Решение № 2456 от 23.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2456 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20231110206469 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.

М. Х. срещу НП № 22-4332-029129 от 16.03.2023 г., издадено от Г.В.Б., началник група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. От страна на жалбоподателката, в това число чрез процесуален представител, се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи за липса на административно нарушение. Административно-наказващият орган на практика не излага становище.

От значение за решаване на делото е следното:

От доказателствените материали по делото не се установява жалбоподателката, както и собственикът на процесното ППС, да са били уведомявани по какъвто и да е начин за служебно прекратената регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, респективно съобразно задължителното за настоящия съдебен състав Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в случая не се установява наличието на административно нарушение, което означава, че е налице основание за отмяна на НП съобразно чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, респективно на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, съобразявайки и уредбата по ЗМВР относно това кои структури на съответното министерство се явяват и юридически лица, държейки сметка и за приложения като копие договор, представляващ и разписка за платено адвокатско възнаграждение за 1 един адвокат, в полза на жалбоподателката и в тежест на СДВР следва да се присъдят разноски в размер на 900 лева – за съответното заплатено възнаграждение за един адвокат (искането за присъждане, респективно присъждането на такава сума, не води до накърняване на принципа на добросъвестността, доколкото сумата не дотам голяма с оглед защитавания по делото правен интерес). Изрично следва да се уточни, че при всяко положение не е налице и хипотеза по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН (имайки предвид разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от НК), доколкото от обективна страна не е налице изискуемата от уредбата по чл. 9 от НК степен на обществена опасност, която да оправдава възможността за третиране на съответното деяние като престъпление, имайки предвид това, че органите на МВР в хипотези като процесната все пак имат информация превозното средство със съответните табели с регистрационен номер на кого е собственост, т. е. ситуацията е качествено различна от хипотезата, в която поради липсата на надлежна регистрация подобна яснота липсва (логиката на уредбата по чл. 345, ал. 2 от НК свързва търсенето на съответната наказателна отговорност именно с подобни хипотези). Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 22-4332-029129 от 16.03.2023 г., издадено от Г.В.Б., началник група към ОПП – СДВР.

Осъжда СДВР да заплати на горепосочената жалбоподателка разноски по делото, а именно сумата от 900 лева, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2