Решение № 260266 от 28.10.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер – 320 28.10.2021 год. Гр.Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение

На двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа година В публично заседание в следния състав

Председател: Кирил Градев

Секретар: Жанета Граматикова

Прокурор: _________________

Като разгледа докладваното от съдията

Кирил Градев

Търговско дело № 427 по описа за 2020 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Корпоративна търговска банка“АД

/ н./, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София , представлявана от синдиците Ангел Донов и Кристи Маринова е предявил искове ЗКПУ „Нов живот“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – ж.к.

Лозово , гр.Бургас , представлявано от управителя Стоянка Георгиева с правно основание чл.422 от ГПК и моли да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „Корпоративна търговска банка“АД / н./ следните суми: 41 429.13 лв. – просрочена главница за периода от 10.08.2014 до 10.09.2014 г.; лихва в размер на 698.50 лв. за просрочие върху редовна главница за периода от 25.08.2014 г. до 25.09.2014 г.; лихва за просрочие в размер на 48 560.90 върху просрочена главница за периода 25.08.2014 г. – 26.05.2020 г. , сума в размер на 70.77 лв. – текуща лихва върху просрочена главница за периода от 26.05.2020 г. до 29.05.2020 г.; сума в размер на 14 107.99 лв. – неустойка върху просрочени лихви за периода от 27.10.2014 г. до 29.05.2020 г. и сума в размер на 100 лв. – разноски за периода от 08.10.2018 г. – до 29.05.2020 г. като се претендират и направените разноски по делото , както и в заповедното производство. Прилагат се и се ангажират доказателства.

Ищецът сочи

, че на 25.09.2009 г. е сключил договор за банков кредит с ответника за предоставен заем в размер на 80 000 лв., необходими на ответника за закупуване на горива, препарати и други разходи свързани с основната му дейност. Съобразно чл.9.1 от договора крайния срок за усвояване на средствата по кредита е

19.05.2010 г., а съгласно чл.12 годишната лихва възлиза на 10.5%. Крайния срок за погасяване на задълженията по договора според чл.20.1 е 20.05.2010 г. Така уговорените условия впоследствие са променяни с анекси - №1 от 26.02.2010 г., анекс №2 от 16.05.2011 г. , анекс №3 от 11.09.2012 г. и анекс №4 от 02.08.2013 г. Съобразно последния анекс срокът на усвояване се променя до 09.08.2014 г. като към 10.09.2014 г. се задължава да погаси изцяло усвоената главница. Банката е изпълнила изцяло своето задължение , а длъжникът е в забава , тъй като е погасил само част от дължимата на

10.08.2014 г. главница. С настъпването на датата 10.09.2014 г. целият кредит е станал изискуем. Ответникът не е изпълнил своите задължения по плащания по кредита , а вместо това е извършил прихващане на свои вземания от „КТБ“ със задълженията си по договора за кредит – с изявление на прихващане , получено в деловодството на банката на 27.10.2014 г. с вх.№9846 , с което уведомява банката , че прихваща вземането си от нея в общ размер на 43 293 лв. , придобито в резултат на договор за прехвърляне на вземане от 22.10.2014 г. с насрещните си задължения към „КТБ“ по договора за кредит. Във връзка с това прихващане са били предявени искове за нищожност на същото, при условие на евентуалност – за недействителност, по които е било образувано т.д.№1433/2017 г. по описа на СГС. С влязло в сила съдебно решение №1600 от 25.09.2019 г., влязло в законна сила на 04.11.2019 г. по делото на СГС прихващането , извършено от ответната ЗКПУ е обявено за недействително на основание чл.59 ал.5 от ЗБН по отношение кредиторите на несъстоятелността на КТБ.

Поради неизпълнението на задълженията от страна на ЗКПУ към настоящия момент ищецът твърди , че общото задължение на ответника възлиза на 104 967.29 лв. , от които – 41 429.13 лв. – просрочена главница за периода от 10.08.2014 до 10.09.2014 г.; лихва в размер на 698.50 лв. за просрочие върху редовна главница за периода от 25.08.2014 г. до 25.09.2014 г.; лихва за просрочие в размер на 48 560.90 върху просрочена главница за периода 25.08.2014 г. – 26.05.2020 г. , сума в размер на 70.77 лв. – текуща лихва върху просрочена главница за периода от 26.05.2020 г. до 29.05.2020 г.; сума в размер на 14 107.99 лв. – неустойка върху просрочени лихви за периода от 27.10.2014 г. до 29.05.2020 г. и сума в размер на 100 лв. – разноски за периода от 08.10.2018 г. – до 29.05.2020 г. Поради неизпълнение на задълженията от страна на „КТБ“ е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.2 от ГПК , по което е било образувано производството по частно гр.д.№20920 по описа на СРС за 2020 г. Съдът е уважил искането като е издал заповед и изпълнителен лист от 02.07.2020 г. Длъжникът обаче депозирал възражение в срок като е заявил , че не дължи изпълнение. Поради това страната предявява иска по чл.422 от ГПК. Пред съда исковата претенция се поддържа чрез процесуален представител – адвокат. По съществото на спора се представят подробни писмени бележки от страна на процесуалния представител.

Отговор на исковата молба от ЗКПУ „Нов живот“ в законоустановения срок не е постъпил.Поради липсата на отговор на исковата молба от страна на ответника размяната на книжа по делото е преустановена.

Впоследствие – след изтичане на срока от страна на ответника е представено писмено становище , в което се оспорва предявената претенция. Пред съда изложеното становище се поддържа от процесуален представител - адвокат , упълномощен от страната.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

На основание чл.417 от ГПК от страна на „Корпоративна търговска банка“АД / н./ е било депозирано заявление пред Районен съд – София против ЗКПУ „Нов живот“ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за което е било образувано г.гр.д. № 20920/2020 по описа на съда, приложено след изискване от СРС по настоящото дело след нарочно внасяне наново в открито съдебно заседание. По посоченото производство, на 02.07.2020 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 41 429,13 лева, представляваща задължение по договор за банков кредит от 25.09.2009 г. ведно със законната лихва от 29.05.2020 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 698,50 за периода от 25.08.2014 г. до 25.09.2014 г., лихва в размер на 48 560,90 лева за периода 25.08.2014 г. до 26.05.2020 г., лихва в размер на 70.77 лева за периода 26.05.2020 г. до 29.05.2020 г., неустойка в размер на 14 107,99 лева за периода 27.10.2014 г.до 29.05.2020 г., разноски в размер на 100 лева и 4 023,86 лева разноски по делото, а именно: 2 099,35 лева държавна такса и 1 924,51 лева възнаграждение за юрисконсулт. Издаден е и изпълнителен лист за претендираните суми.

Не се спори между страните, че в законоустановения срок, длъжникът – ответник е подал възражение, че не се дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Районният съд е указал на заявителя „КТБ“ АД , че следва да предяви в месечен срок иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.

Не се спори между страните по делото, че на 25.05.2009 г., същите са сключили договор за банков кредит, по силата на който ищецът е отпуснал на ответника банков кредит – кредитна линия в размер на 80 000 лева, като средствата са предназначени за оборотно средства – за закупуване на горива, препарати и други разходи, свързани с основаната дейност на кредитополучателя. Съгласно договореностите между страните, крайният срок за усвояване на средствата по кредита е до 19.05.2010 г., като е предвидена и възможност ползването на кредита да бъде удължавано за следващ едногодишен период, след преценка от страна на банката, като в този случай следва да бъде сключен и изричен анекс. Договорната лихва по кредита е определена в размер на 10,5 % върху фактически ползваните суми по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от договора, при нарушаване на сроковете за погасяване на вноските по главницата или при предсрочна изискуемост на същия, банката начислява върху просрочената главница, освен договорната лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно. Крайният срок, в който следва да бъде погасен кредита е 20.05.2010 г., като страните са определили срокове и размери на снижаеми лимити по главницата, посочени в чл. 20.1 от договора. Процесният договор е бил последователно изменян, по отношение на размера на предоставения кредитен лимит, както и крайния срок за усвояване на средствата и погасяване на задълженията, със сключени между страните анекси – анекс № 1/26.02.2010 г., анекс № 2/16.05.2011 г., анекс № 3/11.09.2012 г.и анекс № 4/02.08.2013 г. С последния сключен между страните анекс от 02.08.2013 г., срокът за усвояване на кредита е удължен до 09.08.2014 г., като кредитополучателят има право да ползва банков кредит в размер до 80 000 лева, при следните условия: в срок до 09.08.2014 г. – има право да усвои общо 80 000 лева, като към 10.08.2014 г., се задължава да погаси част от усвоената главница в размер на 40 000 лева, така, че главницата да остане в размер не по – голям от 40 000 лева, а в срок до 09.09.2014г. – кредитополучателят има право да усвоява общо 40 000 лева, като към 10.09.2014 г. се задължава да погаси изцяло усвоената главница в размер на 40 000 лева.

На

22.10.2014 г., между ответника ЗКПУ „Нов живот“ и И.М.И. е сключен договор за прехвърляне на вземане, с който физическото лице - цедент прехвърля на кооперацията – цесионер част от вземането си към „КТБ“ АД в размер на 43 293 лева, произтичащо от банкова сметка, открита в банката, при условията на „безсрочен депозит плюс“, ведно със всички лихви начислени върху прехвърлената част от вземането, след датата на подписване на договора. Договорена е цена за прехвърленото вземане в размер на 43 293 лева, която цесионера се е задължил да заплати на цедента в срок до 3 месеца от датата на сключване на договора.

С уведомление вх. № 9674/23.10.2014 г., на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, И.М.И. е уведомил Квесторите на „КТБ“ АД за прехвърлената част от вземането си към банката, като е поискал това да бъде отразено по надлежния ред в счетоводните книги на банката.

На

27.10.2014 г., ответната кооперация е подала до ищцовата банка заявление за прихващане с вх. № 9846, с което е поискала извършване на прихващане на сумата от 43 293 лева, представляваща вземане на ЗКПУ „Нов живот“ от „КТБ“ АД,придобито по договора за цесия от 22.10.2014 г., срещу задължението на ЗКПУ „Нов живот“ по договор за банков кредит от 25.05.2009 г. към „КТБ“ АД.

По делото е представено удостоверение изх. № 998/19.02.2015 г., съгласно което ищцовата банка удостоверява, че задължението на ответната кооперация по сключения между страните договор за кредит, към 17.02.2015 г. е с нулева салдо.

С Решение № 1660/25.09.2019 г., постановено по т.д. № 1433/2017 г. по описа на Софийски градски съд е обявено на основание чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД на прихващането на насрещни вземания между ЗКПУ „Нов живот“ и „КТБ“ АД за сумата от 43 293 лева, извършено със заявление от името на кооперацията с вх. № 9846/27.10.2014 г. от деловодството на „КТБ“ АД.

За доказване на твърдените от страните факти и обстоятелства, по делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, вещото лице, по която дава заключение, че общия размер на дълга към 10.09.2014 г. (датата на която кредита е станал изцяло изискуем, съгласно анекс№ 4/02.08.2013 г.) е 24 934,75 лева, от които 42 198,02 лева са просрочена главница, 523,50 лева са просрочени лихви върху редовна главница, 17,21 лева са просрочени лихви върху просрочена главница, 175 лева са текущи лихви върху редовна главница, 18,77 лева са текущи лихви върху просрочена главница и 2,25 лева е неустойка върху просрочена лихва.

През целия срок на договора, кредитът се е олихвявал с фиксиран лихвен процент, съгласно договорения в размер на 10,5%, като не са извършвани едностранни промени от страна на кредитора. При изследване на въпроса за размера на задълженията на ответника към дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, вещото лице е установило, че дължимите от ответника суми са в размерите заявени с петитума на исковата молба. Вещото лице е констатирало, че съгласно банково извлечение от 06.11.2014 г. на разплащателната сметка на ответната кооперация, е осчетоводено прехвърляне на вземане между цедент И.М.И. и цесионер ЗКПУ „Нов живот“ в размер на 3 293 лева, като крайното салдо по разплащателната сметка на 06.11.2014 г. е в размер на 0 лева.