Определение № 146 от 14.11.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. Разград, 14.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Емил Д. Стоев

Валентина П. Д.а като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно частно наказателно дело № 20233300600420 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по жалба от И. П. П., чрез пълномощника адв. С. Д., против определение №97/20.09.2023 г. по чнд №492/2023 г., с което е потвърдено постановление от 10.08.2023 г. на прокурор от Разградска районна прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №330 ЗМ -185/2022 г. по описа на ОД на МВР– гр. Разград, прокурорска преписка.№3344/2022 г. по описа на РП – Разград, образувано за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, като е прието, че не е извършено престъпление от общ характер.

Оплакванията в жалбата са, че определението е постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на процесуални правила и е необосновано. Според жалбоподателя съдът не е направил анализ на доказателствата, а повторил тезата на прокурора, че П. дължали пари на И. Д., не платили за възложения ремонт и нямало обективиран в думи и действия и конкретизиран по време и място отказ за връщане на автомобила. Адв. Д. твърди, че е установено присвоително действия на Д., тъй като преместил автомобила и го укрил, не е извършвал дейности по ремонта, но отказал да върне автомобила. Установено било, че Й.П. и съпругата му И. П. многократно молили Д. да върне автомобила, но той отказвал.

Съдът установи следното:

С постановление от 10.08.2023 г. на прокурор от Разградска районна прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП №330 ЗМ -185/2022 г., образувано за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Прокурорът е приел, че деянието не съставлява престъпление.

Постановлението е съобщено на И. П. на 16.08.2023 г.

1

Постъпила е жалба против постановлението на 21.08.2023 г. По жалбата е образувано чтд №492/23 г. на РС Разград и с определение от 20.09.2023 г. съдът потвърдил постановлението.

Определението, с което е потвърдено постановлението на прокурора е съобщено на И. П. на 03.10.2023 г.

Жалбата срещу определението на РС Разград е постъпила с вх.

№8752/10.10.2023 г.

Жалбата е подадена в срок от лице, което има право на жалба.

ДП е образувано с постановление от 16.11.2022 г. за престъпление по чл.

206, ал. 1 НК.

Оплакване е постъпило от И. П. в приемен ден на зам.директора на ОД МВР, че през 2016 г. – 2017 г. е предоставила на И. Д. за ремонт лек автомобил, който той задържа под предлог, че съпругът ѝ му дължи пари.

В хода на извършената проверка от служители на МВР И. Д. И. е представил разпечатки от комуникация, която твърди, че е между него и Й.П. от юли 2022 г. (л. 12,13,16, 17 от ДП), в която обсъждат ремонт на автомобила и заплащане на дължими суми от П..

Видно от протокол за оглед от 14.12.2022 г. автомобилът е намерен в гараж, посочен от И. Д. И.. С протокол от 14.12.2022 г. автомобилът е оставен на отговорно пазене при И. Д. И..

Св. П. заявила, че през 2017 г. оставила процесния автомобил при И. Д.

И. за ремонт, но тъй като не било наложително ремонтирането му, се уточнили впоследствие да решат как да стане ремонта. След като купила масло на завишени цени от Д. решили да не извършват ремонт на автомобилите си при него. Заявява, че чула от съпруга си, че И. Д. му заявил, че няма да върне автомобила, докато не му платят задълженията, които имат към фирмата му. Свидетелката твърди, че задълженията им са приблизително 11 000 лв. Като след това многократно мъжът го приканвал да върне автомобила, а той отговарял, че няма да го върне преди да получи исканата сума.

Св. Г. Ц. – служител на МВР твърди, че И. Д. И. заявил, че имал уговорка да върне автомобила, след като го поправи, а не предприемал действия по ремонта, тъй като не му били платени дължими суми по предишни ремонти и изразил готовност да го върне, ако собственика го поиска.

Св. И. Д. И. твърди, че автомобилът е оставен при него от 2017 г. и не е възпрепятствал собственика да си го вземе. Твърди, че не са му платени 9 532 лв. за предходни ремонти и 22 115 лв., които дал в заем на П.. Заявява, че преди образуването на ДП се чували всеки ден с П. и той казвал, че ще си оправят сметките и ще му даде пари да ремонтира колата.

Св. Й.П. твърди, че през 2017 г. оставил автомобила за ремонт при И. Д.

И.. След това въпреки многобройни настоявания да ремонтира и върне автомобила през 2017 г. – 2018 г., той не сторил това. През 2019 г. при среща заявил да внимава да не му спретнат компромат и да се върне в затвора. От 2

2019 г. до 2022 г. многократно искал автомобила, но получавал отказ заради неуредени финансови отношения, които нямали нищо общо с автомобила и бил заплашван с недомлъвки.

Св. М.М. твърди, че П. имал неплатени фактури за ремонт на автомобилите му, че е виждал И. Д. И. да предава пари на Й.П., като обяснявал че имат уговорка П. да му прехвърли някакво „място“.

Видно от разписка от 16.05.2023 г. автомобилът е предаден от И. Д. И. на И. П. П..

От събраните доказателства не се установява по безспорен начин, че е извършено престъпление. Безспорно е установено, че автомобилът е собственост на св. П. и св. П. и е предаден на И. Д. И. за ремонт, без да е уточнен срок на извършването му, а с оглед значителната стойност предстояло уточняване на времето и начина на плащане и извършване на ремонт.

Налице е противоречие между показанията на св. П. и св. П., от една страна, че са искали връщане на автомобила и И. Д. И. е отказвал връщането му в периода 2017 г. – 2022 г. и показанията на св. И. Д., че не му е искано предаване на автомобила и той е готов да го върне.

Съдът намира, че показанията на св. П. и св. П. не са достатъчно конкретни, ясни и информативни. Това може да се дължи на изминалото време и сложните отношения между тях и св. И. Д. И., но е пречка да се приеме за установено, че извършеното от последния може да се квалифицира като престъпление по чл. 206 НК. Не се установява към И. Д. И. да е отправено ясно, конкретно искане за предаване на автомобила и той да е отказал връщането му, с намерение да го присвои. Наличието на задължения към И. Д. И. не изключва възможността да осъществи състав на престъпление по чл. 206 НК, но събраните доказателства не дават възможност установеното деяние да се квалифицира като такова престъпление. Очевидно през месец юли (комуникация по „Viber“) собственикът на автомобила – св. П. и св. И. Д.

И. са обсъждали както ремонт на автомобила, така и изпълнение на парични задължения от страна на П.. Съответно не се установява връщането на автомобила да е искано от собствениците, а И. Д. И. да е присвоил автомобила. Обсебването се извършва с намерение за разпореждане с чуждо имущество и поради това не всяко невръщане на поискана от собственика вещ е престъпление. При оценка на събраните доказателства и установеното въз основа на тях поведение на И. Д. И. и отношенията между него и собствениците на автомобила не може да се направи извод, че е извършил престъпление.

Законосъобразен е изводът на прокурора, че установеното деяние не съставлява престъпление, съответно законосъобразно е и обжалваното определение. Разследването е извършено обективно, всестранно и пълно.

Събрани са възможните доказателства.

Обжалваното определение е законосъобразно и са налице основанията да бъде потвърдено.

Поради това съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №97/20.09.2023 г. по чнд №492/2023 г. на Разградски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4