Разпореждане № 3534 от 10.08.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3534 гр. Разград, 10.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД К. КОСЕВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно гражданско дело № 20263330101547 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.

Депозирано е заявление от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 2036709**, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Н.

К. Д., **********, настоящ адрес: **********, за следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 8430**/03.01.2024 г., сключен с „Креди Йес“ ООД: главница в размер на 490.89 евро, дължима за периода от 02.05.2024 г. до 03.02.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, 78.48 евро възнаградителна лихва за периода от 02.05.2024 г. до 03.02.2025 г., мораторна лихва в размер на 77.91 евро, начислена за периода от 03.05.2024 г. до 10.07.2026 г., както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представил документ за платена дължима такса и уточнение, че преди цесията от страна на длъжника са заплатени 239,90 лева (122,66евро), които са отразени при формиране на претенциите в заявлението. Извършеното плащане от 239,90 лева е отнесено към главницата..

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

Заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се легитимира като кредитор, позовавайки се на подписано на 16.04.2026 г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.04.2026 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Креди йес“ ООД, по силата на който вземането на „Креди йес“ ООД срещу Н. К. Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 8430** от дата 03.01.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Съгласно твърдение на заявителя длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на "Кредит гаранция" ЕООД с 1

Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КЙ/8430** от дата 22.04.2026 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Видно от приложенията към заявлението на 03.01.2024 г., между Н. К. Д.

/заемател/ и с „Креди Йес” ООД /заемодател/ е сключен Договор за паричен заем № 8430**, по силата на който е отпуснат заем в размер на 1200 лв./613.55 евро, който е следвало да бъде върнат на 13 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 03.02.2025 г. при уговорени месечен лихвен процент 3,330% и ГПР 47,920%. Съгласно чл. 6 от Договора, страните са се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал. 2, т. 3 от Общите условия, 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, 3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от общите условия и 4. Ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В Договор за паричен заем № 8430**/03.01.2024. с поставен знак „Х“ е отбелязано, че заемателят е избрал точка 4 - „Ценна книга издадена в полза на Заемодателя”, която съгласно чл.10, ал. 1 от Общите условия е за заемната сума с включените лихви и евентуално дължими неустойки, съобразно договора за заем. Данни за издаден съгласно договора запис на заповед не са представени от заявителя.

Съгласно чл.10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем всеки от гарантите - две физически лица, следва отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лева, съгласно справочни данни на НОИ; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ”. Съгласно чл. 10, ал. 4 от Общите условия заемодателя може да приеме обезпечение, неотговарящо на условията, посочени в чл. 10, ал. 1 и ал.

2 от Общите условия, и да сключи договор за заем, като в този случай на основание чл. 8 от договора дължи неустойка в размер на 1375,03 лв.

Съгласно твърдения на заявителя, при краен падеж по договора, настъпил на 03.02.2025 г., длъжникът не е погасил в цялост задълженията си по договора.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 47,920%. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.

2

В случая, с уговарянето на неустойка при отпуснат кредит в размер на 1200 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 28730,00 лв. Такъв общ размер на дълга за период помалък от 13 месеца надхвърля ГПР от 47,920%, който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Договор за паричен заем № 8430**/03.01.2024 г. е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

В тази връзка и доколкото действително предоставената на длъжника в заем сума – главница по договора е в размер на 1200 лева с равностойност в евро 613.55 евро и същата съгласно признатото от заявителя, че са извършени плащания в размер на 239,90 лева /122,66 евро е погасена до този размер, искането за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми, следва да бъде уважено за сумата евро.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД с ЕИК 2036709**, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 2036709**, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина срещу Н. К. Д., **********, настоящ адрес: **********, за следните суми, претендирани като дължими по Договор 3 за потребителски паричен кредит № 8430**/03.01.2024 г., сключен с „Креди Йес“ ООД: главница в размер на 490.89 евро, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за разноски, намалени съразмерно уважената част от претенцията на заявителя – 8.34 евро заплатена държавна такса и 19.38 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД с ЕИК 2036709**, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 2036709**, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземане в негова полза срещу Н. К. Д., **********, настоящ адрес: **********, за следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 8430**/03.01.2024 г., сключен с „Креди Йес“ ООД: 78.48 евро възнаградителна лихва за периода от 02.05.2024 г. до 03.02.2025 г., мораторна лихва в размер на 77.91 евро, начислена за периода от

03.05.2024 г. до 10.07.2026 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4