Решение № 1434 от 03.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1434 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000500805 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 10.11.25г. /с участието на секретаря Янкулова/ въззивно гражданско дело № 805/25г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-20 състав от 14.09.24г. по г.д. № 3599/23г. са уважени /частично – до размера на сумите и периодите, конкретизирани в диспозитива на съдебния акт/ искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 430 от ТЗ на „Юробанк България“ АД против Д. М..

Решението на СГС се обжалва от „Юробанк България“ АД – в отхвърлителната /негативната за ищеца/ част /банката претендира исковете да бъдат уважени до пълните им предявени размери/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Жалбата е неоснователна /искът е частично основателен; първоинстанционното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени и експертни/ удостоверяват – преценени в съвкупност /тези обстоятелства не са и спорни в процеса/, че:

На основание на договор от 18.10.07г. /и допълнителни споразумения към същия/ ищецът е предоставил на ответницата банков кредит /парична сума/ в размер на 100 000 лева 1

/сумата е била реално – фактически усвоена – получена от Д. М./. Банката поддържа, че кредитополучателката е неизправна страна по договора /не е изпълнявала точно – съобразно уговорените срокове/ задължението си да погасява заема. С оглед това: ищецът претендира присъждане на процесните суми /главница и лихви/ при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 430 от ТЗ /във връзка и с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ/.

Първоинстанционният съдия е обосновал извод за частична основателност на иска като е изложил конкретни /и подробни/ съображения в контекста на: заявените от страните защитни тези, съдържанието на доказателствения материал /писмен и експертен/, законовите правила /касаещи забраната за „анатоцизъм“ и визираната в ЗЗП „потребителска защита“/, правото на Общността, постановките на националната съдебната практика /в това число и на касационния съд/, които са се оформили по приложението на релевантните за /относимите към/ процесния правен спор правни норми, постановките от практиката на СЕС.

Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при условията на чл. 272 от ГПК/ към решаващите доводи на СГС.

В допълнение и във връзка с конкретните възражения на жалбоподателя:

Приетата в процеса икономическа /счетоводна/ експертиза /в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ констатира, че: именно спорните клаузи от процесния договор /и допълненията към същия/ са позволили /в противоречие с изброените от СГС принципни постановки от ЗЗП; в противоречие с правилото на чл. 10 от ЗЗД, в крайна сметка в противоречие и с принципа по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД/ банката да генерира реално плащане /връщане на кредитни средства/ в размер на общо 206 683, 18 лева /което е било сторено чрез олихвяване на изтекли лихви, чрез едностранно изменение на първоначално определения лихвен процент, чрез трансформиране на непогасени лихви в главница/. В контекста на тази констатация на експертизата:

Извод, че все още /към момента/ е налична непогасена главница /в заявеният от банката съществен размер от 47 361 лева/ при получена по договора главница в размер на 100 000 лева и реално погасена /вече върната - изплатена/ сума в размер на общо 206 683, 18 лева – не може да бъде защитен по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. Именно посоченият размер /на погасената до момента значителна сума/ потвърждава /на практика – сам по себе си/ констатациите на първоинстанционния съдия /и правно, и икономически обосновани/ за недействителност на съответната /конкретизирана от съда/ част от учреденото между страните договорно правоотношение.

Фактът /съобразно заявените в тази насока възражения във въззивната жалба/, че ответницата е била финансирана допълнително – последователно във времето /с оглед запазване-връщане на процесния кредит в състояние на „редовност“/ не променя /от една страна/ математическите изчисления /и изводите/ на експертизата /във връзка с движението по кредита/ и не изменя /от друга страна/ крайната /и принципна/ констатация, че това движение е било организирано от кредитната институция в противоречие с изброените от първоинстанционния съд законови правила и постановки от съдебната практика.

2

Ирелевантно се явява също /в хипотезата на чл. 26 от ЗЗД във връзка и със защитата по ЗЗП/ обстоятелство, че процесната договорна връзка е била предоговаряна /изменяна/ със съгласието на ответницата /това съгласие не може да санира недействителни договорни клаузи/.

С оглед изложеното: жалбата следва да бъде оставена – без уважение /решението на СГС следва да бъде – потвърдено/.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на процесуалния представител на ответницата следва да бъде присъден адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за процеса пред въззивния съд/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-20 състав от 14.09.24г. по г.д. № 3599/23г.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД да плати на адвокат А. П. 600 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3