Определение № 7555 от 19.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7555 гр. София, 19.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110151724 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „**************” ЕАД срещу А. И. М. и М. И. А., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата А. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 182,04 лева – главница, от която сумата 171,11 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 10,93 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата А. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 29,81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата М. А. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 182,04 лева – главница, от която сумата 171,11 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 10,93 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата М. А. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 29,81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците А. И. М. и М. И. А. били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета 1 на директорите на „**************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.

Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент *****, находящ се в гр. **************************, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не били заплатили цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „****************” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него.

Въпреки настъпването на падежа, дължимите суми не били заплатени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата, както следва: от ответницата А.

И. М. – чрез адв. Красимира Билева, а от ответницата М. И. А. – чрез адв. Н.И.. Всеки от процесуалните представители оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. На първо място се оспорва наличието на облигационни отношения по доставка на топлинна енергия между ищцовото дружество и ответниците. В тази връзка се възразява, че никой от тях не бил нито собственик, нито ползвател на процесното жилище през исковия период. Оспорват наличието на сключен между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение договор, както и наличието на годно правно основание за претендиране на суми за извършване на услугата дялово разпределение от потребителите.

Оспорват поставянето на ответниците в забава, както и дължимостта на начислената мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение. И в двата отговора се прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло всеки от кумулативно съединените искове. Всеки от процесуалните представители претендира присъждане на направените по делото разноски, както и на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „****************” ЕООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би 2 довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Ответниците не оспорват количеството на реално доставената през исковия период до процесното жилище топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане за главницата, както и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва, поради което съдът намира, че посочените обстоятелства не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на ответниците през процесния период, както и обстоятелството, че същите са били собственици, респ. ползватели на топлоснабдения имот през същия период при твърдените в исковата молба квоти в съсобствеността;

3. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и третото лице – помагач, както и между последното и етажната собственост на бл. ******* в гр. София, ж. к. „**********“;

4. обстоятелството, че индивидуалните топломери в жилището били надлежно сертифицирани, а общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки;

5. въвеждането на абонатната станция в процесната сграда в експлоатация;

6. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главницата;

7. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, да бъдат изискани от третото лице-помагач изброените в исковата молба документи, както и да бъдат изискани на основание чл. 186 ГПК следните документи: от Столична община, район „**********“ – удостоверение за наследници на И. А. К., ЕГН **********; от Столична община, Дирекция „********************“ – документ за собственост на апартамент *****, находящ се в гр. София, ж. к. „**********“, бл. *******, ет. 6; от Столична община, район „**********“ – документ за собственост на апартамент *****, находящ се в гр.

София, ж. к. „**********“, бл. *******, ет. 6; от Столична община, Дирекция „******************“, район „**********“ – данъчна декларация, касаеща апартамент *****, находящ се в гр. София, ж. к. „**********“, бл. *******, ет. 6, от която да е видно кое лице е декларирало имота за данъчни цели и на какво основание. Неоснователни са доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно3 счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи, доколкото обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тях, не се оспорват от ответниците и са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване. Следва да бъдат уважени и доказателствените искания на ответниците за задължаване на ищеца на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи акт за разпределение на кубатурата на процесния имот, както и издадените за исковия период фактури.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „*************************” Е О ОД , ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „*********”, ул. „***************, представлявано от управителя И.Ц.Р., като трето лице – помагач на страната на ищеца „**************” ЕАД по предявените от него искове.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата А. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 182,04 лева – главница, от която сумата 171,11 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 10,93 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата А. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 29,81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата М. А. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 182,04 лева – главница, от която сумата 171,11 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 10,93 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата М. А. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 29,81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г.

ОТВЕТНИЦИТЕ НЕ ОСПОРВАТ количеството на реално доставената през исковия период до процесното жилище топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане за главницата, както и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва.

Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

4

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на ответниците през процесния период, както и обстоятелството, че същите са били собственици, респ. ползватели на топлоснабдения имот през същия период при твърдените в исковата молба квоти в съсобствеността;

3. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и третото лице – помагач, както и между последното и етажната собственост на бл. ******* в гр. София, ж. к. „**********“;