Решение № 235 от 30.07.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Ботевград, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20251810200202 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

И. П. А. с ЕГН : ********** от гр.Правец, ****** ,чрез адв.С. С. от САК е обжалвал в законния срок Наказателно постановление № 538 от 04.03.2025г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите София, съгласно Заповед № 694/15.08.2024г. на Изпълнителния директор на ИАГ и Заповед № РД 49-171/23.05.2024г.на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл.104,ал.1,т.5 от Закон за горите,вр.чл.47,ал.1,т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г.,за сечите и горите и на основание чл.266, ал.1,пр.1(сече) и чл.275,ал.1,т.2 от Закон за горите,Заповед № 694/15.08.2024г. на Изпълнителния директор на ИАГ и Заповед № РД 49171/23.05.2024г.на Министъра на земеделието и храните и чл.53,ал.1 и ал.2 от ЗАНН му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000(хиляда) лева за нарушение на чл.266, ал.1,пр.1(сече) от Закон за горите,както и обезщетение в размер на 225(двеста двадесет и пет) лева в полза на Северозападно държавно предприятие ДП ,на основание Приложение към чл.5 от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горски фонд ,обн.ДВ ,бр.39 от 12.05.2004г.,и във вр.с чл.55 от ЗАНН. Жалбоподателят,като излага съображения за незаконосъобразност на същото, за недоказаност и моли да бъде отменено 1 изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, явява се неговият пълномощник – адв.С. С. от САК, която поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480(четиристотин и осемдесет) лева.

Въззивната страна – Зам. Директора на Регионална дирекция по горите-гр.София, не се явява в с.з., чрез писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства Наказателно постановление с № 538 от 04.03.2025г.,АУАН № 538 от 2024г.,серия Р014 , № 102152 от 14.10.2024г.,Констативен протокол , серия РДПЛ , № 011454, ,доклад,известие за доставка,Констативен протокол ,серия Р014 No 012683, Доклад,Констативен протокол , серия СЗДП БОТ № 001372 от 22.07.2024г.,Сортиментна ведомост – 2 броя,Заповед № 694/15.08.2024г. на Изпълнителния директор на ИАГ и Заповед № РД 49-171/23.05.2024г.на Министъра на земеделието и храните,известие за доставка и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите А. Д. А. - актосъставител - на длъжност “главен специалист - горски инспектор” при РДГ - София и А. Д.

А. – свидетел, на длъжност “главен специалист - горски инспектор” при РДГ - София се установява следната фактическа обстановка:

На 27.08.2024г.П. И. П. - на длъжност “главен специалист - горски инспектор” при РДГ - София и неговия колега св.А. Д. А. ,извършвайки проверка в землището на с.Липница ,установили следното нарушение : за период от 22.07.2024г. до 27.08.2024г.,в землището на с.Липница ,общ.Ботевград , отдел „37“ подотдел „т3“ –държавна горска територия ,е било извършвана сеч на 15 броя дървета от дървесен вид „Благун“ и 3 броя дървета 2 от дървесен вид „Цер“ равняващи се общо на 5.0 пр.куб.м.немаркирани в КГМ. Като извършител бил установен жалбоподателят И. П. А..И. А. имал издадено позволително за сеч за подотдела №0756718 от 19.01.2024 г.

На място ,на дата 14.10.2024г.,св.П. и св.Амгелов видели отсечени пънове немаркирани с КГМ. Докато описвали дървесината ,покрай двамата свидетели минало лицето ***** от фирма „****“ която в момента извършвала дърводобив в този подототдел и която имала позволително за сеч .Св.П. и св.Амгелов връчили на ***** изготвеният от тях протокол ,но той отказал да го подпише и си тръгнал.Съставен бил Констативен протокол и АУАН ,но близо един месец и половина никой от фирма „****“ не се явил да си получи АУАН.След изпратено писмо от РДГ-София до фирмата ,се явила Маруся Николова – управител на фирмата ,която заявила ,че дърветата били отсечени от жалбоподателят И. П. А.я който се явил по – късно ,за да му бъде съставен АУАН,който А. подписал без възражения. Св.П. и св.А. не са видяли реално кой е отсякъл дърветата ,но като дървосекачи към „**** „ били вписани И. А. и *****.

Констатациите са описани и в Костативен протокол,серия Р014 с № 012683/27.08.2024г.На 26.06.2024г.,св. П. П. , в присъствието на св.А. А. съставил АУАН Серия Р014 Бл.№ 102152/14.10.2024г. на И. А.,за това, че за период от 22.07.2024г. до 27.08.2024г.,в землището на с.Липница ,общ.Ботевград , отдел „37“ подотдел „т3“ –държавна горска територия ,е било извършвана сеч на 15 броя дървета от дървесен вид „Благун“ и 3 броя дървета от дървесен вид „Цер“ равняващи се общо на 5.0 пр.куб.м.немаркирани в КГМ.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 538 от 04.03.2025г. от Директора на регионална дирекция по горите - София.

Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

3

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана след извършена проверка на 27.08.2024 г. от П. И. П. - на длъжност “главен специалист - горски инспектор” при РДГ - София и неговия колега св.А. Д. А. ,извършвайки проверка в землището на с.Липница ,установили следното нарушение : за период от 22.07.2024г. до 27.08.2024г.,в землището на с.Липница ,общ.Ботевград , отдел „37“ подотдел „т3“ –държавна горска територия ,е било извършвана сеч на 15 броя дървета от дървесен вид „Благун“ и 3 броя дървета от дървесен вид „Цер“ равняващи се общо на 5.0 пр.куб.м.немаркирани в КГМ. Като извършител бил установен жалбоподателят И. П. А. ,тъй като същият заемал длъжност „дървосекач“ към фирма „**** „ които извършвали дърводобив в района и поддотдела ,но в действителност нито актосъставителят ,нито свидетелят по акта видели И. А. лично да сече дървета. С това си деяние, според наказващия орган, виновният е нарушил на чл.104,ал.1,т.5 от Закон за горите,вр.чл.47,ал.1,т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г.,за сечите и горите.

От жалбоподателя обяснения не са снети.

Съдът установи горната фактическа обстановка от показанията на служителите на РДГ-София, които кредитира изцяло. Същите добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията им са категорични, логични, последователни и непротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства, приети по делото.

Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, което обуславя незаконосъобразността му и се изразява в следното:

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 538 от 04.03.2025г., с което на жалбоподателя А. на основание чл.104,ал.1,т.5 от Закон за горите,вр.чл.47,ал.1,т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г.,за сечите и горите и на основание чл.266, ал.1,пр.1(сече) и чл.275,ал.1,т.2 от Закон за горите,Заповед № 694/15.08.2024г. на Изпълнителния директор на ИАГ и Заповед № РД 49-171/23.05.2024г.на Министъра на земеделието и храните и чл.53,ал.1 и ал.2 от ЗАНН му е 4 наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000(хиляда) лева за нарушение на чл.266, ал.1,пр.1(сече) от Закон за горите,както и обезщетение в размер на 225(двеста двадесет и пет) лева в полза на Северозападно държавно предприятие ДП ,на основание Приложение към чл.5 от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горски фонд ,обн.ДВ ,бр.39 от 12.05.2004г.,и във вр.с чл.55 от ЗАНН.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.266, ал.1, пр.1(сече) от Закон за горите. Съгласно чл.266, ал.1 ЗГ, наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Видно от разпоредбата на текста, отнася се за множество изпълнителни деяния, осъществени при нарушение на ЗГ и на подзаконовите актове по прилагането, а именно- сечене, извозване, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване, преработване или разпореждане с дървесина и недървесни горски продукти. В акта и наказателното постановление е отбелязано, че лицето е съхранявало дърва, с което жалбоподателя е привлечен към отговорност, съгласно чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН.

В настоящият случай е спорно, дали наказателното постановление е издадено при изяснена фактическа обстановка. Настоящият състав намира, че АНО от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. ,с което е нарушил разпоредбите на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Също така административнонаказващият орган следва в административнонаказателното производство пред съда да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същият го е извършил виновно. В случай, че административно наказващият орган не докаже твърдените от него факти по безспорен начин, то наказателното постановление ще бъде неправилно и ще следва да бъде отменено. В административно-наказателния процес е налице презумпцията за невиновност 5 на нарушителя до доказване на вината. Съставеният акт няма презумптивна доказателствена сила. Изложените в акта твърдения и обвинения трябва да имат категорични и ясни очертания - какви действия е извършил жалбоподателят или какво бездействие е налице, съставляват ли те административно нарушение и основание ли са за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Тази яснота е от важно значение, тъй като отразява субективното отношение на нарушителя, т. е. неговата вина, и същата следва да е установена в хода на производството, следвайки аргумента на чл. 6 от ЗАНН, че наказуемо е само това административно нарушение, което е извършено виновно.

Същественото в административнонаказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи). За да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки (съгласно чл. 6 ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения ред на държавно управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с 3 административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно. Съдът намира, че жалбоподателят не е извършил виновно твърдяното нарушение, след като по безспорен начин по делото се доказа, че жалбоподателят не е сякъл дърва за огрев. От доказателствата по делото се установи, че служителите на РДГ – София- св.П. П. и св.А. А.,на дата 27.08.2024г.,извърщвали проверка на сечището в землището на с.Липница подотдел 37 „т3“ за който имали информация ,че имало израдено позволително за сеч №756718 от 19.01.2024 г.,на фирма „Екопелет 7 „ с лицензиран лесовъд Калоян Христов.При обход на терена ,двамата свидетели установили направена технологична просека с дулжина 40 метра и ширина 3 метра ,която не е отразена в технологичният план и не е ограничена на терена . Констатациите на АНО били ,че е извършена сеч на 15 броя дървета от дървесен вид „Благун“ и 3 броя дървета от дървесен вид „Цер“ равняващи се общо на 5.0 пр.куб.м.немаркирани в КГМ. Като извършител бил установен жалбоподателят И. П. А. ,тъй като същият заемал длъжност „дървосекач“ към фирма „**** „ които извършвали 6 дърводобив в района и поддотдела ,но в действителност нито актосъставителят ,нито свидетелят по акта видели И. А. лично да сече дървета.