Решение № 261325 от 20.11.2020, Районен съд - Варна

Р E Ш Е

Н И Е

№ ……………./20.11.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря

ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12535/2020 г.

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба от А.В.Ж., ЕГН **********, адрес: *** с която са отправени искания за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение В.И.Ж., ЕГН **********, адрес: ***.

Депозираната молба е подадена пред компетентния районен съд, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗЗДН и при съобразяване на нормите на чл.9 и 10 ЗЗДН се явява допустима и редовна.

В сезиращата съда молба се излага, че молителят е син на ответника. Посочва, че с баща си са поддържали добри взаимоотношения от 2013 г. до средата на 2020 г. В молбата твърди, че за периода от 06.09.2020 г. до 06.10.2020 г. чрез разменени съобщения между двамата и чрез публикации от страна на баща му в социалните мрежи, същият е бил обект на домашно насилие. Заявява, че на 06.09.2020 г. чрез изпратено съобщение баща му със заплашителен и ултимативен тон го принуждава да му прехвърли колата си без да посочва основание и причина затова. Това се повтаря и на 21.09.2020 г. На 23.09.2020 г. при размяна на съобщения между тях отново му поставя ултиматум да си прибере колата и неколкократно му отправя обидните думи „некадърен“ и „мързелив“, „нещастник“ и „неблагодарник“, а същото така и „гнусен“. На горепосочената дата твърди, че е обвинен от баща си, че няма приятели, както и че е заплашен с отправения израз „Приключих с тебе“. Поредна заплаха заявява, че е отправена на 24.09.2020 г. чрез израза „Добре дошъл в Ада“. На 25.09.2020 г. твърди, че чрез редица съобщения от страна на баща му до него е бил изнудван да подписва документи пред нотариус с цел да му бъде върната колата. На 27.09.2020 г. посочва, че ответникът е продължил със заплахите към него и с използването на обидни думи и изрази по негов адрес като му е заявил и че изпитва погнуса и отвращение от него и го определя като мързеливец. Обидил го и с израза „ ..а задниците ви отворени ..“ като визирал него и сестра му, както и с това, че зле е възпитал децата си. Обидил го и с твърденията, че е егоист и с комунистическо мислене.

На същата дата и в същото съобщение го нарекъл и с обидните думи „брутален и нагъл“, както и „нещастник“. На 27.09.2020 г. отправил и заплахи към него:

„…рано или късно някой ще ти намери цаката. Няма да съм аз, не ме интересуваш.

Дано да живея по-дълго, че да ти гледам сеира“. Освен това с финала на съобщението отправял и заплахи за заплащане на наем за ползването на гаража, както и с това, че ще пише лоши неща за него в социалните мрежи. Твърди, че заплахите и манипулациите продължават и в изпратените съобщения от 28.09.2020 г. и на 29.09.2020 г. Заявява, че на 01.10.2020 г. го обидил, използвайки за него думата „мухльо“, както и че го заплашил с думите „Шамари навреме отправят проблеми“. С уточнителната молба от 09.10.2020 г. посочва, че на 07.10.2020 г. баща му неочаквано дошъл в офиса му, находящ се на „Р.Ж.“ № 12 към 14.30 часа с цел физическа саморазправа и заплашване. Твърди, че ответникът чукал силно и грубо, дори блъскал по вратата като не отговарял на молителя с цел да го принуди да излезе.

Видял, че баща му носи чанта и се притеснил да не би в нея да има оръжие.

Изтеглил се в страни от прозореца, защото се притеснявал, че същият може да бъде разбит и се приготвил да звъни на полицията, когато баща му изкрещял злобно „Няма да ме караш да ходя повече в полицията“ и блъснал с юмрук по прозореца.

В съдебно заседание В.И.Ж. заявява, че кореспонденцията между страните е в социална мрежа „Месинджър“, която е само между тях и само те си знаят какво са си говорили помежду си и не е била публична. Оспорва да има извършени актове на насилие, поради което моли за отхвърляне на молбата.

По същество на спора процесуалния представител на молителя претендира уважаване на молбата, а този на ответника – нейното отхвърляне като посочва, че ако единият не иска може да спре разговора и да го прекрати.

В пледоария по същество на спора лично В.Ж. заявява, че става въпрос за едни пари и една кола като уточнява, че синът му няма нито ден трудов стаж, нито приятели като е с абсолютно нарцистичен характер. Освен това посочва, че колата е следвало да му се прехвърли като компенсация затова, че А. му е харчил парите. Твърди, че той да прави насилие срещу сина си е пълна глупост като пояснява, че отишъл до офиса на сина си, за да му каже да спре да го влачи по съдилищата. Уточнява, че това, което прави синът му е изключително гнусно, тъй като три години е харчил неговите пари. Работата била просто да се прехвърли колата на негово име като показва, че ключовете за същата са у него и заявява, че тя се намира в неговия гараж. Моли да се отхвърли молбата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложена декларация, по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, от молителя, в която декларира, че на 06.09.2020 г. баща му чрез ултимативен тон го принуждава да му прехвърли колата си, като това се повтаря и на 21.09.2020 г. и на 23.09.2020 г., когато наред с претенциите относно колата му отправя и обидните думи „мързелив“, „некадърен“, „нещастник“, „неблагодарник“ и „гнусен“. На 23.09.2020 г. в поредното съобщение го обвинява, че няма приятели, както и че го заплашва с отправените думи „Приключих с тебе“.

В декларацията посочва, че на 24.09.2020 г. е заплашен чрез отправения израз „Добре дошъл в Ада“. На 25.09.2020 г. е принуждаван да подписва документи пред нотариус отново във връзка с колата. В декларацията е отразено, че на 27.09.2020 г. баща му е продължил със заплахите и обидните думи и изрази - „Такова отвращение и погнуса изпитвам от теб, нямам думи да го опиша след поредната ти словесна диария … а ти мързеливецо …“. Обидил го и с израза „…а задниците ви отворени ..“ като визирал него и сестра му, както и с това, че зле е възпитал децата си и твърденията, че е егоист и с комунистическо мислене, че е „брутален и нагъл“ и „нещастник“. На същата дата отправил и заплаха към него – „…рано или късно някой ще ти намери цаката. Няма да съм аз, не ме интересуваш. Дано да живея по-дълго, че да ти гледам сеира“. В този ден с последното си съобщение му отправил заплахи относно заплащането на наем за ползването на гаража, както и с това, че ще пише лоши неща за него в социалните мрежи, както и му отправил обида чрез определянето му като „несретник“. Отново го манипулирал да ходи да подписва документи пред нотариус. В декларацията заявява, че заплахите продължават и на 28.09.2020 г. и на 29.09.2020 г., а на 01.10.2020 г. го обидил, наричайки го „мухльо“, както и го заплашил с израза „Шамари навреме оправят проблеми“. Последният акт на домашно насилие, който се твърди е този от 07.10.2020 г., когато баща му неочаквано дошъл в офиса му, находящ се на „Р.Ж.“ № 12 към 14.30 часа с цел физическа саморазправа и заплашване. Твърди, че ответникът чукал силно и грубо, дори блъскал по вратата като не отговарял на молителя с цел да го принуди да излезе.

Видял, че баща му носи чанта и се притеснил да не би в нея да има оръжие.

Изтеглил се в страни от прозореца, защото се притеснявал, че същият може да бъде разбит и се приготвил да звъни на полицията, когато баща му изкрещял злобно „Няма да ме караш да ходя повече в полицията“ и блъснал с юмрук по прозореца.

От представената и приета като писмени доказателства кореспонденция е видно, че същата е водена между В.И.Ж. и А.В.Ж. в социалната група „Месинджър“. Този факт не е спорен между страните. От нея се установява, че същите имат спор по отношение на лек автомобил, марка „К.“, който Ж. желае да се прехвърли на негово име. От същата е видно, че на посочените с декларацията на дати Ж. е отправил към сина си обидните думи, изрази и заплахи - „мързелив“, „некадърен“, „нещастник“, „неблагодарник“ и „гнусен“, „Приключих с тебе“, „Добре дошъл в Ада“, „Такова отвращение и погнуса изпитвам от теб, нямам думи да го опиша след поредната ти словесна диария … а ти мързеливецо …“, „…а задниците ви отворени ..“, „… а си плетеш егоистично кошницата ..“ и „… никога няма да разбереш какво ти говоря, защото си с комунистическо мислене …“ , „брутален и нагъл“ и „нещастник“, „…рано или късно някой ще ти намери цаката. Няма да съм аз, не ме интересуваш. Дано да живея по-дълго, че да ти гледам сеира“, „несретник“, „мухльо“. Видно е, че на 28.09.2020 г. В.Ж. заявява в съобщение, изпратено до А.Ж., че не му иска колата, но едновременно с това го кара да се яви пред нотариус. От кореспонденцията от 29.09.2020 г. се установява, че отново го кара да се яви пред нотариус.

От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за раждане, издадено от община Варна от 03.05.2012 г., се установява, че В.И.Ж. е баща на А.В.Ж..

От свидетелство за регистрация част 1, прието като писмено доказателство се установява, че А.В.Ж. притежава лек автомобил, марка К., с рег. № В 4701 РХ. Същият е закупен чрез договор за покупко-продажба от 12.09.2016 г., видно от приетия договор като писмено доказателство по делото.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:

По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 4 ЗЗДН. Сезиралата съда молба се основава на твърдения за осъществени по отношение на молителителя актове на домашно насилие за периода от 06.09.2020 г. до 07.10.2020 г. Същата е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок. Подадена е декларация по реда на чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която са декларирани всички актове на домашно насилие за периода от 06.09.2020 г. до 07.10.2020 г.

Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са или са били в семейна връзка, съставлява домашно насилие.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителителя да установи действителното осъществяване на твърдяните дати от посочения извършител на действия, квалифицирани като домашно насилие. Наред с подадената декларация по реда на чл. 9, ал.3 ЗЗДН, молителят представя и писмени доказателства, които установяват, че на твърдяните в декларацията дати са извършени актове на домашно насилие.

За отхвърляне на молбата, ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват изложеното от молителя. Такива в настоящото производство не се събраха и не се представиха от страна на В.И.Ж.. Напротив дори с изявленията си в съдебно заседание същият признава водената кореспонденция между него и сина му, както и затова че искал притежаваната от сина му кола да се прехвърли на негово име.

Молителят е подал декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са декларирани извършени на посочените в молбата дати действия от страна на ответника, представляващи психически и емоционален тормоз – обиди, заплахи и претенции за прехвърляне на колата, собственост на молителя на името на ответника, което по дефиниция съставлява акт на домашно насилие.

На основание чл.13, ал.3 ЗЗДН съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация. Декларацията не е оспорена от ответника, а съдържанието й се потвърждава от приетите по делото писмени доказателства. Съвкупният анализ на всички събрани доказателства по делото и предвид изявленията на В.Ж. в съдебно заседание следва единствения възможен извод, че на 06.09.2020 г.; на 21.09.2020 г.; 23.09.2020 г.; 24.09.2020 г.;

25.09.2020 г.; 27.09.2020 г.; 28.09.2020 г.; 29.09.2020 г. и 01.10.2020 г. и 07.10.2020 г. В.Ж. е извършил актове на домашно насилие, спрямо сина си – молител в настоящото производство.

Разпечатката съдържа 35 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8557baee-3bac-4655-a17a-48c23a4909fb