Решение № 910 от 24.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100508040 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 03.05.2022 г. по гр.дело № 46708/21 г., СРС, ГО, 39 с-в е осъдил А. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „*******, чрез адв. Н. К., С. Р. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.

„*******, чрез адв. Н. К. и Д. В. П. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.

София, ул. „*******, чрез адв. Н. К. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „*******, в условията на разделна отговорност при квоти А. В. П. - 1/3, С. Р. П. - 1/3 и Д. В. П. - 1/3, по предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ, следните суми: сумата от 559.33 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, *******, аб. № 92526 за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -10.08.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 96.95 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., както и сумата от 15.03 лв., представляваща цена на услугата 1 дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.08.202 1 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на топлинна енергия над уважения размер от 559.33 лв. до пълния претендиран размер от 591.87 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -10.08.2021 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., иска за лихва за забава начислена върху главницата за топлинна енергия над уважения размер от 96.95 лв. до пълния претендиран размер от 102.60 лв., иска за главница за дялово разпределение над уважения размер от 15.03 лв. до пълния претендиран размер от 18.37 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.08.2021 г., до окончателното изплащане и за периода от 01.06.2018 г. до 31.07.2018 г., както и иска за сумата от 4.54 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. д о 28.06.2021 г. Осъдил е А. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.

София, ул. „*******, чрез адв. Н. К., С. Р. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „*******, чрез адв. Н. К. и Д. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „*******, чрез адв. Н. К. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „*******, на основание чл.

78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 145,04 лв. разноски в исковото производство. Осъдил е „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.

„******* да заплати на адвокат Н. К., с личен № ******* от АК - София, с адрес гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. е чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 57,97 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответниците А. В. П., С. Р. П. и Д. В. П. пред СРС.

Решението в частта, в която СРС, ГО, 39 с-в е осъдил А. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „*******, чрез адв. Н. К., С. Р.

П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „*******, чрез адв. Н.

К. и Д. В. П. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „*******, чрез адв. Н. К. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.

2

„*******, в условията на разделна отговорност при квоти А. В. П. - 1/3, С. Р.

П. - 1/3 и Д. В. П. - 1/3, по предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ, следните суми: сумата от 559.33 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, *******, аб. № 92526 за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -10.08.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 96.95 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., както и сумата от 15.03 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.08.202 1 г. до окончателното изплащане, както и на присъдените разноски е обжалвано с въззивна жалба от ответниците А. В. П., ЕГН **********, С. Р. П., ЕГН ********** и Д. В. П., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, чрез адвокат Н. К. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че по делото не е доказано, че ответниците са потребители на ТЕ, след като липсват доказателства за собственост и вещно право върху имота, че неправилно е приложена погасителната давност, че съдът неправилно признава за установени претендираните суми за лихва, след като ищецът не е ангажирал доказателства относно датта на публикуване на сумите в сайта на дружеството, че неправилно е осъждането на лихви върху главницата, както и неправилно са присъдени претендираните суми за дялово разпределение, които са недължими, защото не е представено доказателство нито за основанието им, нито за размера. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1200 лв.

Въззиваемото дружество „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, представлявано от Изпълнителния директор А.А. и председателя на УС И.Е., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ибрямова оспорва въззивната жалба.

Третото лице помагач „Б.“ ООД не взема становище по въззивната жалба.

3

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу А. В. П., С. Р. П. и Д. В. Подкова като наследници на Р.А. П. за осъждането им в условията на разделна отговорност да заплатят на ищеца при квоти, а именно всеки по 1/3 следните суми: 591,87 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, *******, аб. № 92526 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.08.2021 г., до окончателното изплащане, сумата от 102,60 лв.-лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., сумата от 18.37 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.08.2021 г., до окончателното изплащане, сумата от 4.54 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответните въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на наследодателя на ответните топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.

4

Ответниците в срока по чл.131 ГПК са оспорили предявените искове единствено по отношение на основанието, за което се претендират процесните суми. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по предявените искове.

От правна страна:

По делото е представено решение № 43 от 13.03.1992 г. постановено по гр. д.

№ 3305/1992 г. по описа на CPC, XVI състав, от което се установява, че апартамент № *******“, гр. София е изключителна собственост на Р.А. П., като на решението е направено отбелязване, че е влязло в сила на 06.04.1992 г.

Представено е удостоверение за наследници № РВЕ21-УФ-542 от 28.10.2020 г. издадено от Столична община, от което се установява, че Р.А. е починала на 17.01.2021 г. и е оставила наследници по закон: А. В. П. - син, С. Р. П.дъщеря и Д. В. П.-дъщеря. От тези писмени доказателства се установява, че наследодателят на ответниците е бил собственик на процесния имот през процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., поради което е имал качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Липсват данни за извършени каквито и да било сделки и промяна в собствеността, както и че е била подадена молба-декларация от някакво трето лице, както се твърди в отговора на исковата молба и въззивната жалба, при което би възникнало договорно отношение между него и топлопреносното предприятие. Следва да се приеме, че наследодателката Р.А. е притежавала правото на собственост през процесния период по отношение на недвижим имот: апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, *******, а А.

В. П., С. Р. П. и Д. В. П. се явяват нейни наследници, поради което следва да бъде ангажирана тяхната отговорност на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН, защото в наследството се включват и задълженията на наследодателя.

Може да се направи извод, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), според който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на 5 топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.