Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 273 от 23.07.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 106/2025
Вид
Решение № 273
Подписан
23.07.2025
Състав
Камен Иванов, Атанас Стоилов Атанасов, Величка Цанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600106 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 16.10.2024 г. по НОХД № 304/2021 г. Окръжен съд Благоевград, НО, 8-ми състав е признал подс. Д. Н. К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 6, предложение последно, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал.

1, т. 1 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок 1 година и 6 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 години. Със същата присъда е признат за виновен и подс. К. Н. К. в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал.

1, т. 2 и т. 6, предложение последно, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок 1 година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 години. С присъдата подсъдимите Д. Н. К. и К. Н. К. са осъдени да заплатят солидарно на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 43 029,34 1 лева – обезщетение за причинени й имуществени вреди в резултат на престъпленията, за които са признати за виновни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2013 г. до окончателното й изплащане.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитниците на подсъдимите Д. Н. К. и К. Н. К., в която се излагат доводи, че присъдата е неправилна както в наказателната, така и в гражданскоосъдителната части. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства не е установено двамата подсъдими да са извършили вмененото им престъпление. Твърди се, че присъдата е постановена при необсъждане на всички доказателства по делото и че липсва техен анализ в нейната мотивна част. Излагат се и доводи за несправедливост на наложените наказания.

Предлага се присъдата на окръжния съд Благоевград да бъде отменена и подсъдимите бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение.

В съдебното заседание на Апелативния съд защитникът на подс. К.

К., адв. А. А. – Т., поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че подс. К. К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинението пред първоинстанционния съд. Посочва, че по делото е установено, че двамата подсъдими са възложили воденето на счетоводната отчетност на управляваното от тях дружество на специализирана фирма и не са имали отношение към съставянето на съответните отчетни документи.

Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз по приложение на правилата за приспадане на Данък върху добавената стойност, като счита за несъобразен с тази практика отказът на българската данъчна администрация да признае правото на данъчен кредит на управляваното от подсъдимите дружество, който отказ и данъчно ревизионният акт, с който е направен стоят в началото и на образуваното наказателно производство. Счита, че по делото не е установено подсъдимите да са знаели за нередност в документирането на доставки от техни предходни доставчици, за да могат да носят отговорност по повдигнатото им обвинение. Защитникът на подс. К. К. изтъква и характера на дейността, която същият и другият подсъдим са извършвали, като лично ангажирани в дейността на магазини за продажба на плодове и зеленчуци, които са закупували от доставчици, без да могат да проверяват редовността на 2 издаваните от тях фактури. Пледира да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която подс. К. К. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като бъде взето предвид и негативното отражение на воденото до момента наказателно производство върху здравословното състояние на същия подсъдим.

В лична защита подс. К. К. поддържа заявеното от неговия защитник.

Защитникът на подс. Д. К., а. М., поддържа ваззивната жалба по изложените в нея съображение. Счита, че в хода на делото държавното обвинение не е доказало поддържаната в обвинителния акт теза за фиктивност и липса на реално осъществяване на сделките, отразени в инкриминираните справки-декларации. Намира за недоказано и съзнателното участие от страна на подсъдимите в сключването на фиктивни сделки или наличието на знание за такава фиктивност. Поддържа и че неизлагането на съответните фактически твърдения за елементите от обективна и субективна страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение лишава подс. Д. К. от възможността да разбере в извършване на какво деяние е обвинен и да се защити срещу това обвинение. Посочва, че такава липса на необходимо съдържание е налице и в мотивите към обжалваната присъда, тъй като в тях е преписана описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, без да са обсъдени надлежно и събраните по делото доказателства. Пледира да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, а приетият за съвместно разглеждане граждански иск бъде отхвърлен.

Подс. Д. К. поддържа заявеното от защитника му.

Представителят на Апелативна прокуратура София изразява становище за неоснователност на поддържаните от защитата доводи. Счита за доказано по делото използването при изготвянето на инкриминираните справки – декларации на представени именно от двамата подсъдими първични счетоводни документи за неизвършени в действителност доставки. Пледира обжалваната присъда да бъде потвърдена, като обоснована и правилна.

Повереникът на министъра на финансите, като представител на държавата, предявил в това качество приетия за съвместно разглеждане граждански иск, моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, 3 като правилна и законосъобразна

В своята последна дума подс. К. К. заявява, че за него и другия подсъдим сделките, за които са били издадени осчетоводените фактури, са били реални, тъй като са закупували реални стоки, без да имат възможност да проверят редовността на документите на техните доставчици.

В своята последна дума подс. Д. К. също заявява, че всички покупки, които са извършвали с неговия брат, са били реални, като с оглед времето на сключване на голяма част от сделките – в нощните часове, не са имали възможност да проверяват дали техните доставчици са редовни.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба‚ както и изложените от страните в съдебно заседание, в пределите на своята компетентност, намери следното:

От фактическа страна въззивният съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:

Търговско дружество „К. и синове“ ООД, с ЕИК 101714682, било регистрирано на 04.01.2006 г. и вписано в Търговския регистър на 27.01.2011 г. с капитал от 5 000 лева. Седалището и адресът на управление на същото били в град Банско, на ул. “Иван Вазов“ № 12. Съдружници в дружеството него били Н. Д. К., Р. С. К. и подсъдимите – К. Н. К. и Д. Н. К.. От самото учредяване на дружеството последните двама били вписани като управители на дружеството и го представлявали заедно и поотделно. Двамата организирали и ръководели цялата търговска дейност на дружеството, което било регистрирано по Закона за данък добавен стойност /ЗДДС/ на 23.03.2006 г.

Основната търговска дейност на дружеството била продажба на плодове и зеленчуци, като за целта ползвало два търговски обекта, намиращи се в град Банско. Единият от тях представлявал търговски обект, състоящ се от две помещения с обща площ от 40 кв.м. Същият бил ползван от дружеството въз основа на договор за отдаване на имот №41/02.11.1998 г., сключен с Община Банско. Вторият имот, намиращ се също в град Банско, ул.

“България“ № 1, представлявал склад за плодове и зеленчуци, ползван на основание договор за наем от 17.12.2009 г., сключен между дружеството като 4 наемател и „ПК“Славянка“,.

Съгласно сключен договор за счетоводно-консултантски услуги от 01.01.2012 г., счетоводното обслужване на търговското дружество, свързано с изготвяне на Справките-декларации по ЗДДС, Дневниците за покупки и продажби, Годишните финансови отчети – декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, се извършвало от счетоводна къща „АЙ ДЖИ – КОНСУЛТ“ ООД, град Банско, представлявано от управителя й – свид. И. К.. От страна на „К. и синове“ ООД договорът бил подписан от подс. К. К.. От своя страна, свид. И. К. разпределила на служителката си – свид. Е. В. Н. приоритетно да извършва необходимите счетоводни операции на дружеството, а самата тя подавала в ТД на НАП София, офис Благоевград, декларациите по ЗДДС и декларациите по ЗКПО с електронния си подпис.

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДДС, регистрираните лица по този закон водят задължително Дневник за покупки и Дневник за продажби, които документи представляват отчетни регистри. Тези регистри съдържали информация за хронологията на сделките на данъчния субект, а справки – декларации (СД) по ЗДДС - за финансовия резултат от дейността на дружеството за съответния месец, която по утвърден образец следвало да бъде подадена до 14-то число на следващия месец. СД за данъчния период се съставяли въз основа на отчетните регистри. По всяка облагаема сделка се начислявал данък в размер на 20% от стойността й (чл. 66, ал.1 от ЗДДС).

Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал.1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице, което е доставчик по облагаема доставка, като според чл. 88, ал. 4 от ЗДДС всички регистрирани лица определят сами резултата за всеки данъчен период - съответно данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване като разлика между ДДС за внасяне по доставките (продажбите) и ДДС с право на пълен данъчен кредит по покупките. Данъчният кредит (чл. 68, ал. 1 от ЗДДС) е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този ЗДДС когато е извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка. Правото на приспадане на данъчен кредит на първо място е предпоставено от наличието на реално осъществена доставка (сделка), по смисъла, вложен от законодателя в 5 разпоредбата на чл. 6, чл. 9 и чл. 63 от ЗДДС. Изискването за начисляване на данъка е за изпълнителя по доставката. Последният посочва в данъчната фактура извършената облагаема доставка от регистрирани по ЗДДС лица, данъчната й основа и дължимия данък. Следователно издаването на данъчната фактура, в която е начислен ДДС е последица от наличието на облагаема доставка, настъпило данъчно събитие. При липсата на данъчно събитие доставка на стоки и услуги, за доставчика не възниква задължение за начисляване на данък, респ. за получателя не възниква право на данъчен кредит.

Тъй като „К. и синове“ ООД било регистрирано по ЗДДС, в качеството си на управители двамата подсъдими имали задължение да подават справки-декларации по силата на разпоредбите на чл. 125 от ЗДДС за установяване на данъчните му задължения по ЗДДС, ведно с отчетните регистри на дружеството (Дневник за продажбите и Дневник за покупките).

Съгласно договор с „АЙ ДЖИ КОНСУЛТ“ ООД, град Банско, Д. К. и К. К., въз основа на представените от тях счетоводни документи, били делегирали на И. К., управител на счетоводната къща, да изготвя и представя пред ТД НАП София, офис Благоевград СД по ЗДДС и годишните данъчни декларации по ЗКПО като използва и електронния си подпис.

В периода 2012 г. – 2013 г. двамата подсъдими извършвали съвместно търговската дейност от името и за сметка на „К. и синове“ ООД, град Банско, като заедно пътували до различни тържища и снабдявали търговските си обекти с плодове и зеленчуци. Като получател на фактурите на дружеството бил посочван К. К.. Последният преимуществено контактувал със счетоводното дружество – „АЙ ДЖИ КОНСУЛТ“ ООД, град Банско като повечето пъти той носел фактурите за осчетоводяване и ги предавал на служителя, определен да ги осчетоводи – Е. В. Н.. Подс. Д. К. също носил за осчетоводяване фактури за извършени покупк. Част от фактурите, които предавали за осчетоводяване, въпреки, че в същите било посочено, че плащането е било в брой, не били придружени с касов бон, каквото е законовото изискване.