Решение № 3692 от 01.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3692 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100511113 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 14312 от 23.07.2025 г. по гр. д. № 56607 от 2024 г. Софийският районен съд е признал за установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, че Д. В. Л. с ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 3904,61 лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 165178 и инсталация 4000235414 за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 488,74 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 05.03.2024 г.; сумата от 61,81 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законна лихва от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за сумата от 12,09 лева, представляваща мораторна лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 05.03.2024 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК от 02.04.2024г. по ч.гр.дело № 16156/2024 г. по описа на СРС. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за производството.

Подадена е въззивна жалба от ответника Д. Л., чрез особения представител адв.

Н. Н., с която първоинстанционното решение се оспорва в частта, с която са уважени предявените искове. Поддържа, че не е доказано реално доставеното количество топлинна енергия до процесния имот, а изводите на съда в тази насока били изградени единствено на заключение на съдебно-техническа експертиза, което е работило само по документи, представени от ищеца, без данни за реално отчетени показания.

Топлинната енергия била изчислена неправилно, тъй като била приложена Методика за дялово разпределение, която била отменена от ВАС като незаконосъобразна, а 1 отмяната имала обратно действие. Навеждат се съображения, че ответницата не е единственото задължено лице, тъй като, макар да е титуляр на партидата, имотът бил съсобствен. Настоява се за отмяна на решението в обжалвана част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, моли за потвърждаване на решението и претендира разноски.

Третото лице помагач на въззиваемия „Техем сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Д. В. Л. дължи на ищеца следните суми: 3 904,61 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 165178 и инсталация 4000235414 за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 488,74 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 05.03.2024 г.; сумата от 61,81 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 12,09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 05.03.2024 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 02.04.2024г. по ч.гр.дело № 16156/2024 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответницата в качеството й на собственик на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия, в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016 г., в сила от м.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане на обезщетение за забава върху главните вземания.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от името на ответницата Д. Л., чрез особен представител, в който се излагат съображения, че предявените искове са неоснователни. Поддържа се, че топлинната енергия е изчислена неправилно, тъй като ищецът е приложил Методика 2 за дялово разпределение, която била отменена от ВАС. Твърди, че използваният от ищеца метод за определяне на отдадената топлинна енергия от сградна инсталация, бил непрозрачен. Излага съображения, че не било доказано реалното количество потребена топлинна енергия в процесния имот за процесния период.

С определението по чл. 140 ГПК СРС е конституирал като трето лице помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, и като съобрази предмета на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

В Тълкувателно решение № 2/2017 г. по т. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е прието, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В случая е представено заявление-декларация от 15.03.2017 г., с което ответницата Д. Л. е поискала партидата на процесния имот в гр. София, ж.к. **** да бъде прехвърлена на нейно име. Предвид постановките в горецитираното тълкувателно решение се налага извод, че е възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия само между ответницата и ищеца, респективно само тя дължи плащане на потребената топлинна енергия. За пълнота трябва да се посочи, че особеният представител на ответницата не е направил оспорвания за наличието на облигационно отношение между страните в отговора на исковата молба, а едва във въззивната жалба.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като не се твърди и доказва ответникът да е възразявал срещу тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната 3 енергия в сграда - етажна собственост, в каквато се намира и процесният имот, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват, дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от „Техем сървисис“ ЕООД, който извод следва от представените от третото лице-помагач писмени доказателства, както и от обстоятелствената част на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. След проверка на съответните документи вещото лице дава заключение, че дяловото разпределение е извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД на база реални отчети.

Консумацията на ТЕ и нейният размер се установяват от приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. От същата се установява, че през процесния период в процесния имот е имало 3 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО за дистанционен отчет, щранг-лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода. Извършван е реален дистанционен отчет на ИРРО, топлинната енергия от щранг-лирата е изчислена по реда на т. 6.5 от Приложение към Наредба № Е-РД-04-1, топлата вода е изчислена при реален отчет по т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1, а топлинната енергия от сградна инсталация е определена по формула в т. 6.1.1 от Приложение към Наредба № Е-РД-04-1. Съгласно заключението през процесния период до процесния имот е доставена топлинна енергия за отопление на имот, за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ и за сградна инсталация на обща стойност 3904,61 лв. Вещото лице посочва, че са приспадани технологични разходи за сметка на ищеца, топлинната енергия е определена в съответствие с действащите нормативни изисквания, а общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите проверки.