Решение № 1152 от 09.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1152 гр. София, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000501540 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 31.12.2021г по гр.д. № 16914/2017г СГС, ГО, І-7 състав е осъдил КПКОНПИ да заплати на В. М. К. сумата от 25 000лв, на Р. В. К.. - сумата от 15 000лв и на К. В. К..- сумата от 15 000лв, като сумите представляват обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на образуваното гр.д. № 2583/2008г по описа на СГС и наложени обезпечителни мерки по ч.гр.д. № С-32/2008г , на осн. чл.2а от ЗОДОВ , ведно със законната лихва върху главниците от 30.11.2015г.

СГС е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до претендираните 80 000лв от първия ищец, съответно 50 000лв от втория и третия ищец. Съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби и от двете страни.

Въззивниците - ищци В. М. К., Р. В. К.. и К. В. К.., представлявани от адв. К. обжалват решението в отхвърлителните му части за сумата от 25 000лв , съответно от по 10 000лв, като поддържат, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържат, че определеният размер на 1 обезщетението за неимуществени вреди е занижен, че съдът неправилно е възприел претърпените от ищците неимуществени вреди , поддържат, че неправилно е приложен чл.52 от ЗЗД. Молят решението на СГС да бъде отменено в обжалваните части и на ищците да бъдат присъдени обезщетения в размер на още 25 000лв за първия ищец до претендирания размер от 50 000лв и още по 10 000лв за другите двама ищци до претендирания размер от по 25 000лв. Претендират и направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззивникът- ответник КПКОНПИ обжалва решението в осъдителната част, с твърдения, че неправилно е установено, че дължи обезщетение за неимуществени вреди на ищците. Поддържа още, че съдът не е ценил правилно събраните по делото доказателства, че липсва действие на ответника, увреждащо ищците. Поддържа, че неправилно е приложен материалния закон- чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение е завишено по размер. Оспорва установяването на част от неимуществените вреди по делото, обема на претърпените вреди и връзката между част от вредите и воденото производство по ЗОПДИППД/отм/ . Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъдат изцяло отхвърлени, евентуално- обезщетенията да бъдат намалени. Претендира юрк. възнаграждение.

В о.с.з. въззивникът В.К. се явява лично , а тримата ищци се представляват от адв.

К. , която поддържа жалбата на ищците и оспорва жалбата на КПКОНПИ. Моли да бъде уважена жалбата на ищците като поддържат,че фактическата обстановка е правилно установена от СГС, но неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и определеното от него обезщетение за неимуществени вреди е занижено. Моли жалбата на КПКОНПИ да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, които представя.

В о.с.з. въззивникът КПКОНПИ се представлява от юрк. В., която поддържа жалбата на Комисията и оспорва жалбата на ищците. Моли жалбата на ответника да бъде уважена, по съображенията изложени в нея. Поддържа, че решението на СГС противоречи на практиката на съдилищата по сходни казуси. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част.

Представителят на САП поддържа, че жалбата на КПКОНПИ е основателна и следва да бъде уважена.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като 2 служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е неправилно , по съображения изложени във въззивната жалба на ответника.

По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДО В въпроси.

Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.

Ищците поддържат в своята обща ИМ, че на 19.12.2007г е започнало производство против В.К. по реда на ЗОПДИППД/отм/. Поддържат, че с определение от 30.04.2008 по ч.гр.д. № С-32/2008г СГС допуска обезпечение на бъдещия иск на КУИППД срещу В.К., Р. К., Л. Д., К.К. и Р.К. чрез налагане на възбрани и запори върху тяхно имущество и на 07.05.2008г е издадена обезпечителна заповед. На 05.06.2008г е образувано производство за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 1010644.44лв и са допуснати обезпечителни мерки - възбрани и запори върху имущество на ответниците. Производството по делото е продължило до 30.11.2015г , когато е прекратено поради отказ от исковете по реда на чл.233 от ГПК.

Поддържат, че за седемте години на висящност на процеса са проведени 6 съдебни заседания, изпитвали са стрес, воденото дело е прпидобило публичност, претърпяли унижение и засягане на честта. Р. К. е постъпила 2011г в Клиника по нефрология и 2013г починала , като не могла да понесе своето публично дискредитиране. Ищците са променили възприятията си за добро и справедливо, изолирали са се, накърнени били емоционалното им и психическо здраве, изпитвали тревожност, депресия, влошило се здравословното състояние на първия ищец. Децата изпитвали и мъка от загубата на своята майка. Подчертават, че защитата в процеса против искането на КУИППД е изцяло в тежест на ответниците, че производството силно засяга правото на труд, частна собственост и свободата на личността.

3

Ответникът в отговора на ИМ е посочил, че са били налице предпоставките за започване на производство против ищците, че няма извършено незаконосъобразно действие против тях, че комисията не е разгласила данни от воденото производство, че липсва връзка между смъртта Р. К. и воденото производство по ЗОПДИППД/отм/, но от друга страна част от неимуществените вреди, претърпяни от ищците се дължат на нейната смърт, както и на воденото по-рано наказателно производство против В.К..

Оспорват връзката между влошеното здравословно състояние на В.К. и производството по ЗОПДИППД/отм/.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд, против нея няма развити въззивни оплаквания и на осн. чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към тази част от мотивите на СГС, като обосновка на собствения си акт.

Установява се по делото, че производството против ищците за отнемане на имущество в полза на държавата по реда на ЗОПДИППД/отм/ е започнало с решение на КУИППД от 19.12.2007г. Проверката е започнала въз основа на уведомление за влязла в сила присъда против В.К.. С определение от 30.04.2008г по реда на чл.390 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КУИППД против В. М. К., Р. К., Р. В.

К.. и К. В. К.. чрез налагане на възбрани и запори върху тяхно имущество. Исковото производство е започнало на 05.06.2008г , проведени са шест съдебни заседания и е прекратено , поради отказ от иска с влязло в сила определение на СГС на 30.11.2015г.

На 30.12.2015г съдът е постановил вдигане на обезпечителните мерки, ограничаващи имуществото на настоящите ищци.

Установява се, че на интернет страницата на КУИППД е публикувано съобщение за образуваното гражданско дело против В.К. на 19.01.2009г, а в ДВ съобщението за исковото производство е публикувано в бр.7/2012г , като е посочено , че искът за отнемане на имущество е против всички настоящи ищци.

Представени са доказателства, че Р. К. през 2011г страда от новооткрита бъбречна недостатъчност, хипертонична болест, била е с намалена работоспособност. Не се спори, че Р. К. е починала на 07.11.2013г.

Представени са доказателства, че В.К. е работил като представител на дружество пред митнически и данъчни органи.

По делото е приета СПЕ, изготвена от в.л. Б. К., която дава заключение, че към настоящият момент при ищеца К.К. се наблюдават остатъчни следи от преживяни силно негативни емоции, свързани с наложените му обезпечителни мерки и воденото съдебно производство от КОНПИ през периода 2008г. - 2015г. Според вещото лице младата възраст, на която е бил ищецът К. в началото на тези преживявания /на двадесет години, току-що започнал работа, студент/, заедно с голямата продължителност на процеса, по време на който е починала майка му, са оказали 4 негативно влияние върху качеството му на живот, за което свидетелстват събраните анамнестични данни и достъпните по делото свидетелски показания. Вещото лице сочи, че понастоящем при К.К. не се наблюдават психопатологични отклонения.

Същото вещо лице дава заключение, че ищцата Р.К. е преживяла стрес поради нежеланите ограничения по време на съдебно производство от КОНПИ през периода 2008г. - 2015г, че силно влияние върху нея е оказала смъртта на майка й . Според вещото лице раждането на собствено дете и нужните за отглеждането му грижи вероятно са допринесли за преодоляване на негативните последици от преживяното.

Понастоящем при ищцата не са констатирани психопатологични отклонения.

В о.с.з. на 17.11.2020г в.л. К. допълва заключението си като сочи,че при втория и третия ищец излиза като водещ фактор, който ги е „смачкал“ запора наложен върху средствата им. Добавя още, че за всеки от тях смъртта на майка им е свързана с този процес. Пояснява обаче, че при двамата ищци липсват тежки инвалидизиращи последици, като например посттравматично стресово разстройство.

По делото е приета КСМПЕ, изготвена от д-р М. - кардиолог и Б. К.- психолог, която дава заключение, че понастоящем ищецът е без психотична симптоматика , но по анамнестични данни процесното производство му е донесло силни негативни чувства, съществена промяна в качеството на живота. От наблюдаваната невербална симптоматика вещите лица правят извод за повишено напрежение свързано с преживяното през процесния период. Според вещите лица при ищеца В.К. се наблюдават следи от силен стрес, преживян във връзка с наложените обезпечителни мерки и воденото съдебно производство по инициатива на КОНПИ в периода 20082015г. На следващо място експертите сочат, че представените по делото медицински документи за заболявания на ищеца- коксартроза, гонартроза, шийна и лумбална остеохондроза, дискова болест на ниво Л5-Ес1, двустранен неврит на слух. нерви , касаят заболявания , характерни за лица в по-напреднала възраст, като някои от заболяванията –хипертония , могат да се повлияят от стресови състояния. Вещите лица сочат още, че с оглед възрастта на ищеца В.К. не очакват значително спонтанно подобряване на психическото му състояние в бъдеще.