Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 165 от 22.10.2019, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 269/2019
Вид
Решение № 165
Подписан
22.10.2019
Състав
ГАЛИНА ГРОЗЕВА АРНАУДОВА, МАРИЯ ПЕТРОВА ПЕТРОВА, РУМЯНА ИВАНОВА ПАНАЙОТОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за собствеността

Р Е

Ш Е Н

И Е № 165 гр. Пловдив, 22 октомври 2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ПЕТРОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 269/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 3887/

11.09.2018 г. от „Г. „АД – гр.П. ,представляван от Изп.директор ИБ против решение № 245 / 22.06.2018 г.,постановено по гр.д.68 / 2016 г. по описа на ОС - С. ,в частта ,в която е уважен иска на С.Л.Д.-О., против жалбоподателя за установяване , че дружеството не е собственик на 0,518% идеални части от имот с идентификатор ........, целият с площ 11 692 кв.м., с адрес гр. С., бул. Б.... № ..., представляващ урбанизирана територия, с начин на трайно ползване, за друг обществен обект, комплекс, при съседи: имоти с идентификатори ************************************************************по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед № РД-18-14/10.05.05г., изменена със заповед № РД14-21-493/23.09.13г. на началника на СГКК – С., както и в частта ,в която е уважен иска , предявен от С.Я.Ч. против жалбоподателя за установяване, че дружеството не е собственик на 0,518% идеални части от същия имот.По съображения ,изложени във въззивната жалба ,жалбопаделят счита решението в неговата обжалвана част за незаконосъобразно ,необосновано , непълно и постановено при липса на мотиви и е заявил искане за неговата отмяна и постановяване на друго в обратния смисъл.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба вх.№ 4448/ 09.10.2018 г. от С.Л.О. ,представлявана от адв. М. против същото решение в частта ,в която предявеният отрицателен установителен иск са собственост против „Г. „АД е отхвърлен .По съображения ,изложени в жалбата жалбоподателката счита решението в обжалваната част за неправилно и заявява искане да бъде отменено и да бъде постановено друго в обратния смисъл.Претендира се и присъждане на разноски.

Постъпили са отговори от С.Л.О. и

С.Я.Ч. по въззивната жалба и от „Г. Х.С.“АД по насрещната въззивни жалба ,с които същите се оспорват.

Предмет на настоящето производство са и 14 броя въззивни частни жалби от Б.М. ,“Е.Б.Е.Г.“ ООД ,Е.К.,Н.Х.,М.М. ***ЕООД,“В.“ЕООД ,ПОД“,ЕТ „ Е. - .. - д-р ...– ....- индивидуална практика „ ФК,Н.М. и „Т.К.“ЕООД против определение № 36 / 08.01.2019 г. ,постановено по същото гр.д. по реда на чл.248 от ГПК.

От С.О. и С.Ч. са постъпили отговори по посочените частни жалба ,с които считат същите за неоснователни и завяват искане да бъдат оставени без уважение.

От „Г. „ АД е постъпил отговор само по частната жалба на Б.М. ,с който счита същата за неоснователна.

ПЛОВДИВСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният окръжен съд е сезиран с отрицателен установителен иск ,предявен първоначално от 20 ищци против „Г.“ АД за установяване ,че ответникът не е собственик на описания в исковата молба недвижим имот.В хода на производството 18 от общо 20 ищци са се отказали от исковете си и производството по делото по отношение на тях е прекратено като ищците С.О. и С.Ч. са поддържали претенцията си и по отношение на тях съдът се е произнесъл с решение по същество като е признал за установено по отношение на първата ищца ,че ответникът не е собственик на 0,518% идеални части от процесния имот като по отношение на втория също е признал за установено ,че ответникът не е собственик на 0,518 % идеални части от имота . В останалата част предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен като доколкото са постъпили въззивна жалба и насрещна възивна жалба решението е обжалвано в неговата цялост.

С решение № 407/29.10.2019 г. ,постановено по същото дело е допусната поправка на явна фактическа грешка ,касаеща процента идеални части , за които исковете са уважени и съответно – отхвърлени,което решение не е обжалвано.

За да обосноват правния си интерес от водене на отрицателен установителен иск ищците са навели следните твърдения : същите са собственици на самостоятелни обекти в сграда,построена върху процесния поземлен имот като ответникът е закупил собствените на предишния собственик самостоятелни обекти в същата сграда ,ведно с имота ,върху който е построена същата.До закупуването на имота през 2016 г. от ответника ищците ,както и другите лица ,притежаващи самостоятелни обекти в сградата ,ползвали безпрепятствено обслужващия и застроен терен като след закупуването му ответникът предприел действия , с които преустановил това ползване.Освен това ,пак във връзка с правния си интерес от водене на този иск са завили ,че те са собственици на съответните ид.ч. от дворното място доколкото е налице етажна собственост и съответно земята като обща част е придобита от тях съобразно % идеални части от общите части.Освен това са заявили ,че владееки съответните ид.ч. от дворното място от 2004 г. насетне са придобили същите и по давност.

Безспорно е ,че ищцата С.О. е закупила от

„О К У„АД следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, представляващ стая № ..., с идентификатор ********, със застроена площ 27,56 кв.м., с предназначение друг вид самостоятелен обект в сграда, състоящ се от една стая, коридор и санитарен възел и тераса, при съседи самостоятелни обекти на същия етаж

********, под обекта ********и над обекта ********, разположен на ІV-ти надземен етаж на сградата на Хотелски комплекс С. в гр. С., с идентификатор ********, построена в поземлен имот с идентификатор ********, целият с площ 12 535 кв.м., за който имот бил отреден парцел ІІІ-********, с площ 12 150 кв.м., заедно с 0,565% идеални части от общите части на етажа, на който се намирал обекта, заедно с 0,565 % идеални части от общите части на цялата сграда и от правото на строеж върху терена, в който била построена сградата.

Безспорно е също е ,че ищецът С.Ч. е закупил от „В.„ ЕООД самостоятелен обект в сграда, представляваща офис № ***, с идентификатор ********.***, със застроена площ 27.56кв.м., с предназначение друг вид самостоятелен обект в сграда, при съседи на същия етаж ********.***, ********.***под обекта ********.**, над обекта ********, който обект се намирал на **етаж, кота

14,75м., заедно с 0,565% идеални части, равняващи се на 13.72кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, находящ се в масивна сграда с идентификатор ********, представляваща Хотелски комплекс С., построена в поземлен имот с идентификатор ******** целият с площ 12 535кв.м., за който имот бил отреден УПИ ********** по плана на гр. С., целият от 12 150 кв.м.

Следователно по делото е безспорно установено ,че ищците са суперфициарни собственици на отделни самостоятелни обекти от сграда ,построена в процесния имот ,при което положение и доколкото същите извличат правният си интерес именно от това си качество и от обстоятелството ,че ответникът ,считайки се за собственик на терена, им пречи да упражняват суперфициарните си права на ползване на същия ,то следва да се приеме ,че предявеният от тях отрицателен установителен иск ,с който отричайки правото на собственост в лицето на ответника защитават собствените си вещни права, се явява допустим като предявен при наличие на правен интерес.

С обжалваното решение съдът е приел ,че с включването на процесния поземлен имот в строителните граници на населеното място с общия градоустройствен план през 1973 г. и с извършването на строителство от държавата, същият е преминал в патримониума на последната .Приел е ,че ,съобразно устройствените предвиждания държавният терен е отреден за хотелски комплекс и е застроен с масивна 5-етажна сграда, хотелски комплекс, състояща се от хотел, ресторант и плувен басейн, като е била изпълнена и съответната за предназначението на хотела вертикална планировка с изграждането на паркинг, зелени площи и подходи към сградата, а строежът е въведен в експлоатация със съответния административен акт от инвеститора на строежа - държавният К. по Т., с решение на приемателна комисия от 06.01.1983г.

Приел е понататък ,че хотелският комплекс ведно с прилежащия терен е бил надлежно включен в капитала на приватизиращото се дружество С.

ЕАД .Търговското дружество с държавно имущество С. ЕАД е вписано по фирмено дело № 1787/91г. на ОС-С. като през 1997 г.е вписана промяна на фирмата на дружеството от С. ЕАД С. на Хотел С. АД, а с решение № 715/23.06.04г. по същото фирмено дело са вписани промени по партидата на хотел С. АД-С., като е приет нов устав на дружеството и фирмата му е променена на Център за здраве и дълголетие О.АД. Във връзка със собствеността на терена е приел ,че с извършване на разпоредителни сделки от страна на „Ц. О.“ АД на отделни самостоятелни обекти от сградата ,построена върху терена , е възникнала етажна собственост ,поради което земята се явява обща част независимо ,че не е част от разпоредителните сделки .Поради тези изводи и отчитайки обема на притежаваните от ищците права е приел ,че ответникът не е собственик на посочените % ид.ч. от терена като обща част ,поради което е уважил частично предявените искове.

Недоволни от така постановения съдебен акт са останали и двете страни като ответникът обжалва решението в частта ,в която исковете спрямо него са уважени като въвежда оплакване за неправилност на направените прави изводи ,касаещи възприемането на поземления имот като обща част на сграда и следващите от това мотиви за придобиване на право на собственост на съответните на притежаваните от ищците обекти % идеални части.От своя страна ищците са заявил оплакване за неправилност на решението в отхвърлителната част като считат първо ,че съдът е следвало да се произнесе еднозначно за целия имот ,не само за отделни ид.ч. от нето

.Считат на следващо място за неправилен извода на съда относно преминаване на правото на собственост на процесния имот в патримониума на ДФ „ С. – С. , а оттам и в патримониума на „ О.К. У.“АД като считат,че не е налице фактическия състав на чл.17 а от ЗППДОбП/отм/.Правят оплакване и относно неправилното незачитане на изтеклата в тяхна полза придобивна давност.

По въззивната жалбата на ответника „Г.“АД :оплакванията са основателни.Както е видно от посочените по-горе разпоредителни сделки ищците са закупили самостоятелни обекти от сграда ,находяща се в процесния недвижим имот ,ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж като предмет на тези сделки не е ид.ч. от правото на собственост върху имота.Същият

,независимо че сградата безспорно е в режим на етажна собственост ,не съставлява обща част по смисъла на чл.38 от ЗС доколкото изрично е предвидено в чл. 63 ал.2 от същия закон ,че собствеността върху етажи или част от етажи може да бъде прехвърлена и без земята,в който случай общи са само общите части на сградата без земята .В случая ищците са станали единствено суперфициарни собственици и като такива могат да се ползват от земята само доколкото това е необходимо за използването на притежаваните от тях самостоятелни обекти според тяхното предназначение,но не са придобили собственически права досежно ид.ч. от дворното място.

По насрещната въззивна жалба на С.

О. съдът намира за установено следното :

От събраните по делото доказателства се установява ,че с решение № 142 / 27.06.1991 г. на Председателя на К. Т. към МС са образувани фирми с държавно имущество съгласно приложение 1 – 5 ,а съобразно приложение 1 към това решение е образувана фирма с държавно имущество ДФ „ С. – С. „ с предмет на дейност : хотелиерство ,ресторантьорство ,външно – икономическа дейност ,продажба на вносни и местно производство стоки,организиране и провеждане на музикално – артистична дейност ,организиране на екскурзии в страна и чужбина,предоставяне на транспортни ,информационни ,комунално – битови ,рекламни,спортни ,анимационни ,културни и други видове допълнителни услуги ,свързани с международния и вътрешен Т..Посочено е в същото решение ,че основната сфера на дейност на фирмата е отрасъл „Т.“ ,както и че й се предоставя за уставен фонд държавно имущество в размер на 8188 хил.лв. – Хотелски комплекс „С.“.С решение № 1344 /28.06.1991 г.