Решение № 205 от 06.06.2022, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211800500886 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 294, ал. 1, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 73 от 17.02.2020 г. по гр. д. № 733/2015 г. на Районен съд – гр.

Сливница са отхвърлени предявените от АЛ. М. АЛ. и Н. ОГН. АЛ. срещу „Ч.Р.Б.” АД искове с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за прекрати неоснователните си действия, пречещи на ищците да ползват собствения си недвижим имот, представляващ У. Х.-57,78 в кв. 7 по регулационния план на с. Д., като премахне за своя сметка намиращите се в този имот два електрически стълба, и за заплащане на сумата 2500 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищците от ползване на имота, евентуално на частта от него, заемана от електрическите стълбове, за периода от 14.2.2012 г. до 14.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковете до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците А.А. и Н.А. с искане обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат предявените искове. В жалбата се излага довод, че с оглед установеното от доказателствата по делото обстоятелство, че процесните електрически стълбове са изградени в имота на ищците в нарушение на установените към момента на построяването им изисквания на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, разполагането им в този имот представлява неоснователно действие, които пречи на собствениците да упражняват своето право. Поддържа се становище, че установеният в чл. 60 от ЗЕЕЕ /отм./ законов сервитут за съществувалите енергийни обекти към влизане в сила на закона е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането им и нормите за безопасност, и ако те не са спазени, не възниква сервитут, и изграденият обект смущава правото на собственост, в подкрепа на което е цитирана съдебна практика.

1

По въззивната жалба е образувано въззивно гр.д. № 437/2020 г. на Софийски окръжен съд, по което е постановено решение № 260099/ 24.11.2020 г., с което първоиностанционното решение е изцяло потвърдено.

По касационна жалба на ищците е образувано гр.д. № 1186/2021 г. на ВКС и с определение от 21.06.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касаторите въпрос, а именно: „за съществуващите енергийни обекти към влизане в сила на ЗЕЕЕ, чл. 60, ал. 2, т. 1 установява ли се винаги законов сервитут, или той е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и нормите за безопасност”.

С решение № 60148/22.11.2021 г. на ВКС е отменено въззивното решение по гр.д. № 437/2020 г. на СОС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от АЛ. М. АЛ. и Н. ОГН. АЛ. иск по чл. 109 от ЗС да бъде осъдено „Ч.Р.Б.” АД да прекрати неоснователните си действия, които им пречат да ползват собствения си недвижим имот, представляващ У. Х.-57,58 в кв. 7 по ПУП на с. Д., като премахне за своя сметка намиращите си в имота на ищците два електрически стълба, и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд.

Касационната жалба е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 280, ал.

3, т. 1 от ГПК в частта й срещу въззивното решение, с което е потвърдено решението на районния съд за отхвърляне на предявения от А.А. и Н.А. иск по чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ”Ч.Р.Б.” АД да им заплати сумата 2500 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищците от ползване на У. Х.-57,58 в кв. 7 по плана на с. Д., евентуално на частта от него, заемана от електрическите стълбове, за периода от 14.12.2012 г. до 14.12.2015 г., като в тази част касационното решение е влязло в сила. В мотивите на отменителното решение на ВКС е прието, че изводът на въззивния съд, че двата стълба, монтирани в имота на ищците преди 1983 г. са търпим строеж по смисъла на пар. 16 от ЗУТ, е необоснован. Посочено е, че за да се признае статут на търпим строеж на обект, който е изграден до 07.04.1987 г. без строителни книжа, е необходимо той да е бил допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по правилата на ЗУТ, които обстоятелства не са били установени по делото.

При новото разглеждане на делото пред въззивния съд жалбопадателите, чрез пълномощника им адв. Силвестърова, поддържат възивнаа жалба.

С писмена молба пред съда ответникът по жалба „Ч.Р.Б.” АД оспорва въззивната жалба и настоява обжалваното решение в частта по предявения иск по чл. 109 от ЗС да бъде потвърдено.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Предмет на въззивната проверка при настоящото повторно разглеждане на делото е първоинстанцонното решение в отхвърлителната му част относно предявените от А.А. и Н.А. срещу „Ч.Р.Б.” АД искове по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне изградените в собствения на ищците недвижим имот два електрически стълба, които им пречат да ползват имота.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на У. Х.-57,58 в кв. 7 по плана на с. Д., придобит от тях чрез покупко-продажба от 2003 г. Твърдят, че през 2011 г. за този имот им било издадено разрешение за стоеж на двуетажна жилищна сграда въз основа на одобрен проект, но не получили дори протокол за опреД.е на строителна линия и ниво, тъй като в парцела им има два броя електрически стълбове, нито един от които не захранвал имота им. През 2011 г. ищците депозирали жалба пред ответното дружество с искане да премахнат съществуващите в парцела им два електрически стълбове, което искане не било удовлетворено. Твърдят, че електрическите стълбове били изградени в нарушение на нормативните изисквания на действащите към момента на изграждането им ППЗПИНМ.

Поддържат, че разполагането на съоръжения в чужд имот, без да е налице съгласие на 2 собственика, и без да са спазени законоустановените правила за това, представлява неоснователно действие, което пречи на ищците да упражняват своето право. Във връзка с това сочат, че установеният в чл. 60 от ЗЕЕЕ законов сервитут досежно съществувалите към момента на влизане в сила на този закон е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и нормите за безопасност и ако те не са спазени, не възниква сервитут и изграденият обект смущава правото на собственост, в подкрепа на което се позовават на решение № 454/14.12.2012 г. по гр.д. № 467/2012 г. на І г.о. на ВКС и решение № 20/12.04.2012 г. по гр.д. № 3514/2008 г. на ІІІ г.о. на ВКС.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ч.Р.Б.” АД е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че процесните стълбове /енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./ са изградени и въведени в експлоатация преди 1999 г. и в полза на енергийното предприятие е възникнало сервитутно право по отношение на имота на ищците по силата на чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./, действието на което е запазено съгласно § 26 от ПЗР на ЗЕ. Поддържа, че наличието на това сервитутно право, което е възникнало по силата на закона, изключва възможността ползването на собствените на ответника съоръжения, а именно ел. стълбове, да е неоснователно. Твърди се, че срокът за съхранение на документите за изграждане на енергийните обекти е изтекъл, но дори и да се приеме, че обектите са без строителни книжа, то с оглед обстоятелството, че те са изградени преди 07.04.1987 г., същите са търпими по смисъла на § 16 от ЗУТ. Сочи се, че съгласна действащата нормативна уредба няма пречки за извършване на строителство в имота при спазване на нормативно предвидените размери на сервитутните зони по НДИ.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно установено, че ищците са собственици на У. Х.-57,58 в кв.

7 по плана на с. Д., обл. Софийска, заедно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 35 кв.м. Правото на собственост е придобито от тях на основание покупко-продажба с нот. акт № 127, т. І/21.03.2003 г. на помощник нотариус Т.

Панджарова по заместване на нотариус К. Божков с район на действие Сливнишки районен съд и нот. акт № 65, т. ІІ/06.06.2003 г. на пом. –нотариус по заместване на нотариус по заместване Т. Панджарова на нотариус К. Божков, и на основание придаване по регулация, видно от нот. акт № 48, т. ІІ,/30.05.2003 г. на пом.-нотариус Т. Панджарова и нот. акт № 49, т. ІІ/30.05.2003 г. на нотариус К. Божков.

На ищците е издадено разрешение за строеж № 28/11.02.2011 г. за изграждане в този У. на двуетажна жилищна сграда с РЗП 343,61 кв.м. Ищците са депозирали жалба до ответното дружество на 15.04.2011 г. с искане да бъдат премахнати двата електрически стълба в имота им, но дружеството е отказало с доводи, че това може да стане със средства на собственика след одобряване на съгласуван проект с електроразпределителното дружество, съгласно предвидения за това ред в чл. 73 от ЗУТ. Съгласно приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, електроснабдителната въздушна мрежа в с. Д. е изпълнена преди 1983 г., като двата електрически стълба са отклонения от един от изводите и захранват къщата в У. Х.-57,58 от кв. 7 на ищците и къщата в У. ХІ-57, с достъп до нея от другата улица. Сградата в У. Х.-57,58 от кв. 7 на ищците е построена след монтиране на единия от стълбовете – стълбът през стрехата на къщата и е долепен до нея. В Община Б. не се съхраняват строителни книжа за изграждане на електропреносната мрежа, като е изтекъл и срока за съхранението им, но според вещото лице, по смисъла на пар. 16 от ЗУТ обектите /двата стълба/ били в режим на търпимост. От извършения оглед на място вещото лице е установило, че монтирането на процесните железобетонни центрофугални стълбове е извършено преди построяването на къщата в парцела на ищците, за да се електрифицират втория ред имоти, в случая да достигне мрежата до У. ХІ-57. Няма данни за промяна на трасето.

3

Във въззивното производство в изпълнение на дадените в отменителното решение на ВКС указания е назначена съдебно-техническа експертиза със задачи съгласно указанията.

Според приетото заключение на в.л. К. Н. в конструктивно отношение при изграждането на електрическите стълбове няма нарушение на нормативните изисквания към момента на монтирането им и към настоящия момент и те не представляват опасност за живота и здравето на хората. Типът на електроснабдителната мрежа на с. Д. предполага, че тя е изградена преди 1970 г., т.е. при действието на ЗПИНП и ППЗПНИМ. Според вещото лице няма данни от доказателствата по делото да са спазени изискванията на § 251 и § 253 от ППЗПИНМ, както и изискванията на чл. 199, бл. 205 и чл. 207 от ЗУТ досежно изграждането на процесните стълбове.

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС – за осъждане на ответното дружество да премахне двата електрически стълбове, находящи се в собствения на ищците имот, съставлаващ У. Х.-57,58 в кв. 7 по плана на с. Д..

Съгласно горепосочената разпоредба собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Искът по чл. 109 от ЗС дава вещно-правна защита на собственика или носителя на ограничено вещно право срещу посегателства, които без да отнемат владението, ме пречат да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си за ползва собствения си имот. Ищецът следва да докаже, че е собственик на имота или носител на ограничено вещно право върху него, както и че ответникът е осъществил неоснователно противоправно действие, което му пречи да упражнява вещното си право в пълен обем.