Решение № 88 от 10.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Плевен, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500038 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1603/25.11.2024 г., постановено по гр. дело № 3321/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен признато за установено на основание чл.422 ал.1 от ГПК, че Д. Е. П., ЕГН **********, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** следните суми: 3518,72 лв. главница;

263,55 лв. договорна лихва за периода от 26.10.2020 г. до 25.04.2022 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 707,44 лв. за периода от 26.04.2022 г. – датата, следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 27.02.2024 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението -07.03.2024 г., за която е издадена Заповед за изпълнение № 833/08.03.2024 г. по ч.гр.д. № 1309/2024 г. по описа на ПлРС.

Със същото решение, Плевенски районен съд е осъдил на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д. Е. П., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК 202527341, със седалище и 1 адрес на управление: гр. София, *** сумата от 139,79 лв., представляваща разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 1309/2024 г. на ПлРС.

Осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д. Е. П., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** сумата от 657,58 лв., представляваща разноски за исковото производство.

Срещу така постановеното решение от ПлРС е подадена въззивна жалба от Д. Е. П. чрез пълномощника му – адв. Н. И. от ПлАК, в която се изразява становище, че същото е неправилно и необосновано. Въззивникът се позовава на ТР № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС, постановено по т.д. № 3/2023 г. на ОСГТК, съгласно което при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече, съгласно чл.114 от ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска, съответно, продължителността на предвидените срокове е 5-годишен за главницата и 3-годишен за възнаградителните лихви давностен срок. В случая се касае за договорна възнаградителна лихва за периода 26.10.2020 г. до 06.03.2021 г. по договор за паричен заем № 3949386 с периодични плащания на падеж, уточнен и в погасителен план, неразделна част от договора.

Въззивникът твърди, че няма налични съществуващи задължения с кредитора „Изи Aceт Мениджмънт" АД. Твърди, че самият договор има силата на разписка, но сумата, отпусната по Договор за заем № 3949386 не е получена от заемодателя, а след направено прихващане е отишла за погасяване на стари задължения, възникнали по повод Договор за паричен заем № 3789070 общо в размер на 3608,00 лв. Процесният договор служи за разписка при реално предадена сума, но в случая такава не е предавана на заемателя.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и необосновано.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 /с предишно наименование „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК 202527341/ чрез процесуалния представител – юрк. Г. Б., в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на ПлРС е правилно и законосъобразно. Твърди се, че към дата на подаване на 2 исковата молба не е настъпила погасителна давност, както за главница, договорна лихва, така и за претендираната лихва за забава. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице нищожност на процесния договор. Твърди се, също така, че по делото по безспорен начин е установена автентичността на процесния договор, като същият и всички приложения към него са подписани от въззивника, след като се е запознал с тяхното съдържание при полагането на подписа си, респективно, са настъпили всички правни последици от неговото сключване, в т.ч. и погасяването/рефинансирането/прихващането на предхождащо задължение на Д. Е. П., което същия има към „Изи Асет Мениджмънт" АД по силата на сключен Договор за паричен заем № 3789070.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди изцяло първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Претендира направените направените разноски за настоящата инстанция в размер на 350,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, въззивникът Д. Е. П. не се явява и не се представлява. В депозирана молба, пълномощникът му – адв. Н. И. от ПлАК поддържа въззивната жалба и моли, същата да бъде уважена. Претендира направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, въззиваемият „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 не се представлява. В депозирана писмена молба се изразява становище, че постановеното решение на ПлРС е правилно и законосъобразно. Претендират се направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му 3 част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

По подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 пред Плевенски районен съд е образувано ч.гр.д. № 1309/2024 г. по описа на същия съд, като е издадена Заповед за изпълнение № 833/08.03.2024 г., с която е разпоредено длъжникът Д. Е. П., ЕГН ********** да заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 сумата в размер на 3518,72 лв. главница; сумата от 263,55 лв. договорна лихва за периода 26.10.2020 г. – 25.04.2022 г.; сумата от 707,44 лв. лихва за забава за периода 26.04.2022 г. – 27.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 89,79 лв. държавна такса и сумата от 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. С оглед подадено възражение по чл.414 от ГПК от Д. Е. П., с Разпореждане № 5755/21.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1309/2024 г. по описа на ПлРС е указано на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си против длъжника Д. Е. П..

Подадена е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 против Д. Е. П., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за сумата от 4489,71 лв., от които: главница в размер на 3518,72 лв.; сумата от 263,55 лв. договорна лихва за периода 26.10.2020 г. – 25.04.2022 г.; сумата от 707,44 лв. лихва за забава за периода 26.04.2022 г. – 27.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на 4 заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, с която е инициирано настоящото исково производство.

Искът с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.92 от ЗЗД е предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл.414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1309/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен.

Видно от писмените доказателства, приложени по делото е, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател и ответника Д. Е. П., като заемополучател е сключен Договор за паричен заем № 3949386/12.10.2020 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя Д. Е. П. сумата в размер на 3608,00 лв., разсрочена на 40 погасителни вноски, с размер на двуседмичната погасителна вноска 97,57 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 10%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит и ГПР на заема – 10,65%. Към сключения договор е приложен и Погасителен план на погасителните вноски, който включва размер на всяка една от вноските – 97,57 лв., в т.ч. главница и лихва.

В чл.3 от Договор за паричен заем № 3949386/12.10.2020 г. заемателят е заявил, че желае, а заемодателят се е съгласил с отпуснатата заемна сума, посочена в чл.2, а именно 3608,00 лв. да се погасят изцяло задълженията на заемателя, възникнали по повод Договор за паричен заем № 3789070 общо в размер на 3608,00 лв., като се направи прихващане на двете суми. След извършеното прихващане, заемодателят предава на заемателя остатъка от заемната сума в размер на 0,00 лв., като договорът има силата на разписка, т.е. сумата по заема е за рефинансиране на предходен договор за заем.

С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03.04.2023 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК 131576434 и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК 202527341 вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД /правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК 207172780, считано от 25.11.2022 г./, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Приложено е и Потвърждение за сключена 5 цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД.

По делото е представено пълномощно, съгласно което „Изи Асет Мениджмънт" АД, в качеството му на цедент е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, в качеството му на цесионер да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които „Изи Асет Мениджмънт“ АД е цедирало, съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, сключен на 30.01.2017 г.

Възражението на ответника в първоинстанционното производство за нищожност на клаузата на чл.10 от процесния договор, предвиждаща право на заемодателя да прехвърли правата си по договора на трето лице, съдът намира за неоснователно по следните съображения: В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Целта на уведомяването е длъжникът да знае на кого да плати. Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е от значение само за надлежното изпълнение на легитимирания кредитор и длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението, каквото твърдение не е налице в настоящия случай. По делото е представен както Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., така и Приложение № 1 към същия, с посочено процесното вземане, пълномощно от цедента на цесионера за връчване на уведомленията по чл.99 ал.3 от ЗЗД на длъжника и Потвърждение от „Изи Асет Мениджмънт“ АД за извършеното прехвърляне на вземания на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Следва да се приеме, че цесията има действие за длъжника и с оглед обстоятелството, че същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми на предишен кредитор и/или на цесионера.