Решение № 457 от 11.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Благоевград, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20261200500613 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба от Д.П.М.“ АД, чрез адв.

И. У. против Решение № 108/20.2.2026 г., постановено по гр.д.№ 168/2025 г. по описа на РС – Благоевград.

Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно и необосновано.

Според него фактите са тълкувани превратно и едностранчиво, без съпоставяне с всички твърдения, доводи и доказателства. Не са коментирани доказателствата и доводите подкрепящи тезата на му.

РС е основал решението си на приетата съдебно-техническа експертиза, която обаче не доказва категорично, че ремонтните дейности са извършени към момента на споразумението между ответниците - 19.3.2019 г.

Експертизата е изготвена на база частен документ – подробна количествена сметка, обективирана в Протокол образец 19/8.3.2019 г., съставен между ответника по делото, като възложител - А. Н. и изпълнител инж. С.В.К.. Протоколът представлява списък с наименование на ремонти дейности

Сочи, че ремонът е направен към 2010 г. т.е. много преди 2019 г., което се потвърждавало от писмените доказателства, които отразявали състоянието 1 на жилището към 2011 г. и 2014 г.

Твърди, че за нуждите на „УКБ“, АД във връзка с оценка на риска на кредита са изготвени оценителни доклади от инженери – лицензирани специалисти на недвижимия имот в с. Р.

С „Оценителния доклад“ , изготвен от инж. П.Р. е констатирано състоянието на ипотекирания недвижим имот към 2.8.2010 г. /18 дни преди учредяване на ипотеката/, според който жилището е основно ремонтирано към 2010 г. Подменени са прозоречната дограма с РVС; изградено е ЛО на твърдо гориво /за цялата сграда/ със стоманени радиатори; всички довършителни работи в имота са с добро качество и материали по изскванията на БДС.

Имотът като цяло отговаря на основното си предназначение „ има се предвид на жилищен етаж“

Сочи, че такива Оценителните доклади са изготвени към 22.7.2011 г. и към 24.7.2014 г. по възлагане от „УКБ“, АД.

В доклада за определяне пазарна стойност на недвижим имот, изготвен след извършения опис по реда на чл. 483 на 13.9.2017 г. от инж. П. Панчев по изпълнителното дело № 842/2017 г. по описа на ЧСИ М.К. отново се констатират извършен преди години основен ремонт на процесното жилище с много добро качество и с материали от висок ценови клас.

Във връзка тези установени по делото факти, необосновано и в противоречие с всякакви логически и житеиски правила счита извода на РС, че ответниците А. и Р. Н.и са решили да направят нов основен ремонт на вече качествено ремонтираното жилище, включително след като същото е описано с цел принудителната продажба през 2017 г.

За материалното положение на

А. и Р. Н.и свидетелствали и доказателствата представени по настоящото дело за освобождаването им от разноски, както и от свидетелските показания.

Според св. Ц.М. целият ремонт е направен от А. и Р. Н.и, само една ста не била ремонтирана.

Свидетелските показания, които РС е кредитирал не са категоричнни относно момента на извършване на ремонта. Свидетелката Ц.М. не е бепристрастна, проявява емпатия и подкрепя своите съседи – Н.и Св.Ш. заявява, че ремонтът е основен, тъй като къщата е стара и преди не 2 била ремонтирана, който факт се опровергата от четирите оценки на имота, направени през 2010, 1011, 2014 и 2017 г. Не се установява, че ремонтът е стороен, за да живее в жилището внукът на А. и Р. Н.и предвид констатацията на експерта, че в къщата не се живее

Следвателно от анализа на доказателстава според жалбоподателя следва да се приеме за установено, че ответниците А. и Р. Н.и не са извършили подобрения в недвижимия имот след учредяване на ипотеката, поради което не разполагат с правото да претендират подобрения в него, от което да произтича правото им да търсят удовлетворение с привилегия пред ипотекарния кредитор от цената на имота на основание чл. 136, т. 4 ЗЗД.

По отношение на отхвърления иск, предявен при условията за евентуалност, за обявяване относителната недействителност на споразумението, счита, че давността за предявяване на иска тече от момента на узнаването за увреждането, който за ищеца тече от датата на прехвърляне на вземането му с цесия на 13.2.2024 г., а не както е приел РС – от сключване на спорузамението – 19.3.2019 г.

Моли да се отмени решението и се постанови уважаване на претенциите.

Представят писмени бележки. Претендират разноски.

Въззиваемите оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.

Сочат че жалбата е подадена извън срока, считано от постановяване на решението. Сочат, че решенито на РС е правилно, обосновано и законосъобразно. Излагат теза каквато са поддържали и пред РС за неоснователност на исковете. Представят писмени бележки. Претендират разноски.

БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е в законноустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на атакуване съдебен акт.

Възражението на въззиваемите, че е подадена извън срока, е несъстоятелно, тъй като срокът според чл. 259, ал. 1 от ГПК се изчислява не от постановяване на решението, а от връчването му, от когато предвид връчването му на „Д.П.М.” АД на 12.3.2026 г. до подаване на жалбата на 26.3.2026 г. двуседмичния срок за обжалване, визиран в цитираната норма не е изтекъл.

С атакуваното решение РС е отхвърлил предявения от „Д.П.М.” АД 3 срещу А. С. Н., Р. А. Н., А." ЕООД и В. А. Н. главен иск за прогласяване нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД – поради заобикаляне на закона на Споразумение, сключено на 19.03.2019г. между А. С. Н. и Р. А. Н. от една страна и от друга „А.“ ЕООД и В. А. Н., както и предявения евентуален иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на същото споразумение за недействително по отношение на ищеца „Д.П.М. ”, АД.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по доводите в жалбата, касещи правилността му в съответствие с правомощията си по чл. 269, изр. 2 ГПК, въз основа на закона, тезите на страните и събраните по делото доказателства, Б л О С счита за установено следното от фактическа и правна страна:

На 13.08.2010 г. е сключен договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 463884, по силата на който „УКБ",АД предоставя на "А.", ЕООД кредит в размер на 40 000 лв. Договорът е подписан от кредитополучателя и от В. А. Н. като солидарен длъжник. В. Н. е и представляващ дружеството.

Вземанията по договора са обезпечени с договорна ипотека, учредена от родителите на В. Н. – от А. и Р. Н.и върху собствения им недвижим имот, представляващ втори етаж от жилищна сграда, находяща се с. Р.

За неизпълнените вземания по договора „УКБ", АД се снабдява срещу длъжниците "А.", ЕООД и В. Н. със заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1729/2017г. по описа на РСБлагоевград.

Въз основа на изпълнителния лист по молба на банката на 4.8.2017 г. е образувано изп.д. № 842/2017 г. по описа на ЧСИ М. К. срещу длъжниците "А.", ЕООД и В. А. Н..

В рамките изпълнително производство ипотекираният имот е продаден от ЧСИ, като на 19.2.2019 г. е обявен купувач и получената цена от проданта е разпределена по чл. 463 от ГПК.

След обявяването на купувача, между ответниците по настоящия иск на 19.03.2019 г. е сключено Споразумение за възстановяване на разходи на основан ремонт на ипотекирания в полза на „УКБ",АД недвижим имот. Със споразумението "А.", ЕООД и В. А. Н. са се задължили в тридневен срок да заплатят на А. С. Н. и Р. А. Н. “сума в размер на 23 423,08 лв. за направените 4 от тях подобрения в имота, вследствие на които се е увеличила стойността на имота“. В споразумението се посочени извършените СМР-та.

Поради неизпълнение на споразумението А. и Р. Н.и са се снабдили срещу "А." ЕООД и В. А. Н. със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 25.04.2019г. по ч.гр.д. № 826/2019г. по описа на РС Благоевград. В заповедното производство длъжниците не са подали възражение и заявителите, след влизането й в сила, са се снабдили с изпълнителен лист, издаден на 16.05.2019г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист А. и Р. Н.и са се присъединили като взискатели по изп.д. № 842/2017г. по описа на ЧСИ М. К. и са участвали в разпределението на сумите.

Според разпределението, предявено на страните на 12.06.2019 г. и влязло в сила на 16.04.2021 г. след съдебното му обжалване, А. и Р. Н.и на основание чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД получават от продажбената цена на ипотекирания имот сумата от 23 423,08 лв.

На 11.12.2023г. „УКБ“ ,АД прехвърля на „Д.С.Е.М.“, АД с договор за цесия вземанията си по договора с длъжниците, заедно с всички привилегии, обезпечения и другите принадлежности на вземанията, вкл. с изтеклите лихви.

Според препратката в чл. 2 от договора за цесия към приложение № 1 общата стойност на вземанията към 30.11.2023 г. възлизат на 8 341.67 лв.

На 13.03.2024г. новият кредитор „Д.С.Е.М.“, АД прехвърля на ищеца по настоящото дело - „Д.П.М.”, АД с договор за цесия вземанията си по договора с длъжниците, заедно с всички привилегии, обезпечения и другите принадлежности на вземанията, вкл. с изтеклите лихви. Според препратката в чл. 2 от договора за цесия към приложение № 1 общата стойност на вземанията към 09.12.2023 г. възлизат на 0.01 главница и 16 314,87 лв. лихва.

За извършения от Р. и А. Н.и ремонт на имота след ипотекираното му са събрани гласни доказателства, като е представен и акт протокол обр. 19, изготвен на 08.03.2019 г. от инж. С.В.К., подписан и от възложителя А. Н..

Св. Цв. Масърска, която живее на 1-ия етаж в сградата, в който се намира ипотекирания имот сочи, че е направен основен ремонт на етажа като са сменени вратите, дограмата, плочките, банята, кухни, тераси, парно, шпакловки на стени, ел. инсталация, водопровод; ремонтът продължил 2-3 години, някъде от 2016 до 2019 г., извършен е от строителна бригада;

5 свидетелката не може да каже дали през 2010 г. е правен ремонт на същия етаж, тъй като е много назад във времето.

Св. И.Ш. - съсед на имота, сочи, че ремонтът е почнал през 2017 г. и е приключил 2019 г.; виждал е бригада да извършва ремонта.

По делото се установява, че пред Софийски районен съд Р. и А. Н.и са предявил иск срещу „УКБ“ АД за осъждане да им заплати сумата от 23 423,08 лв. /която вместо на тях ЧСИ я е превел на банката/ като в отговора Банката е направила възражение за привидност на сключеното споразумение, което е предмет на настоящото производство. По делото на СРС като трето лице помагач на страната на Банката участва и ищеца по настоящото дело „Д.П.М.”, АД.

Вещото лице от назначената по настоящото дело съдебно-техничска експретиза сочи, че видовете и количествата, които е посочил и оценил са от извършените от него замервания на място.

Посочените в споразумението СМР експертът е констатирал, че съществуват на място с изключение на отоплителната инсталация. Вещото лице е констатирало, че в процесното жилище няма отоплителен котел, циркулационни помпи, отоплителна лира в банята, поради което сочи, че технически отоплителната инсталация не е в състояние да функционира, да отоплява процесното жилище и поради това отоплителната инсталация не води до увеличаване на пазарната стойност на имота.

От сторените СМР в недвижимия имот пазарната стойност на имота, сочи експертът, се е увеличила с 24 301,34лв. с вкл. ДДС.

Доводите в жалбата, че ремонтът е правен преди ипотекирането му през 2010 г., БлОС счита за несъстоятелни.

Експертът по назначената експертиза не е отговаряло на въпрос кога се сторени СМР-тата, а е посочил, че описаните в протокол обр. 19 от 8.3.2019 г. са налични в апартамента и вещото лице ги е замерило на място като е посочило, че те увеличават стойността на имота към 2019 г. с 24 301,34лв. с вкл. ДДС.