен на праводателите по реда на реституционна процедура – че е проведа редовна такава, а ако праводателите са предобразували право на ползване в право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, че са били налице представките на този специален закон – пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и че ответникът осъществява фактическа власт върху част от имота с идентификатор № ***, а в тежест на ответника е да установи, че има основание да осъществява фактическа власт върху имота.

Искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Организирайки защитата си по предявения срещу него иск, ответникът следва да изчерпи всички свои правопогасяващи и правоизключващи възражения. Исковата защита на правото на собственост предполага посочване на основанието, на което се твърди, че то е придобито, защото това очертава предмета на спора и на доказване и е израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Само в рамките на посоченото придобивно основание може да се произнесе съдът, защото това е предмет на иска и само по него се създава сила на присъдено нещо с диспозитива на решението / Решение № 528 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1218/2009 г., I г. о., ГК./ В конкретния случай ищците са навели деривативен способ за придобиване на правото на собственост- договор за покупко -продажба от 21.12.2018 г., обективиран в нотариален акт, представен по делото, касаещ прехвърлянето на правото на собственост върху ПИ с идент. ***с площ от 891 кв.м.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 30.01.2020 г. ответницата е придобила собствеността върху имот с идент. ***с площ по кадастрално заснемане 823 кв.м., а съгласно заповед 442/30.07.2014 г. по реда на пар.3к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ -822 кв.м..

С доклада по делото е отделено за безспорно, че ответникът е собственик на имот с идент. № ***и разположения в него самостоятелен обект – гараж с идент. № ***, както и че имот № ***и № ***с предходен № ***са съседни / делят обща граница/.

С оглед наведените от ответникът възражения съдът счита, че първо следва да разгледа въпроса дали праводателя на ищците****в / като наследник на М***/ е придобил собствеността върху имот № ***с предходен № ***, за да се отговори и на въпроса имал ли е вещно прехвърлително действие договорът за покупка, на който ищците основават своите права.

С оглед конкретните възражение на ответника за липса на сграда в купения от ищците имот към 01.03.1991 г. и съобразявайки представените от ищците писмени документи, съдът счита, че спорът касае конкретно наличието на фактическия състав на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ

В тежест на ищците е да установят, че са осъществени кумулативно елементите от фактическия състав на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при наличието на които на бившия ползвател (§ 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ) се предоставя възможност да придобие собствеността върху земята в размерите по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: 1 да му е предоставено право на ползване върху процесния имот въз основа на някой от актовете по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно по § 63 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ; 2 в имота до 01.03.1991 г. да е построена "сграда" по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и 3. земята да е заплатена на бившите собственици чрез общината, въз основа на одобрена оценка.

По първата предпоставка- да е предоставено право на ползване върху процесния имот 3 въз основа на някой от актовете по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно по § 63 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ