Определение № 780 от 06.10.2022, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 780 гр. Шумен, 06.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20223600500410 по описа за 2022 година Производство по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с рег. № 10018/26.07.2022г. депозирана от „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. Московска № 19, чрез юрисконсулт М.П.Д. срещу определение № 1544/12.07.2022г. постановено по гр. д. № 20213630103021 по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 449/06.06.2022г. по същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателят счита, определението за необосновано и неправилно, тъй като не ставало ясно, как съдът е изчислил, че направените разноски по заповедното и исковото производство възлизат в общ размер на 602,94 лева. Сочи, че при частично уважаване на исковите претенции, длъжникът дължи съразмерно на уважената част разноски в полза на ищеца, а за отхвърлената ищецът следва да му заплати съразмерно с отхвърлената част. С постановеното по делото решение, са уважени предявените искови претенции в общ размер на 2 143.06 лева и са отхвърлени исковите претенции за сумата в размер на 589,79 лева, като са присъдени разноски само в общ размер на 602.94лева за заповедното производство и исковото включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за особен представител. Твърди, че при общ размер на заявената претенция от 2 732.85лева, уважената част представлявала 78.42% и следователно разноските, които следвало да бъдат 1 присъдени са в размер на 846.05 лева, като на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, следвало да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева. Моли съда да отмени обжалваното определение и да бъде допълнено и изменено решение № 449/06.06.2022г., като на ищеца „БАНКА ДСК“ АД бъдат присъдени разноски в размер съответстващ на уважената част от исковете и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата С. Й. В., представлявана от особения представител адв. С. Й. С. от ШАК, е представил отговор, в който излага становище за неоснователност на същата и моли съда да остави в сила обжалваното определение. Правилно съдът е преценил, че с исковата молба са предявени четири иска, както и че по делото няма данни за кой от четирите иска какви разноски са направени, поради което и претендираните общи разноски съдът е разделил на всяка една от четирите претенции. Предвид обстоятелството, че е назначен за особен представител на длъжника, е направил и особенно искане, съда да му определи възнаграждение за настоящото производство и за изготвянето на отговора по молбата за изменението на решението в частта за разноските и да задължи ищецът да внесе определеното възнаграждение.

Частната жалбата е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна , поради следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на жалбоподателя „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК 121830616 с пр. основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК по четири обективно съединени иска, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 от ГПК по ч. гр. д. № 20203630101475 на РС – Шумен, за сумите както следва: 1512.30 лева – главница, 141.45 лева – договорна лихва, 66.57лева обезщетение за забава и 1012.53 лева – обезщетение за забава. С решението с и п о гр. д. №20213630103021, РС – Шумен е уважил частично исковата молба, като е уважил изцяло иска за главницата за сумата от 1512.30 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 28.07.2020г. до окончателното и изплащане, уважил е и частично иска за обезщетението за забава до размера от 630.76 лева, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 1012.53 лева и изцяло е отхвърлил исковите претенции за сумите от 141.45 лева – договорна лихва и 66.57 лева – обезщетение за забава, поради изтекла погасителна давност.

По делото не се спори, че разноските, извършени от ищеца в заповедното производство са 104.70 лева, а в исковото в общ размер на 1 074.17 лева, като същите включват: 155.79лева – държ. такса + 200.00 лева 2 възнаграждение за вещо лице + 618.38 лева - възнаграждение за особения представител на ответника + 100лева – присъдено юрисконсултско възнаграждение. С решението си, постановено на 06.06.2022г., районният съд е присъдил на ищеца общо разноски за двете производства в размер на 602.94 лева - за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за особения представител.

На 04.07.2022 г. по делото е постъпила молба от „БАНКА ДСК“ АД, с искане за изменение на решението в частта за разноските, съдържаща искания идентични с тези, съдържащи се в разглежданата частна жалба, посочени погоре в изложението.

Препис от молбата е връчен на особения представител на ответника, който е представил отговор, в който е изразил становище за нейната неоснователност.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Посочил е, че въз основа на извършената проверка, при един уважен иск, два отхвърлени и един частично уважен, правилно е присъдил разноски в общ размер на 602.94 лева, които следвало да се разделят на всяка една от претенциите, поради което според него не са налице условия за исканото изменение на решението в частта за разноските.

При така установената фактическа обстановка, настоящия въззивен състав, приема следните правни изводи:

Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори "Държавни такси и разноски". Конкретните норми са обективирани в чл. 78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случай на частично уважаване на иска, ответникът дължи съразмерно на уважената част разноски в полза на ищеца, а за отхвърлената част ищецът следва да му заплати разноски съразмерно с отхвърлената част. Изключение от гореописания принцип е изричната разпоредба на чл. 78, ал. 2 от ГПК, според която ако искът е уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае иска, то разноските се възлагат върху ищеца. В чл. 78, ал.

4 ГПК е предвидено, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Безспорно е, че в случая е налице частично отхвърляне на исковата претенция на ищеца, като от четири предявени иска, един е уважен изцяло, два са отхвърлени изцяло и четвъртият е частично уважен. Също така е безспорно, че разноските по пера: за държавни такси, за особен представител и за възнаграждението за вещо лице, не са индивидуализирани в нито един от 3 постановените съдебни актове на първоинстанционния съд при определянето им, а във всички актове и в решението и в обжалваното определение е посочен общ размер на разноските за двете производства заповедното и исковото, като единствено са индивидуализирани разноските за възнаграждението за юрисконсулт - за исковото производство съда е определил и присъдил такова в размер на 100 лева, като за преценката за присъждането му, е взел впредвид, присъденото такова по заповедното производство в размер на 50 лева или общо за двете производства 150.00лева.

При тези факти се налага извод за неправилност на извода на съда за разпределяне на разноските според броят на уважените/респективно отхвърлени искове, а не според общо присъдената, респективно отхвърлената част от претендираната сума. При частично уважаване на иска, ответникът дължи съразмерно на уважената част разноски в полза на ищеца, или в случая ответникът дължи на ищеца разноските за заплатени държавни такси, за възнаграждение за особен представител и за възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковата претенция, каквото е правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, а не според броя на уважените/респективно отхвърлени искове. Уважени са искове за сумата от 2 143.06 лева, от общо претендирани 2 732.85 лева и по съразмерност по тях ответника дължи на ищеца разноски за възнаграждението за особения представител и за възнаграждението за вещо лице в размер на 641.76 лева от общо претендираните 818.38 лева или общите разноски дължими от ответника на ищеца за заповедното и исковото производство, съразмерно с уважените искове са в размер на 877.48 лева (85.72 лева – д.т. + 641.76 лева – възнаграждение за вещо лице и особен представител + 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, от което 100лева за исковото и 50лева за заповедното производство).

От общо дължимите на ищеца разноски в размер на 877.48 лева следва да се приспаднат присъдените такива о т първоинстанционния съд - 602.94 лева, поради което ответникът дължи на ищеца допълнителни разноски в размер на още 274,54 лева.

С оглед изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново, с което решението по делото бъде изменено в частта за разноските, като присъдените на ищеца разноски се завишат с 274,54 лева.

Предвид формирана съдебна практика, съгласно която производството по чл. 248 от ГПК, не е самостоятелно и попада извън приложното поле на чл.

81 от ГПК, тъй като е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, съдът не се произнася отделно по разноските, направени само в това производство.

Производството по чл. 248, ал. 3 от ГПК е способ за защита срещу 4 неправилно присъждане на разноски, ако не са били присъдени такива или за изменението им – в случай, че размерът им е бил определен неправилно, поради което настоящият съдебен състав намира, че на частния жалбоподател, респективно на особения представител на ответника, не се дължат разноски за настоящото производство. Интересът в това производство, макар да е материален, не е самостоятелен като предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските, в случая поискани такива за възнаграждение за особен представител.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1544/12.07.2022г. постановено по гр. д. № 20213630103021 по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважение искането на „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. Московска № 19, чрез юрисконсулт М.П.Д. за изменение на решение № 449/06.06.2022г. по същото дело, в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 449/06.06.2022г. постановено по гр. д. № 20213630103021 по описа на РС – Шумен, В ЧАСТТА относно разноските, дължими от ответника на ищеца, като:

ОСЪЖДА С. Й. В. с ЕГН ********** с пост. адрес: с. ., обл. Ш., ул. ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. Московска № 19, допълнително сумата от 274,54 лева (двеста седемдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки) представляваща разноски по ч. гр. д. № 20203630101475 и по гр. д. № 20213630103021 и двете по описа на РС - Шумен .

На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 280, ал. 3 от ГПК определението е окончателно и неподлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________