Решение № 3439 от 29.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3439 гр. София, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДАЯНА К. ТОПАЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело № 20211110130108 по описа за 2021 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 10.07.2017 г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр. д. № 16099/2017 г. по описа на СРС, 70 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 3580/2017 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, по което не са извършвани изпълнителни действия и от влизане в сила на заповедта на 07.04.2017 г. са изтекли повече от три години, поради което е изтекла предвидената в закона давност. При тези твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение сумата в общ размер от 2395,14 лв. по посочения изпълнителен лист. Претендира разноси..

Ответникът оспорва предявените искове при възражения, че давността е пет години, тъй като влязлата заповед за изпълнение е приравнена на съдебно решение, която давност е прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, както и впоследствие с налагане на запори на 26.10.2017 г., възбрана на 01.03.2018 г. и запор от 20.05.2019 г., поради което към настоящия момент не е изтекла. При тези твърдения иска съдът да отхвърли иска и присъди направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.

По делото е безспорно обстоятелството, че ответникът е придобил вземанията по изпълнителен лист от 10.07.2017 г. по ч. гр. д. № 16099/17 г. по описа на СРС, 70 с-в.

Следователно установено по делото е, че в полза на ответника са възникнали оспорените вземания.

Процесните вземания са установени с влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на която на 10.07.2017 г. е издаден изпълнителен лист. В лязлата в сила заповед, поради неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, прекъсва давността по отношение на заявеното вземане по силата на чл. 116, б. "а" ЗЗД , доколкото е налице презумирано признаване на вземането поради липса на оспорване. Заповедта за изпълнение се ползва със стабилитет и повече спор между същите страни на същото основание е недопустим.

Изброените правни последици приравняват влязлата в сила заповед на силата на пресъдено нещо, както и имат за последица поставяне на началото на обща петгодишна давност.

Следователно влязлата в сила заповед за изпълнение е прекъснала давността и нова давност за вземанията е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта. По делото липсват данни за датата, на която заповедта за изпълнение е връчена на ищеца, поради което за най- късна дата на влизане в сила на заповедта следва да се приеме датата на издаване на изпълнителния лист на 10.07.2017 г. От тази дата давността е прекъсната.

След тази дата, давността е прекъсната с молбата въз основа на която е образувано изпълнително дело № 3580/17 г., с която на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ е възложено проучване на имущественото състояние на длъжника. Следа тази дата давността е прекъсвана многократно с налагане на запори на 26.10.2017 г., с налагане на възбрана на 07.03.2018 г.; с молба на взискателя от 20.05.2019 г. с искане за прилагане на определени способи; с насрочване на опис на 28.11.2019 г. и с молба на взискателя от 31.03.2021 г. с искане за прилагане на определени изпълнителни способи. От тази дата до настоящия момент не са изтекли пет години, а изпълнителното дело не е перемирано, което отделно от това е ирелевантно за погасителната давност.

2

Изложеното предпоставя, че към настоящия момент вземането не е погасено по давност и предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.

Относно разноските в производството:

При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски за производството в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

При тези мотиви Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. М., ЕГН: **********, с адрес – гр. София, ж.к..

****** срещу „Софийска вода” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр.

София, ж.к.. “Младост 4“, Бизнес Парк София № 1, сгр.2А иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение сумата в размер на 2395,14 лв. по изпълнителен лист от 10.07.2017 г., издаден по ч.гр. д. № 16099/2017 г. по описа на СРС, 70 с-в.

ОСЪЖДА Т. Н. М., ЕГН: **********, с адрес – гр. София, ж.к.. ****** да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к..

“Младост 4“, Бизнес Парк София № 1, сгр.2А на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4