Решение № 230 от 29.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255000500392 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 16672/08.05.2025 г. от С. Г. П. ЕГН **********, Г. Д. П. ЕГН ********** и М. Д. П. ЕГН **********, непълнолетна, действаща със съгласието на нейната майка С. Г. П. ЕГН **********, тримата от *** против решение № 488/24.04.2025 г., постановено по г. д. № 1668/2021 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която са отхвърлени исковете против „Б.к. Х.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Х.я, ул. „Г.Г.“ № *, с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждането му да заплати сумите, както следва: по 120 000.00 лева на С. Г. П., на Г. Д. П. и на М. Д. П., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. С. П., настъпила на *** г. в хотел „Х.“, както и в частта за разноските.

Жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да уважи предявените искове. Претендират разноски.

Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 19371/29.05.2025 г. от С. Д. П. ЕГН ********** от ***, М. С. П. ЕГН ********** от *** и Ж. С. П. ЕГН ********** от *** против решение № 488/24.04.2025 г., постановено по г. д. № 1668/2021 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която са отхвърлени исковете против „Б.к. Х.“ АД, ЕИК *** със 1 седалище и адрес на управление: гр. Х.я, ул. „Г.Г.“ № *, с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждането му да заплати сумите, както следва: 120 000.00 лева на С. Д.

П., по 60 000.00 лева на М. С. П. и на Ж. С. П., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. С. П., настъпила на *** г. в хотел „Х.“, както и в частта за разноските.

Жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да уважи предявените искове. Претендират разноски.

Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от С. Г. П. ЕГН **********, Г. Д. П. ЕГН ********** и М. Д. П. ЕГН **********, непълнолетна, действаща със съгласието на нейната майка С. Г. П. ЕГН **********, тримата от ***, С. Д. П. ЕГН ********** от ***, М. С. П. ЕГН ********** от *** и Ж. С. П. ЕГН ********** от *** против „Б.к. Х.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Х.я, ул. „Г.Г.“ № *.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумите, както следва: по 120 000.00 лева на С. Г. П. ЕГН **********, на Г. Д. П.

ЕГН **********, на М. Д. П. ЕГН ********** и на С. Д. П. ЕГН ********** и по 60 000.00 лева на М. С. П. ЕГН ********** и на Ж. С. П. ЕГН **********, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния родственик Д. С. П. ЕГН **********, настъпила на 13.07.2018 г. в хотел „Х.“, при падане на същия от покрива на хотела, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2018г. до окончателното изплащане.

Претендират разноски.

Ответникът на признава исковете. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че С. Г. П. ЕГН ********** е съпруга, Г. Д. П. ЕГН ********** е син, М. Д. П. ЕГН ********** е дъщеря, С. Д. П. ЕГН ********** е син, всички наследници по закон на Д. С. П. ЕГН **********.

Това твърдение е основателно и се доказва от представеното удостоверение за наследници № */* г. (л. 24-25 от делото на ОС).

2

В исковата молба се твърди, че М. С. П. ЕГН ********** е майка, а Ж. С. П. ЕГН ********** е сестра на Д. С. П. ЕГН **********.

Това твърдение е основателно и се доказва от представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № */* г. (л. 26-27 от делото на ОС).

В исковата молба се твърди, че на 12 и 13.07.2018 г., Д. С. П. ЕГН ********** е бил гост на хотел „Х.“, стопанисван от ответника, в качеството на участник в семинар. Бил е настанен в стая 245, на втория етаж. На 13.07.2018 г., след 2.00 ч., П. напуснал нощния бар, където бил с другите участници, качил се е на покрива на хотела и паднал от него. При падането са получени множество травми, несъвместими с живота и починал.

Тези обстоятелства не са спорни и се доказват от събраните по делото доказателства, включително и по досъдебно производство ЗМ-144/2018 г. по описа на РУ гр.

Х. (приложено).

В исковата молба се твърди, че ответникът следва да носи отговорността за падането, причинената смърт и настъпилите за ищците вреди от това, съобразно чл. 49 от ЗЗД, поради виновно неизпълнение на задължения на служители му по контрол, поддръжка и осигуряване на безопасно ползване на хотела от неговите гости, като са описани конкретните случаи на неизпълнение на тази задължения.

В отговора на исковата молба (л. 147 – 151 от делото на ОС), ответникът е направил възражение, че основната и най-съществена причина за инцидента е поведението на загиналия, тъй като той е нарушил забраната гостите на хотела да злоупотребяват с алкохол по време на престоя си, регламентира на в чл. 8 от Вътрешни правила за пребиваване, достъпни на сайта на хотела и изложени на рецепцията. П. е действал неадекватно поради това, че е бил под въздействието на голямо количество алкохол.

С оглед използваната формулировка, настоящата инстанция приема, че ответникът е направил възражение за липса на каквото и да било неизпълнение на задължения на служители му по контрол, поддръжка и осигуряване на безопасно ползване на хотела от неговите гости, поради което не следва да носи отговорност за настъпилите вреди както и, че виновен за инцидента е единствено П..

Видно от чл. 8 от Правила за пребиваване (л. 153 – 155 от дело на ОС), въведени със заповед № 27А/28.02.2017 г., забранява се нарушаването на общоприетите норми на поведение, в т. ч. злоупотребата с алкохол на територията на хотела.

Видно от тройна съдебномедицинска експертиза на труп № 195/2018г. (л. 106 118 от ЗМ-144/2018 г. – приложено), от трупа на П. е взета кръв и е изпратена в химическа лаборатория на МБАЛ „Пловдив“.

Видно от протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № А-288/16.08.2018 г., изготвена в специализирана химическа лаборатория в УМБАЛ „Пловдив“ (л. 149 от ЗМ-144/2018 г. – приложено), в изпратените за изследване проби кръв, взети от Д. П., се установява етилов алкохол в количество 2.51 промила.

3

Това обстоятелство е посочено и в исковата молба и не е оспорено от ищците.

Съдът намира, че цитираните документи следва да бъдат ценени като доказателства в настоящия процес, тъй като няма обективна възможност изследване на концентрацията на алкохол да бъде извършено след подаване на исковата молба (25.06.2021 г.). А и те отразяват факти, които са установени по съответния процесуален ред в рамките на воденото досъдебно производство.

Видно от показанията на свидетел В. Н. (л. 546 – 548 от делото на ОС), той е пряк очевидец на поведението на загиналия в нощния бар на хотела. П. дошъл на тяхната маса с бутилка уиски. На дансинга опитал да удари свидетеля с ръка, но залитал и не могъл да го стори. Този човек не само имал вид на пиян, а си бил много пиян. Залитал, завличал говора.

Видно от показанията на свидетел И.М. (л. 549 – 550 от делото на ОС), той е пряк очевидец на поведението на загиналия в нощния бар на хотела. П. дошъл на тяхната маса, ходел с шише в ръка и разливал по чашите уиски, минавал и доливал. Имал вид на пиян човек. Като ходел, се олюлявал. Казал на свидетеля: „Ще ходя да взема от горе пистолет и ще ви избия.“.

Видно от показанията на свидетел С.П.-К. (л. 575 от делото на ОС), тя е пряк очевидец на поведението на загиналия в нощния бар на хотела. Един от клиентите, когото тя не познавала, се разхождал с бутилка уиски, черпел всички наред и се закачал с дамите.

Имал сблъсъци с В. (свидетел В. Н.). Видимо този човек не бил трезвен, не могъл да пази равновесие.

При цялостен анализ по така установените факти, се налага недвусмислен извод, че П. е употребил алкохол.

Няма доказателства какво точно е пил и какво количество. Но фактът на употребата е налице, както и, че концентрацията и била 2.51 промила, а поведението е било неадекватно.

От източници от Интернет, които са общодостъпни:

След употреба на алкохол в организма на човека настъпват промени, които се отразяват на поведението на индивида. Алкохолът прониква във всички клетки с голяма бързина, тъй като клетъчните мембрани го пропускат свободно. На практика, това означава, че той се натрупва най-бързо и в най-големи количества в най-добре кръвоснабдените органи – мозък, черен дроб, бъбреци и мускули. Ефектът му върху нервната система е особено силен, като нарушаване на концентрацията и забавяне на реакциите се наблюдават дори при минимален прием. Специфичните му неврологични ефекти се дължат на сложния комплекс от невромедиатори, рецептори и неврологични процеси, които той повлиява.

Употребата му променя мисленето, създава усещането за отпуснатост и удоволствие, влошава моторната координация и променя настроението.

Конкретните ефекти зависят от концентрацията на алкохола в кръвта. Фазите на алкохолно опиянение могат да преминават от една в друга с повишаване на алкохолното 4 съдържание, като са възможни известни индивидуални различния, свързани със общото съС.ие на отделния индивид (възраст, тегло, здраве, употребата на храна или други напитки, употребата на лекарства или други вещества, на цигари и т. н.).

Съществуват няколко стадия, които се определят в зависимост от алкохолната концентрация: 1. Стадий на еуфорията - при алкохолно съдържание в кръвта от 0.3 до 1.2 промила. Настроението е приповдигнато, самоувереността се повишава, има нарушаване на двигателната координация, понижаване на вниманието и преценката; 2. Стадий на летаргията - започва от около 1-1.2 промила и продължава до около 1.8 промила. Започва загубата на равновесие. Реакциите са силно забавени, започва да се засяга и заучаването и мисленето; 3. Стадий на дезориентацията - алкохолно съдържание в кръвта от 1.8 до 2.5 промила. Губи се ориентация и сетивност, речта е силно провлачена и неясна. В огромното мнозинство от случаите, това е етапът, в който се наблюдава повръщане; 4. Стадий на ступора – концентрация на алкохол от около 2.5 до 3.5 промила. Настъпва потискане на дихателния център в мозъка, което е животозастрашаващо, забавяне на сърдечната дейност, загуба на памет (спомени за събития по време на опиянението) и дори съзнанието; 5. Кома повечето смъртни случаи, предизвикани от алкохол, настъпват в този стадий. Рефлексите и дишането са силно потиснати, сърдечната дейност е силно забавена.

Посочената информация е от общодостъпен източник и няма универсално приложение при всеки конкретен индивид (с оглед неговите особености), но представлява база за обобщителен сравнителен анализ, която е формулирана след дългогодишни наблюдения на лица, употребили алкохол.

Съгласно Международната класификация на болестите (МКБ), алкохолното опиянение е и заболяване, диференцирано по диагнози и характеристики, както следва:

Лека степен (0.5-1.5 промила) - Y91.0: Лека еуфория, повишено настроение, отпускане, леко забавяне на реакциите, възможно леко нарушение на фината моторика.