Решение № 531 от 05.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Бургас, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120101446 по описа за 2025 година

В исковата молба се твърди, че на 03.09.2024 г. между И. Г. Г. и „Сити Кеш“ ООД бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът предоставил на ищеца в заем сумата от 3700 лв. при фиксиран лихвен процент – 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 65,62 %. Съгласно т. 4.4 от Стандартния Европейски формуляр към договорът за паричен заем, било уговорено, че ако в 3 – дневен срок от усвояване на кредита кредитополучателят не предостави обезщетение на кредитора ще му дължи неустойка в размер на 2640,88 лв. Сочи се също, че съгласно приложеният към Договора за паричен кредит погасителен план, неустойката била предварително е разсрочена и включена към анюитетните вноски по кредита. Излага подробни съображения, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. 11, ал.1, т.10 ЗПК поради това, че липсвала ясно разписана методика за формиране на ГПР и в него не бил включен разходът за неустойка, поради което последният бил неясен, както и на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК– поради това, че ГПР от 65,62 %. надвишавал петкратния размер на законната лихва. По отношение на клаузата за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение се навеждат доводи, че тя не е свързана пряко с претърпени вреди, а е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение и е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и води единствено до скрито оскъпяване на кредита. В разглеждания случай „Неустойката“ се явявала разход, а не обезщетение по договора за паричен заем, което представлявало нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК, тъй като не е включен в ГПР. Излага доводи, че с процесната неустойка се заобикаляло правилото на чл.19, ал.4 ЗПК и се уговарял по-висок размер на разходите на кредита от нормативно допустимия, което рефлектирало върху възможността на потребителя по ясен и достъпен начин да се запознае с произтичащите от договора икономически последици, поради което договорът следва да бъде обявен за нищожен. Посочването на по-нисък от действителния размер ГПР според ищеца представлявало невярна информация и следвало да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, както и неизпълнение на задължението по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което от своя страна водило до ннедействителност на целия договор 1 за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК. Цитира съдебна практика. Излага доводи в подкрепа на това, че нищожна се явява и уговорената възнаградителна лихва по договора.

Същата била уговорена в размер на 50 %, което било в противоречие с добрите нрави.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез неговия пълномощник адв. М., с който ответникът оспорва предявените искове. Излага подробни съображения, че не е налице недействителност на договора, тъй като дори да се приемело, че неустойката е нищожна, то нищожността на отделна клауза от договора, която не е част от съществените му условия не водила до нищожност на целия договор. Твърди, че основните параметри на договора-главница и лихва са валидно уговорени, поради което счита, че са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 ЗПК. Отделно от това излага доводи в подкрепа на разбирането, че с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на разходите са спазени всички закрепени в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК изисквания. Неустойката била уговорена като плащане, в случай, че кредитополучателят не осигурил обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора, от което ставало ясно, че при задължение на кредитора да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, било невъзможно неустойката да бъде включена в ГПР. Излага подробни съображения, че клаузата с която била определена и приложимата лихва по кредита била индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Лихвата била уговорена като фиксирана за целия срок на договора и кредиторът не си запазил правото да я променя едностранно. Оспорва като неоснователни твърденията, че тъй като надвишавала три пъти размера на законната лихва, то уговорения лихвен процент бил в противоречие с добрите нрави. Излага, че възнаградителната лихва била част от ГПР, като в същото време в закона бил установен максималния размер на ГПР, който към датата на сключване на договора бил 67.60 %. Цитира съдебна практика.

На следващо място излага, че от формулираните клаузи и съдържанието на договора ставало ясно, че още към момента на сключването му, потребителят бил наясно за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Последният е бил наясно с параметрите на договора и е могъл да се откаже от него, което оборвало твърдението за заблуждаваща търговска практика. От стандартния европейски формуляр било видно, че ищецът бил наясно, че ГПР не включва неустойката. Освен това същият разполагал с възможността в 14дневен срок да упражни правото си на отказ от договора. Твърденията на ищеца за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че в периода 20232024г. същият е сключил общо пет договора, съдържащи уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. С оглед горното се твърди, че е изключена възможността за липса на достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните. Цитира се съдебна практика. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно съединени следните искове: главен установителен иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит поради противоречието му със закона, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а при условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.3, т.5 от договора за потребителски кредит, поради заобикаляне на закона, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал.1, пр.1, вр. чл.19, ал.5 ЗПК, искове за прогласяване нищожността на неустоечната клауза, предвидена в погасителния план към договора, поради противоречие къс закона и неговото заобикаляне с право основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП и чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. чл.19, ал.5 ЗПК и евентуално поради противоречието й с добрите нрави – иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и гласно доказване е да установи, че е сключил договор с ответника при посочените в исковата молба параметри, а в 2 тежест на ответника е при насрещно и пълно доказване следва да установи основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключване на договора е била предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По делото е приложен сключен между ищеца - кредитополучател и кредитора "СИТИ КЕШ" ООД договор за потребителски кредит № *** към искане № 9438108 от 03.09.2024г. С подписването на договора кредитополучателят е удостоверил получаването в заем на сумата от 3700 лева, като длъжникът се е задължил да върне сумата от общо 4349.12 лева, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 50%, на 30 седмични погасителни вноски от които 4 вноски по 35.97 лв. и 26 вноски по 161,74 лева, с първа падежна дата 10.09.2024г. и последна падежна дата 01.04.2025г. Годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 65,62%. В чл.3, ал.2 от договора е посочено, че в размера на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва. Според чл.5 от договора, заемателят следва в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, отговарящо на следните условия: 1. безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва, или 2. поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал.2 от договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 2640.88 лева, която се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.

В погасителния план към договора са посочени следните данни за кредита: главница:

3700 лева, лихва: 649,12 лева, вноска: 4,349.12 лева, неустойка: 2640,88 лева, вноска с неустойка: 6990.00 лева. За първите 4 вноски, се погасява само лихва и неустойка, 3 като неустойката е значително по-висока (197.03 лева) в сравнение с останалите вноски по кредита (35,97 лева).

По делото не се спори, че ищецът е усвоил заетата сума. Спорен е въпросът за действителността на договора поради нарушение на императивни норми, установени в чл.

11, т. 10 от ЗПК. Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. В случая кредитополучателят се явява потребител, по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва от закрилата на закона и посочените по-горе разпоредби и следва да бъде извършена преценка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, както и за неговата действителност. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, 3 възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/.

По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Видно от съдържанието на договора уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50% и годишен процент на разходите в размер на 65,61%.