Решение № 154 от 12.02.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6608/2023
- Вид
- Решение № 154
- Подписан
- 12.02.2024
- Състав
- Зорница Димитрова Димитрова Банкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 154 гр. Плевен, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Зорница Д. Д. Банкова при участието на секретаря Калина В. Д. като разгледа докладваното от Зорница Д. Д. Банкова Гражданско дело № 20234430106608 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Е. М. Ц. против „Е.
М.“ ЕООД.Твърди се, че въз основа на влязла в сила заповед по ч.гр.д.
№ 9056/2007г. по описа на Районен съд – Плевен срещу ответника е издаден изпълнителен лист от 04.05.2007год. по гр. дело № 9056/2007год. по описа на СРС.Излага се следното становище:С издадения изпълнителен лист Е. М. Ц. е осъден да заплати на Райфайзенбанк /България/ ЕАД сумата в размер на 2100.000 - главница по договор за издаване на национална кредитна карта от 05.04.2006год., ведно със законната лихва върху сумата от 20.04.2007год. до окончателното изплащане; сумата от 451.21 лв. просрочена лихва за периода 16.08.2006-19.04.2007, както и на основание чл.64, ал.1 от ГПК сумата от 51.02лв., а на основание чл. 64, ал.5 от ГПК сумата от 116.53лв.Въз основа на така издадения изпълнителен лист първоначалния взискател Райфайзенбанк е депозирал молба вх. № 604/13.08.2007 год. по опис на ЧСИ Т.К. и е образувано ИД № 20078150400408/13.08.2007 год.След образуване на делото от страна на ЧСИ Т.К. са изискани справки от служба по вписвания и от ОДП КАТ Плевен за притежавани от длъжника недвижими имоти и МПС.В хода на изпълнителното производство са изпращани: запорно съобщение изх. № 1
2645/18.08.2007 год. до „Уникредит Булбанк“ АД; запорно съобщение изх.№ 2647/16.08.2007 год. до „Райфайзенбанк“; запорно съобщение изх.№ 2646/16.08.2007 год. до ПИБ АД;По делото са постъпили справки от НАП, КАТ, служба по вписванията, както и отговори на запорните съобщения.С писмо изх. № 00019128/22.08.2007 год. Уникредит булбанк са върнали оригинала на запорното съобщение, тъй като лицето няма открити банкови сметки.В хода на изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 2648/16.08.2007 год. в която е обективирано, че лицето не живее на посочения адрес. Приложени са по делото копия на нотариални актове.С молба от първоначалния взискател вх. № 11801/08.09.2011 год. ЧСИ е уведомен, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане ot 03.01.2011г.год.“ Райфайзенбанк“ ЕАД е прехвърлило вземането на длъжника Е. М. Ц. по изпълнителното дело на „Е. матрикс ООД считано от 8/24/2011.
В тази връзка на 25.10.2011 год. „Е. матрикс“ ООД е конституиран като взискател по ИД № 408/2007 год.С молба вх. № 14306/26.10.2011 год. „Е.
М.“ ООД е депозирало молба за конституиране и е приложило договора за цесия.С молба вх. № 10346/26.06.2012 год., взискателя е поискал извършването на справки, като при наличие на такива да бъде наложен запор и възбрана с цел обезпечаване на вземането.С молба вх. № 2652/29.03.2013 год. взискателя отново е поискал да бъде конституиран, независимо че същия е конституиран още на 25.10.2011 год. и е уточнил актуалния размер на вземането, като отново е приложил договора за цесия. С молба вх. № 4170/15.05.2014 год. взискателят е поискал извършването на нови справки и е уточнил, че към 07.05.2014 год. дълга по делото е в размер на 4044.76лв. в която сума влизат главница, разноски, лихви и юрисконсултско възнаграждение.По делото са постъпили справки от ТДНАП и на 04.06.2014 год. е изпратено запорно съобщение до „Детелина-ДП“ ООД за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.С молба вх. № 11684/10.12.2015 год. взискателд е поискал опис на движимото имущество на длъжника.С писмо от 12.01.2016 год. ЧСИ е изпратила до кмета на с. *** призовка за връчване, като с писмо № 35/19.01.2016 год. е отговорено, че лицето не живее на адреса и призовката е върната.С молба вх. № 2657/16.06.2023 год. длъжникът Е. М. Ц. е поискал ИД № 408/2007 год. да бъде прекратено поради липса на изпълнителни действия в период повече от две години.С постановление изх. № 38013/28.06.2023 год. ЧСИ е постановила 2 прекратяване на изпълнително дело 408/2007 год. на осноЬание чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК . Процесното постановление е връчено на взискателя на 30.06.2023 год.Независимо, че към датата на депозиране на исковата молба изпълнително дело № 20078150400408/2007 год. е прекратено от ЧСИ Т.К. на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК с постановление за прекратяване от 28.06.2023 год. , считам, че има правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането по издадения изпълнителен лист, дори и при не висящо изпълнително производство за вземането по ИЛ и предвид наведените твърдения, че вземането е погасено по давност. Правната му сфера се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземането, а с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство в какъвто смисъл са и постановените по реда на чл. 280 от ГПК Определение № 513 от 24.11.2016 г., постановено по ч. т. дело № 1660/2016 г. на ВКС , първо т. о, Определение № 410 от 20.09.2018 год., постановено по ч. гр. дело № 3172/2018 г. на ВКС , четвърто гр. отделение.Счита, че перемпцията по посоченото изпълнително дело е била настъпила още на 18.08. 2009 год. по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като е изтекъл срок повече от две години от последното валидно изпълнително действие /запорно съобщение изх. № 2645/18.08.2007 г/.С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че прекратяването на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва по силата на закона, без да е необходимо издаването на нарочен акт от съдебния изпълнител. Постановлението за прекратяване в тази хипотеза има само декларативен характер, а не конститутивен. Ето защо с изтичането на две години от последното валидното изпълнително действие изпълнителното производство по отношение на длъжника се е прекратило по право.
Осъществените от взискателя действия след датата на прекратяване ех lege са правно ирелевантни и непротивопоставими по отношение на длъжника.
Всички, предприети по делото изпълнителни действия /с изключение на тези, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети лица плащания/ се обезсилват по право. Затова и последващото конституиране на нов взискател, предприетите запори и опис на движимо имущество не би могло да е валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, доколкото е извършено, след като изпълнителното дело вече е било прекратено. Като се има предвид, че общият 3 петгодишен срок за погасяване на вземането на ответника по давност започва да тече от последното валидно изпълнително действие, а именно от 18.08.2007г., то същият е изтекъл на 18.08.2012г., т. е. спорното вземане се е погасило по давност, като същото се е превърнало в естествено право, лишено от възможността за принудителното му удовлетворяване.Дори и да се приеме, че последното валидно изпълнително действие е поисканото с молба вх. № 11684/10.12.2015 год.-опис на движимото имущество на длъжника, то към 10.12.2020 год. е изтекла давността за вземанията в хода на образуваното изпълнително производство и от страна на ЧСИ Т.К. и не са извършвани каквито и да било действия, водещи до прекъсването на давността, поради което вземанията на ответника, визирани в изпълнителния лист, респективно и в изпълнителното производство, не се дължат от страна на доверителя ми, като не се дължат и разноските и таксите по образуваното и водено изпълнително дело.От Удостоверение изх. № 64722/03.11.2023 год. издадено от ЧСИ Т.К. е видно, че ИД № 408/2007 год. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 04.05.2007 год. по гр. дело № 9056/2007 год. по описа на Софийски Районен съд, като към датата на издаване на постановлението за прекратяване-28.06.2023 год. задължението към взискателя Е. М.
ООД е в размер на 7013.81 лева /седем хиляди и тринадесет лева и осемдесет и една стотинки/, включващи както следва:
-сума в размер на 2100.00 лева-представляващи главница, ведно със законната лихва от 20.04.2007 год.
-сума в размер на 451.21 лева-представляваща просрочена лихва за периода от 16.08.2006 год. до 19.04.2007 год.
-сума в размер на 51.02-представляващи разноски по гр. дело № 9056/2007 год. на СРС
-сума в размер на 116.53 лева-представляващи изпълнителен лист № 9056/2007 год. на СРС разноски по
-сума в размер на 116.53 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение претендирано от първоначалния взискател в молбата за образуване на изпълнителното дело
-сумата в размер на 135.00 лева-представляваща такса за образуване на изпълнителното дело
4
-сума в размер на 343.41 лв.- представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение претендирани от Е. М. ООД и сумата в размер на 3700.11 лв.- представляващи натрупана лихва до 28.06.2023
Предвид изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което: Да признае за установено, на основание чл. 439 от ГПК, в отношенията между страните, че ищецът Е. М. Ц. ЕГН ********** с адрес: *** ***,община Плевен не дължи на ”Е. М.“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управдение: гр. София 1715, район р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. “Рачо Петков-Казанджията“ № 6, сграда М. Т., етаж 6, представлявано от управителите Р. И. М.-Т. и Т.И.В. следните погасени по давност суми, посочени в_Удостоверение за размера на дълга с изх. № 64722/03.11.2023 год. по ИД № 408/2007 год. на ЧСИ Т.К. с per. № 815 с район на действие Окръжен съд Плевен, а именно: 2100.00 лева представляващи главница, ведно със законната лихва от 20.04.2007 год., 451.21 лева просрочена лихва за периода от 16.08.2006 год. до 19.04.2007 год.; 51.02 разноски по гр. дело № 9056/2007 год. на СРС и 116.53 лева-разноски илд сума в общ размер на 2718.76 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.05.2007 год. по гр. дело № 9056/2007 год. по описа на СРС.Претендира разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, като е направил признание на иска и моли да не се присъждат разноски в полза на ищеца.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С оглед изложеното, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Направено е признание от ответника. Ищецът е направил искане по чл.237 от ГПК, като претендира и разноските.
В закона е предвидено, че, когато ответника признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се 5 укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като предвид и представените по делото доказателства, установявяващи основанието за дължимостта на процесните суми, съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави. С оглед на направеното признание на предявения иск от страна на ответника, следва да бъдат уважен.
С оглед изхода на спора, и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца направените от него деловодни разноски.В с.з. представителят на ответника е заявил че не претендира такива, поради и което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 от ГПК, че Е.
М. Ц., ЕГН**********, НЕ ДЪЛЖИ на Е. М. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ***, следните суми, посочени в_Удостоверение за размера на дълга с изх. № 64722/03.11.2023 год. по ИД № 408/2007 год. на ЧСИ Т.К. с per. № 815 с район на действие Окръжен съд Плевен, а именно: 2100.00 лева представляващи главница, ведно със законната лихва от 20.04.2007 год., 451.21 лева просрочена лихва за периода от 16.08.2006 год. до 19.04.2007 год.; 51.02 разноски по гр. дело № 9056/2007 год. на СРС и 116.53 лева-разноски илд сума в общ размер на 2718.76 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.05.2007 год. по гр. дело № 9056/2007 год. по описа на СРС, като погасени по давност.
Разпечатката съдържа 33 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/855ddebc-6fc7-473d-b04c-099774022618