Определение № 18891 от 06.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18891 гр. София, 06.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241100514409 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Д. А. против определение от 19.03.2024 г. по гр.д.

№ 46880/2021 г. г. на СРС, с което е отхвърлена негова молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди, че искът бил отхвърлен, тъй като в хода на делото вземането било удовлетворено от ответника. В този смисъл ответникът с поведението си предизвикал образуването на делото, поради което дължал разноски. Твърди, че неправилно районният съд в мотивите на решението интерпретирал свидетелските показания и приел, че падежът на задължението не бил установен. В действителност свидетелските показания установявали падежа на задължението. Необосновано съдът приел, че предоставянето на паричния заем било осъществено в края на август 2020 г., поради което исковата молба била депозирана преди настъпването на изискуемостта. Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо това да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като осъди ответника да му заплати разноски в размер на 673.50 лв.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество – неоснователна, поради следните съображения:

С определение от 19.03.2024 г. по гр.д. № 46880/2021 г. СРС е оставил без уважени молбата на Д. Д. А. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 21354/27.12.2023 г. в частта за разноските. В мотивите на определението съдът се е позовал на мотивите към основното решение, според които разноски не са присъдени, тъй като ответникът не е дал повод за образуване на делото, исковата молба е подадена преди вземането да стане изискуемо. В мотивите към основното решение съдът е приел въз основа на свидетелските показания, че не е бил установен падеж на вземането, а ответникът 1 е платил веднага след получаване на исковата молба. В обжалваното определение е посочено, че тъй като ищецът не е подал въззивна жалба и не оспорва изводите на съда по същество, а само за разноските, по реда на производството по чл.248 от ГПК съдът не би могъл да приеме различна фактическа обстановка от тази, възприета в основното решение.

Определението е правилно.

В производството по чл.248 от ГПК съдът не би могъл да приеме различна фактическа обстановка от тази, възприета в основното решение. Въззивният съд също в производство по частна жалба срещу акт по чл.248 от ГПК не може да преразглежда фактическите мотиви на влязло в сила решение относно показанията на свидетели, въз основа на които районният съд е формирал изводите си е постановил решението.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 138167/12.12.2024 г. по описа на СГС, подадена от Д. Д. А. против определение № 11952/19.03.2024 г. по гр.д. № 46880/2021г. на СРС, ГО, 28 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2