Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8204 от 06.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57931/2023
Вид
Решение № 8204
Подписан
06.05.2024
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 76, ал. 2 и ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 8204 гр. София, 06.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110157931 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [******], срещу Р. Х. С., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 24.05.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23400/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [******], аб. № [******] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез адв. С. А., оспорва предявените искове, като счита, че същите са предявени поради неправилно отчитане, респ. осчетоводяване на извършени от ответника плащания, нередовно водене на счетоводните записвания и неспазване на ОУ, приложими към договора за продажба на ТЕ. Излага подробни съображения 1 относно извършени плащания на задълженията за ТЕ през процесния период, като оспорва наличието на непогасени задължения за главница през същия. Оспорва да е изпадала в забава, като счита, че ищецът с поведението си, като не е уведомил ответника за евентуално допълнително дължими суми след издаването на общите фактури, не е предоставил на длъжника необходимото съдействие, за да погаси той задълженията си. Изрично заявява, че не оспорва потреблението на ТЕ, стойността и извършването на услугата за дялово разпределение, изравнителните сметки, съставени през периода. Същевременно излага съображения, че ищецът неправилно е фактурирал предоставените му от дружеството, осъществило дяловото разпределение, данни и е начислил по-високи суми от реално дължимите. Заявено е искане за отхвърляне на предявените претенции и за присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца /[******]/ е заявило, че не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявените искове:

По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед настъпило наследствено правоприемство в договорното правоотношение, обема на доставената на топлинна енергия, че са били налице предпоставките ТЕ да бъде начислена по нормативен път, поради неосигурен достъп до имота, че за ищеца е възникнало правото да начисли топлинна енергия в размер именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение. В тежест на ищеца е да установи също, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане. В тежест на ищеца е да установи спиране и/или прекъсване течението на погасителната давност за вземанията.

В тежест на ответника е да установи възраженията си.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право 2 на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК, например с представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

С оглед становището на ответницата, заявено с отговора на исковата молба, с доклада по делото като БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ се от ДОКАЗВАНЕ са отделени следните обстоятелства: че страните през процесния период са били обвързани от договор за продажба на ТЕ за битови нужди, по който ответникът е купувач, съответно задължен за цената на доставената до имота му ТЕ, че ищецът е доставял на адреса на процесния имот топлинна енергия през исковия период, че след края на всеки отоплителен сезон, включен в периода, е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имота и на база отчетените стойности е извършено изравняване, че са съставяни изравнителни сметки, че за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за ТЕ в абонатната станция, че общият топломер е бил годно средство за измерване на ТЕ през периода, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е била осъществявана от [******].

Следва да се даде отговор на въпроса относно размера на задължението, за което следва да отговаря ответницата.

В хода на съдебното дирене ищецът е заявил, че претенцията му за главница в размер на сумата 1565,54 лева е формирана като сбор от следните вземания по фактури: № 105540001 от м.07.2020 г. (обща фактура за сеозна 2019 г. – 2020 г.) в размер на 62,90 лева, фактура № 1700428812 от м.09.2020 г., с която ищецът е извършил изравняване на сметката за ТЕ за периода 05.2019 г. – 06.2019 г. на стойност сумата 5 лева, фактура № 1700428811 от м.09.2020 г., с която ищецът е извършил изравняване на сметката за ТЕ за периода м.07. 2019 г. – м.03.2020 г. на стойност сумата 68,03 лева; фактура № 1700428810 от м.09.2020 г., с която ищецът е извършил изравняване за м.04.2020 г. на стойност сумата 6,14 лева; фактура № ********** от м.07.2022 г. (обща фактура за сезон 2021 г. – 2022 г.) на стойност 1208,87 лева; фактура № 1022440012 от м.09.2022 г., с която е извършено изравняване за периода м.05.2021 г.

– м.04.2022 г. на стойност 35,50 лева; фактура № 1301693580 от м.10.2022 г., с която е извършено изравняване на сумата за ТЕ за периода м.07.2021 г. – м.04.2022 г. на стойност 175,85 лева и фактура № 1301693579 от м.10.2022 г., с което е извършено изравняване за периода м.05.2021 г. – м.06.2021 г. на стойност 3,25 лева. Същите са приети като доказателства в производството.

Ответницата е представила документи за извършени плащания, както следва: нареждане от 27.10.2020 г, за заплащане на сумата 888,66 лева с основание:

ДС2100308523; ф.[******]; нареждане от 12.10.2022 г. за заплащане на сумата 1303,03 лева с основание: ДС 2100307523; ф. № **********; ф. № 1022440012; ДР 21/22 г.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано от [******]. През исковия период съгласно заключението на СТЕ в имота е имало 3 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, щранг-лира в банята и 1 бр. водомер за измеране на потребеното количество топла вода.

Съгласно заключението дължимата сума за ТЕ по записванията на [******] възлиза на сумата 3319,35 лева. Вещото лице е пояснило заключението си в съдебното заседание, проведено на 22.02.2024 г., като е потвърдило, че за отоплителен сезон 2019 г. – 2020 г.

3 на потребителя е следвало да бъде възстановена сумата 32,59 лева, а за отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г. – сумата 169,81 лева отново за възстановяване. Видно е от заключението е, че за отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. след извършеното изравняване налице е била сума за доплащане от потребителя в размер на 236,24 лева.

В първоинстанционното производство е изслушано и е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на което съдът приема за установено, че след извършеното годишно изравняване за периода 2019 г. – 2020 г. ищецът е начислил сума в размер на 1027,26 лева, която е намалил със сумата 88,18 лева (намаление от корекция на цена) и със сумата 50,42 лева (годишно изравняване), с общата фактура за отоплителен сезон 2020 – 2021 г. е начислена сума 886,87 лева, намалена с изравняване в размер на 42,52 лева; общата фактура за отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. е в размер на 1247,96 лева, намалена с годишно изравняване в размер на 39,09 лева и суми по корекции за доплащане в размер на 293,77 лева. Вещото лице е установило, че в системата на ищеца през м.09.2020 г. е била добавена сума в размер на 79,17 лева, която е прибавена към сумата по общата фактура в размер на 888,66 лева. На 27.10.2020 г. ответникът е заплатила сума в размер на 888,66 лева с основание издадената обща фактура. За периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г. окончателният размер на задължението вещото лице е посочило, че възлиза на сумата 1423,47 лева, тъй като от общата фактура е била приспадната сумата 39,09 лева и са прибавени сумите по корекции през м.09 и м.10 в общ размер на 214,60 лева. На 12.10.2022 г. е било извършено плащане от ответника с основание „ф. **********, ф. № 1022440012, ДР 21/22 г.“. Плащането погрешно е било осчетоводено от ищца за погасяване на други задължения на ответника за друг имот, различен от процесния. Вещото лице е установило, че ответникът е погасил задължението по общата фактура за периода 2020 – 2021 г., като е заплатила сума в размер на 844,35 лева на 14.09.2021 г.

Не е спорно между страните, че задължението за ТЕ за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. не се претендира в настоящото производство, доколкото същото (вкл. и съгласно заключението на ССчЕ) е било заплатено от ответника на 14.09.2021 г.