Решение № 4371 от 25.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4371 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100510631 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 126041/09.04.2025 г. по регистъра на СРС от ищеца по предявения иск – К. Н. С., срещу Решение № 4882/20.03.2025 г. по гр.д. № 47903/2023 г. по описа на СРС, 182 състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарение, извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 180, том XVII, дело № 2791/1977 г. на ½ ид.ч. от поземлен имот, находящ се в с. Негован, общ. Столична, район „Нови Искър“, ул.

„********, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-16/23.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон. Въззивникът излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд е стигнал до извод за невъзможност на ответницата да заплаща исканата от ищеца издръжка поради обстоятелствата, че получава месечно възнаграждение в размер на минимална работна заплата и има непълнолетен син. Твърди, че бащата на детето й също следва да полага грижи и да дава издръжка за отглеждането на детето, поради което с бездействието си, същата сама се е поставила в соченото финансово и социално – битово положение. Счита, че ответницата е била в състояние да изплаща исканата 1 издръжка предвид наличието на доказателства за спестявания в банковите й сметки. Излага съображения за собственото си влошено здравословно и финансово положение. Претендира сторените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата.

По делото е постановено и Определение № 30481/17.07.2025 г. по гр.д. № 47903/2023 г. 1 по описа на СРС, 182 състав, с което на основание чл. 248 ГПК е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу определението е подадена частна жалба от К. Н. С. със съображения за недължимост на присъдените в полза на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на валидни доказателства за извършването им. Жалбоподателят счита, че представеният договор за правна защита и съдействие не е оформен съобразно утвърдения от Висшия адвокатски съвет образец, респективно същият не удостоверява извършените плащания. Поради изложеното моли за отмяна на постановеното определение.

В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната страна по частната жалба не е депозирала отговор.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД – за отмяна на дарение, извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 180, том XVII, дело № 2791/1977 г., по отношение на 1/2 идеална част от поземлен имот, находящ се в с. Негован, общ. Столична, район „Нови Искър“, ул. „********, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-16/23.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, дарени от ищеца на ответницата.

В трайната практика на Върховния касационен съд се приема, че дарението е договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно свое имущество на надарения. Със сключването му за надарения не възниква насрещно задължение за издръжка или гледане на дарителя, а само морално задължение за признателност. При настъпване на предвидените в чл. 227 ЗЗД предпоставки това морално задължение се трансформира в правно, като дарението не подлежи на разваляне, а на отмяна в изрично предвидените от 2 закона случаи. /Решение № 96 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 352/2010 г. на ВКС;

ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК на ВКС./ Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст са: трайна нужда от издръжка на дарителя, искане, отправено от него до дарения и отказ на последния да дава издръжка. В случай, че такава необходимост не възникне или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.

По делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че с нотариална покана от 04.04.2023 г. ищецът е поискал от ответницата да му предоставя месечна издръжка в размер на 300 лв., като е изложил твърдения за нисък размер на пенсията и влошено здравословно състояние.

Установява се още, че с отговор на нотариалната покана от 11.04.2023 г. ответницата е заявила, че ищецът има съпруга и син, които да се грижат за него, както и че тя самата не разполага със средства и се грижи за непълнолетния си син.

Нуждата от издръжка трябва да съществува към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или към датата на исковата молба или към датата на формиране на силата на пресъдено нещо по делото. Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. Поради това и съдът в съответствие с правилото, установено в нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право /Решение № 473 от 20.01.2012 год. на ВКС по гр. дело № 263/2011 год., IV г. о., ГК, Решение № 293 от 14.07.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1302/2010 год., IV г. о., ГК, Решение № 194 от 02.10.2013 год. на ВКС по гр. дело № 130/2013 год., III г. о., ГК/.

Съгласно трайната практика на ВКС нуждата от издръжка е елемент от фактическия състав на иска и не се установява абстрактно, а чрез съпоставка между конкретните нужди на дарителя и средствата, с които той разполага или може обективно да набавя. Тази нужда следва да е трайна, а не временна или инцидентна, и може да се изразява както в недостиг на средства за обичайна издръжка, така и в необходимост от разходи за лечение и непосредствени грижи. Трайната нужда следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, включително необходимостта от специална храна при специфично заболяване, при съобразяване на средната мяра с оглед социалната среда на дарителя и условията на икономическия живот в страната. Нуждата от издръжка се установява чрез съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва през съответните месеци, определени в цифрова 3 величина, и конкретната сума, необходима за покриване на специфичните му нужди /Решение № 30 от 09.04.2010 г. по гр. д. № 4215/2008 г., IV г.о. на ВКС;

Решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г., IV г.о. на ВКС;

Решение № 225 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г., IV г.о. на ВКС/.

В същото време дори да се приеме, че ищецът е изпаднал в трайна нужда от издръжка, искът по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е основателен само ако отказът на надарения представлява непризнателност, а такава не е налице, когато поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка той би поставил себе си и лицата, които издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Преценката отново е конкретна и се извършва с оглед действителните доходи, здравословно състояние, имущество и законови задължения за издръжка на ответника към релевантния период, а не въз основа на предположения или хипотетични бъдещи възможности - ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК на ВКС.

При установените по делото доходи на ищеца съдът следва да прецени дали същият е изпаднал в трайна нужда от издръжка, като съпостави конкретно доказаните му месечни приходи с необходимите средства за обичайната му издръжка през релевантния период. От удостоверението на НОИ се установява, че за периода м.07.2023 г. – м.01.2024 г. ищецът е получавал пенсия в размер на 523,04 лв. месечно. За ориентир относно общото равнище на разходите съдът съобразява общодостъпните официални данни на Националния статистически институт, съгласно които през 2023 г. българските домакинства са изразходвали 10 044 лв. средно на лице, а през 2024 г. – 11 712 лв. средно на лице, което съответства на средномесечен разход от 837 лв. за 2023 г. и 976 лв. за 2024 г. на едно лице. Съпоставени с тези ориентировъчни данни, установените по делото доходи на ищеца сочат на затруднение в посрещането на обичайните му жизнени потребности. Този извод се подкрепя и от данните за ниска наличност по личната му банкова сметка, както и от обстоятелството, че през част от релевантния период е изплащал по 200 лв. месечно на своя баща, починал на 29.03.2024 г. – в хода на първоинстанционното производство. Като допълнителен ориентир съдът съобразява и нормативно определения размер на линията на бедност за страната, която представлява минимален праг на средства за покриване на основни жизнени потребности. Установената по делото пенсия на ищеца в размер на 523,04 лв. месечно е практически съизмерима с тази за 2023 г. и 2024 г.

По делото са установени и допълнителни разходи, които ищецът е следвало да понася във връзка със здравословното си състояние. Представени са амбулаторни листове от 17.02.2023 г и 11.01.2024 г., които сочат на наличие на есенциална първична хипертония и неинсулинозависим захарен диабет без усложнения. Посочените диагнози са поставени на ищеца във връзка с оплаквания за гръдна опресия и болка с ирадиация към гърба, след психоемоционално напрежение и съхнене на устата след психотравма. От същите се установява, че пациентът е диагностициран в добро общо здраве, включително след направени изследвания на сърдечна дейност, и консултация с ендокринолог, като му е назначена конкретна медикаментозна терапия, 4 отразена и в рецептурната книжка на ищеца. Видно от представените касови бонове част от средствата за необходимите лекарства се е покривала от здравната каса.

В тази връзка са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели, които следва да бъдат обсъдени в съвкупност с писмените доказателства по делото и ценени съобразно непосредствеността на възприятията им и предмета на установяваните от тях факти.

От същите се изяснява, че ищецът живее с жена си и сина си в апартамент в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, че семейството води скромен начин на живот, ищецът взима минимална пенсия, съпругата му – Л. С.а получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, като споделя, че е работила 4 г. в Съветския съюз и 13 г. в Италия, а синът им работи като масажист на свободна практика. По отношение на здравословното състояние на ищеца свидетелските показания установяват наличие на здравословни оплаквания и провеждано лечение, но не дават достатъчно конкретни данни относно степента на функционално засягане, необходимостта от чужда помощ и точния размер на свързаните с това месечни разходи. Показанията в тази част следва да се ценят съвместно с представените амбулаторни листове, от които се установяват хронични заболявания и назначена медикаментозна терапия, но не и тежко общо състояние или трайна невъзможност ищецът сам да посреща обичайните си жизнени потребности.