Решение № 127 от 03.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова П.а

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова П.а Въззивно гражданско дело № 20215300501744 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 294 от ГПК.

С решение № 260181/19,01,2021 г., постановено по гр. д. № 5418/2019 г. на РС Пловдив, ІІІ гр. състав, са разгледани предявени от Д. В.

В., ЕГН **********; искове по чл. 109 от ЗС за защита правото му на собственост върху недвижим имот, представляващ: 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. Пловдив, ул. *** с площ от 248 кв. м., и искове за обезщетение за вреди, претърпени в качеството му на собственик на посочения имот, КАТО ОТВЕТНИЦИТЕ: АНГ. ИВ. М., ЕГН **********; ЗДР. Т. М., ЕГН **********; Т. П. Т., ЕГН **********; Р. АТ.

СТ., ЕГН **********; С. П. П., ЕГН **********; Ж. М. Л., ЕГН **********;

„Х-Р“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 202561596; Г. В. П., ЕГН **********; М.

ИВ. Н., ЕГН **********; Н. В. М., ЕГН **********; В. В. Б., ЕГН

5704174970; АТ. В. В., ЕГН **********; АНН. Н. ДР., ЕГН **********; Т. Г.

Л., ЕГН **********; К. К. Н., ЕГН **********; Т. П. Н., ЕГН **********; и Н.К. П., ЕГН **********; са осъдени ДА ПРЕМАХНАТ изцяло един брой дърво от вида Айлант, вид орех, китайски ясен – листопадно дърво от 1 семейство Симарубови, намиращо се непосредствено до оградата между ПИ с идентификатор № ***, адрес: гр. Пловдив, ул. *** и ПИ с идентификатор № ***, гр. Пловдив, ул. ***, като го изкоренят напълно и отстранят от имота за своя сметка; КАКТО И ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Д. В. В., ЕГН **********; сумата от 331 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в повреждане, причинено от описаното по-горе дърво, на ограда и метална стълба, изградени от него – като собственик на 1/2 идеална част, в ПИ с идентификатор № ***, адрес: гр. Пловдив, ул. ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20,09,2013 г., до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение са отхвърлени исковете, предявени от Д. В. В., ЕГН **********; против В. Г. П., ЕГН **********; и Г. В. В., ЕГН **********. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението се обжалва от ЗДР. Т. М., Т. П. Т., М. ИВ. Н., АНГ. ИВ.

М. и С. П. П. В ЧАСТИТЕ, с които исковете се приемат за основателни и ответниците са осъдени да премахнат посоченото дърво и да заплатят солидарно на ищеца обезщетение за претърпените от него вреди. С оплакване за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в тези части поради необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателите искат отмяната му и вместо това – отхвърляне на предявените искове. Като жалбоподатели пред въззивния съд са конституирани и необходимите им другари: Р. АТ. СТ., Ж. М. Л., „Х-Р“ ЕООД – гр. Пловдив, Г. В. П., Н. В. М., В. В. Б., АТ. В. В., АНН. Н. ДР., Т. Г.

Л., К. К. Н., Т. П. Н. и Н.К. П.. Същите не заявяват становище по законосъобразността на решението.

Въззиваемият Д. В. В., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на решението в обжалваните му части.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Предмет на производството пред въззивната инстанция са предявени от Д. В. В., ЕГН **********; субективно и обективно съединени искове с 2 правна квалификация чл. 109 от ЗС и чл. 50 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ:

1/2 идеална част от ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр.

Пловдив, ул. *** с площ от 248 кв. м., а ответниците са собственици на съседния недвижим имот – ПИ с идентификатор ***, като между двата имота от години съществува масивна тухлена ограда.

Твърди се, че в имота на ответниците, непосредствено до оградата към имота на ищеца, преди години поникнало дърво от вида Айлант – вид орех, китайски ясен. Този дървесен вид се отличавал с бърз растеж и много развита коренова система. Въпреки настояванията на ищеца, част от ответниците се противопоставили на премахването му и дървото достигнало размери, които създавали пречки за ползването на имота на ищеца – поради натиска от дървото оградата между имотите се наклонила и повредила, стълбата пред гаражите в имота на ищеца се изкривила и изместила в дъга, кореновата система на дървото се разпростряла под фундамента на сградата и създавала опасност от повреждането й, клоните на дървото се разполагали над имота на ищеца и правели по-голямата част от него неизползваем.

Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат процесното дърво, както и да заплатят солидарно на ищеца сумата от 331 лв., представляваща претърпени от него имуществени вреди изразяващи се в повреждане на поставените от него ограда и метална стълба в имота му, причинено от описаното по-горе дърво.

Ответниците ЗДР. Т. М., Т. П. Т., М. ИВ. Н., АНГ. ИВ. М. и С. П. П. заявяват становище за неоснователност на исковете. Не оспорват Претендираното от ищеца право на собственост върху недвижимия имот, посочен по-горе, не оспорват твърденията за местонахождението на процесното дърво в имота на ответниците. Твърдят, че никаква част от него не попада върху имота на ищеца и че същото не създава никакви пречки за упражняване правото на собственост на ищеца.

Останалите ответници заявяват съгласие за премахване на процесното дърво и считат, че същото създава пречки за ползване и на двата имота. Твърдят, че никой от тях не е посаждал дървото и не е се е 3 противопоставял на премахването му.

Пред настоящата инстанция не се оспорват установените от РС факти и права, както следва:

Не се спори (и се установява от представения нотариален акт № 59, том 7 дело 3679/08,03,1994 г.), че ищецът притежава правото на собственост върху 1/2 от ПИ ***, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, както и целия втори етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда. Не се спори, че ответниците – жалбоподатели пред въззивния съд, като собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда, построена в съседния недвижим имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр.

Пловдив, ул. ***, притежават (в съответни идеални части) правото на собственост върху поземления имот.

Не се спори също и относно това, че в имота на ответниците, в непосредствена близост до границата с имота на ищеца (плътно до оградата) е поникнало и израснало листопадно дърво от вида Айлант (див орех, китайски ясен).

От заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо лице В., изготвена при първоначалното разглеждане на делото в РС (л. 234 и сл. в кориците на гр. д. № 15024/2013 г. на РС Пловдив) се установява, че към периода на изготвяне на експертизата – м. ноември 2014 г., клоните на дървото не навлизали в имота на ищците, тъй като били подрязани – според вещото лице, това било извършено около две години преди това. Част от кореновата система на дървото била разположена над повърхността на земята, на височина 15-20 см. Към изготвяне на експертизата, дървото било на видима възраст около 17-18 години с височина около 18 метра. Следователно понастоящем, предвид изминалите оттогава седем години, дървото е на възраст около 25 години.

В заключението си вещото лице сочи, че този дървесен вид е един от най-бързо растящите в умерените географски ширини. Годишният му прираст в млада възраст може да достигне до 3 метра за година, пределната му възраст е 50 години. Формира голямо количество коренови издънки и кореновата му система нерядко причинява щети на канализационните системи. Вещото лице сочи, че този дървесен вид бил сред най4 светлолюбивите и поради това дървото било силно наклонено в посока имота към на ищеца и стволът му бил плътно опрян в оградата между имотите.

От събраните пред РС гласни доказателства се установява, че дървото било силно наклонено към имота на ищците, опирало в оградата между двата съседни имота и в резултат на натиска същата била изкривена като дъга.

Изложеното несъмнено обосновава извод за основателност на негаторните претенции. Процесното дърво се намира в непосредствена близост до границата с имота на ищеца – в нарушение на отстоянията, предвидени в разпоредбата на чл. 52 от ЗС. То има богата корона и силно развита коренова система, които компрометират масивната ограда, до която дървото опира, създават предпоставки за повдигане или рарушаване на дворната настилка, както и за повреда на канализационните системи и дори на фундамента на находящите се в близост сгради.

Без значение за предмета на спора е обстоятелството, че дървото е саморасло, а не засадено от някой от ответниците. Доколкото последните са собственици на имота, в който дървото е израснало, то с бездействията си те допускат и поддържат фактическото състояние, създаващо пречки за упражняване вещното право на ищеца. Следователно ответниците са пасивно легитимирани по предявените негаторни претенции и следва да бъдат осъдени да премахнат процесното дърво.

По отношение претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди вследствие повреждане на оградата между процесните имоти и находящата се в имота на ищеца метална стълба:

Настоящата инстанция споделя извода на РС за основателност и на облигационните претенции. Като собственици на имот с идентификатор ***, ответниците по приращение са собственици и на процесното дърво. Стволът му, както се посочи, е плътно опрян в оградата между имотите и в резултат на натиска оградата, както и монтираната до нея метална стълба в имота на ищеца, са изкривени. Процесната ограда е осъществена преди построяване сградата с обектите на ответниците и е разположена изцяло в имота на ищеца (вж. заключенията на двете съдебнотехнически експертизи с вещи лица инж. Г. и инж. Г.). Следователно ищецът е претърпял имуществени вреди вследствие повреждането на оградата и 5 металната стълба в имота му, настъпило в резултат от въздействието на процесното дърво, отговорност за което носят ответниците като собственици на същото – според разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД. Размерът на претърпените от ищеца щети възлиза на общо 331 лв., съобразно заключението на съдебнотехническата експертиза с вещо лице Р.. За възстановяване на щетите ответниците отговарят солидарно пред ищеца, съобразно разпоредбата на чл.

53 от ЗЗД. С това претенциите за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди се установяват изцяло по основание и размер.

Като е достигнал до идентични правни изводи, РС е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната част. На въззиваемия следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция деловодни разноски, които се констатираха в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260181/19,01,2021 г., постановено по гр. д. № 5418/2019 г. на РС Пловдив, ІІІ гр. състав, В ЧАСТТА , с която ОТВЕТНИЦИТЕ: АНГ. ИВ. М., ЕГН **********; ЗДР. Т. М., ЕГН

**********; Т. П. Т., ЕГН **********; Р. АТ. СТ., ЕГН **********; С. П. П.,

ЕГН **********; Ж. М. Л., ЕГН **********; „Х-Р“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 202561596; Г. В. П., ЕГН **********; М. ИВ. Н., ЕГН **********; Н. В.

М., ЕГН **********; В. В. Б., ЕГН 5704174970; АТ. В. В., ЕГН **********;

АНН. Н. ДР., ЕГН **********; Т. Г. Л., ЕГН **********; К. К. Н., ЕГН

**********; Т. П. Н., ЕГН **********; и Н.К. П., ЕГН **********; са осъдени ДА ПРЕМАХНАТ като изкоренят напълно и отстранят от имота за своя сметка, един брой дърво от вида Айлант, вид орех, китайски ясен – листопадно дърво от семейство Симарубови, намиращо се в собствения им ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, непосредствено до оградата с ПИ с идентификатор № ***, което дърво създава пречки за упражняване в пълен обем правото на собственост на Д. В. В., ЕГН **********; върху недвижим имот, представляващ: 1/2 идеална 6 част от ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. Пловдив, ул.