Определение № 29406 от 13.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29406 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110133074 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба с вх. № 104294/01.04.2026г. от „.. ЕАД е отправено искане за изменение на постановеното по делото решение от 24.03.2026г., в частта за разноските. Излага доводи, че присъдените разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 102,26 евро са недължими, а при условията на евентуалност е прекомерно. Излага, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което съдът е следвало да намали така присъденото възнаграждение, под минимума, определен в Наредбата, като в заповедното производство не се изисква възражението да е мотивирано. Счита, че неправилно е определено като несъобразено с правната и фактическа сложност и адвокатското възнаграждение в исковото производство. Моли за уважаване на молбата.

В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК адвокат Л.

Б., като представител на А. К. К. е взела становище по молбата, като по същество счита същата за неоснователна. Намира извода на съда за справедливо определяне и адекватност на присъденото възнаграждение за правилен.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 01.04.2026г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от него в съда на дата 01.04.2026г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима за разглеждане по 1 същество.

По същество молбата съдът намира за неоснователна. Съдът не споделя оплакванията на молителя, че в конкретиката на настоящото производство не следва да се присъжда възнаграждение за процесуално представителство и в заповедното производство. Съдът при постановяване на крайния си акт по иска по чл. 422 от ГПК е длъжен да реши и въпроса за разноските, включително и в заповедното производство и то независимо дали ответникът е защитаван от един и същ адвокат, или не. Предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл. 633 от ГПК характер на решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС, размерите на адвокатските възнаграждения в Наредбата могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Така съдът намира че правилно и справедливо е определил адвокатското възнаграждение за защита в заповедното производство и в исковото производство. И в двата случая възнагреждението е определено под минимума в Наредбата. С исковата молба срещу ответника е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК за сума за главница в размер на 1007.29 лв. Следователно заявената от ищеца срещу ответника цена на иска попада в хипотезата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата съгласно която минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400,73лв. без ДДС. Видно е че съдът е определил възнаграждението под минимума от Наредбата в исковото производдство, а в заповедното го е присъдил наполовина, като съдът и след повторна преценка, намира, че определеното в цялост възнаграждение е адекватно и справедливо с оглед положения труд от адвокат Б., правната и фактическа сложност на делото и цената на иска.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 104294/01.04.2026г., подадена от „.. ЕАД за изменение на постановеното по гр.д. № 33074/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав решение от 24.03.2026г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2