Решение № 89 от 30.05.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Разлог, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20241240200715 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „ОТПЛ.“ЕООД, ЕИК*, с адрес г.С., б.„Т.А.“№28, е.4, с управител М.К., ч/з юрк. П.К.-Т., с/у ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, №*, с който на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДВП, е наложено адм. наказание "имуществена санкция" от 300.00 лева.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на издадения ЕФ. Прави се възражение за изтекла давност за ангажиране на адм. нак. отговорност. Претендират се разноски за юрк. възнаграждение.

В ОСЗ дружеството-жалбоподател - редовно призовано, законният представител не се явява.

За него се явява упълномощен процесуален представител - юрк. П.К.-Т., която моли жалбата да бъде уважена по изложените в нея доводи.

Въззиваемата страна - АПИ при МРРБ - редовно призована, не се представлява в СЗ.

Постъпила е молба с която не се възразява производството да се проведе в отсъствие на представител на АНО. Представено е писмено становище, с което се оспорва жалбата като неоснователна и се излагат доводи за законосъобразност и правилност на атакувания акт.

Иска се неговото потвърждаване. Прави се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение и се претендира юрк. възнаграждение.

Съдът като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.01.2021 г. в 10:11 часа, от СЕСПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, е установено нарушение, извършено от водач на л. а. марка и модел „М..“, с рег. №*, с обща технически допустима максимална маса от 3200, брой оси 2, категория ППС – ЕВРО 6D. Нарушението е установено при движение на автомобила в о.Р., по път 19, км 30+320, с посока нарастващ клм. Констатирано е, че за заснетия от СЕНА не е налице заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП, което е квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, като на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, на собственика на автомобила – дружеството-жалбоподател „ОТПЛ.“ЕООД е наложено адм наказание "имуществена санкция" от 300.00 лева.

Видно от представената справка от издателя на обжалвания акт, същият е обработен и 1 подписан на 16.08.2021 г. Следващото действие на издателя на акта е от повече от 3 г. покъсно - когато ЕФ е изпратен за връчване и е получен от жалбоподателя на 05.12.2024 г. На 16.12.2024 г. - в предвидения 14-дневен срок с/у връчения акт е постъпила жалба.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства: ЕФ №* - заверено ксерокопие; известие за доставяне за връчване на ЕФ от 05.12.2024 г. - заверено ксерокопие; справка за нарушения; фотоснимки на ППС с рег. №* - 3 бр. заверени ксерокопия; доклад от ЕССПТ по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП - заверено ксерокопие; справка за собственост на МПС, становище от о-л „УИСИ“ към НТУ с приложен списък със закупени винетки – заверено ксерокопие, извлечения от ЕСН и история на обработка на нарушението.

Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, поради което в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема че от правна страна се установява следното:

Жалбата по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена с/у акт, подлежащ на съд. контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваният с нея ЕФ следва да бъде отменен.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена сма за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разстояние, като т.1 предвижда такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за ППС по чл.10а, ал.7. ППС по чл.10а, ал.7 от ЗП, са МПС, които имат най-малко 4 колела и са предназначени за превоз на пътници; МПС които имат най-малко 4 колела и са предназначени за превоз на товари и МПС с повишена проходимост.

В чл.139, ал.5 от ЗДвП, е предвидено че движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване р-ра и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от ЗП.

Според чл.139, ал.6 от ЗДвП, водачът на ППС е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на ППС, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

В чл.102, ал.2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията вр. с установяване на р-ра и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

От приобщените по делото писмени доказателства безспорно се доказа, че л. а. марка и модел „М..“, с рег. №*, е заснет на 23.01.2021 г. в 10:11 ч. да се движи по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП, от собственика на автомобила - дружеството „ОТПЛ.“ЕООД, със законен представител М.К. В този аспект, лишено от основание се явява оплакването в жалбата, че в случая не се установява процесното МПС да е собственост на дружеството-жалбоподател, доколкото по делото е приложено като писмено доказателство справка за собственост, находяща се на л.13 от делото, от което е видно, че л. а. марка и модел „М..“, с рег. №*, е собственост именно на „ОТПЛ.“ЕООД.

При това положение съдът намира, че от обективна страна е реализиран съставът на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП.

2

Основателно обаче се явява възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, като съображенията за това са следните:

С Тълк. постановление №1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо адм. нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са адм. нарушения, биха били поставени в потежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности - т. нар. преследвателна давност, т. е. давност погасяваща възможността за реализиране на адм. нак. преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по адм. нак. правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената адм. санкция, намират приложение и в адм. нак. процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на адм. нарушения не могат да бъдат поставени в понеблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в адм. нак. процес /чл.11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в адм. нак. процес.

Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл.80, ал.3 от НК и тече до реализиране на наказателната/адм. нак. отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна, които се прилагат в адм. нак. производство.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето с/у което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл.81, ал.2 от НК.

Абсолютната давност изключва наказателното /адм. нак. преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл.81, ал.3 от НК. В чл.34 от ЗАНН, са изрично регламентирани 2 действия, които прекъсват обикновената погасителна давност издаването на АУАН и издаването на НП.

Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и 6-месечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП, обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на адм. нак. отговорност на дееца. След издаването на НП/ЕФ, същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Тъй като за действието по връчване на НП/ЕФ в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл.80, ал.1, т.5 от НК и да се приеме, че за връчване на НП тече обикновена погасителна давност от 3 г. В случая не може да намери приложение двугодишният срок по чл.82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване м/у двата основни вида давност - преследвателна и изпълнителна.

Преследвателната давност тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл.82 от ЗАНН, започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Следователно, за да е приложим срокът по чл.82 от ЗАНН, НП следва да е влязло в сила. Предпоставка за влизане в сила на НП е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не тече изпълнителната давност по чл.82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК.

С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, за връчването на НП следва да тече обикновена 3-год. давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК и абсолютна погасителна давност от 4 г. и половина на основание чл.81, ал.3 от НК.

3

В процесния случай, ЕФ е окончателно генериран и подписан на 16.08.2021 г., от която дата е започнала да тече обикновената 3-год. давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, за връчване на ЕФ, а ЕФ е връчен на 05.12.2024 г., по данни от приложеното известие за доставяне ч/з „БП“, като няма доказателства давността да е спирана или прекъсвана, а и не се твърдят такива.

При това положение следва, че обикновената давност е изтекла на 16.08.2024 г., т. е. преди датата на връчване на процесния ЕФ, с оглед на което възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по адм. нак. правоотношение е погасена преди връчването на ЕФ. Отново следва да се подчертае, че липсват доказателства за спиране или прекъсване на обикновената давност, поради което тя следва да се приложи.

Ето защо се установява, че макар да не е изтекла абсолютната давност за нак. преследване, то в случая е изтекла обикновената такава по чл.80, ал.1, т.5 от НК, тъй като от датата на съставяне на ЕФ - 16.08.2021 г., до датата на връчване на ЕФ – 05.12.2024 г., са изминали повече от 3 години.

От горното следва извода, че ЕФ следва да бъде отменен поради изтекла обикновена давност за нак. преследване, а адм. нак. производство следва да бъде прекратено.

По разноските:

При този изход на спора с право на разноски разполага въззивника, който претендира такива за юрк. възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в определения в закона минимум съобразно нормата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно от 80.00 лева.