Решение № 1946 от 02.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1946 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело № 20231110159501 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Н. Е. М. и Б. П. М. срещу И. П.

П., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на следните части от сграда с идентификатор ***, и административен адрес: С., ул. „Б. Д.“ № **, които са общи части на сградата – тавански (трети) етаж, и помещение в северозападната част на избата на същото с площ 12 кв.м., както и да бъде осъден ответникът да им предаде владението.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на втория етаж от описаната по-горе сграда като купувачи от П. В. В., който е придобил имота с Постановление за възлагане по изпълнително дело № 2017900401354 на частен съдебен изпълнител Р. М., влязло в сила на 28.07.2015 г. поддържа се, че постановлението е било по публична продан на поделян имот, като в решението по делото за делба – Решение от 23.01.2009 г. по гражданско дело № 12964/2005 г. на Софийския районен съд, 65. състав, изрично се посочвало, че не е предмет на делбата подпокривното пространство на сградата, което било обща част. Поради това, доколкото ищците са собственици по силата на постановлението за възлагане в полза на праводателя им и нотариалния акт за покупка, същите смятат, че са собственици и на таванския етаж. Поради това искат да бъде призната собствеността им и ответникът да бъде осъден да им предаде владението на съответните части от сградата.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – И. П. П., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава ищците за собственици на 1/2 идеална част от сградата, но поддържа, че тези общи части 1 не обхващат таванския етаж, както и мазето, което според ответника не било индивидуализирано правилно в актовете за собственост и не съществувало на терен. Поддържа, че като единствен собственик на земята под къщата по силата на давностно владение от 1970 г. до 2024 г. е станал собственик на таванския етаж, а относно мазето поддържа, че обособено помещение в избения етаж на сградата в северозападната част няма – ищците ползвали друго мазе в южната част, което било с площ 12 кв.м., отговаряща на акта им за собственост, като не били поставили врата, но това не било отговорност на ответника. Иска отхвърляне на исковете.

В съдебното заседание ищците поддържат иска, както и доводите си, че става въпрос за общи части, до които имат право на достъп. Претендират разноски по списък. В писмени бележки поддържат, че са придобили собственост върху част от сградата от приобретател по дело за делба с участието на ищеца, в което иск за делба на подпокривното пространство е отхвърлен, тъй като представлява обща част, а това било признато и от ответника, и нямало промяна в помещенията, поради което ищците имали право на собственост върху част от тях, а по отношение на мазето – че е преустроено от стар проект за мазе, поради което ищците имали право на достъп и до две стаи от него с площ 12 кв.м. Ответникът претендира недопустимост на иска, тъй като няма за предмет отделна вещ, евентуално – за неоснователност. Претендира разноски по списък.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представено от ищеца на лист 12 – 18 от делото в препис и неоспорено от страните Решение от 23.01.2009 г. по гражданско дело № 12946/2005 г. на Софийския районен съд, 65. състав, е допусната между М. П.

М., Т. П. И. и ответника по делото делба на жилище, намиращо се на втория жилищен етаж със застроена площ на жилището 126 кв.м., състоящо се от три стаи, хол, кухня и други помещения, прилежащо мазе в северозападната част на сградата, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата, от сграда в урегулиран поземлен имот (УПИ) VI-238 от квартал 202б по плана на С., местност „П. – Р.“, на ул. „Б.Д.“, като изрично е отхвърлен искът за делба на подпокривно пространство с площ 126 кв.м. В мотивите на решението е прието (в първия абзац на пета страница), че към датата на приключване на устните състезания не е установено да е бил изграден тавански етаж, както и че съществува подпокривно пространство, като изрично е прието, че последното следва да има статут на обща част на сградата (лист 16 от делото).

В частта относно отхвърлянето на иска за делба посоченото решение не е обжалвано, както се установява от представеното на лист 97 – 99 от делото в заверен препис въззивно решение по делото за допускане на делба – Решение от 23.12.2011 г. по въззивно гражданско дело № 4013/2009 г. на Софийския градски съд, IV-б състав, където са изброени жалбите и няма подадена такава срещу отхвърлянето на иска за делба на тавана от Софийския районен съд.

Решението е влязло в сила, тъй като с представеното на лист 19 – 21 от 2 делото в заверен от ищците препис, неоспорен от ответника, Решение № **65-68/31.03.2024 г. по гражданско дело № 12946/2005 г. на Софийския районен съд, 65. състав, описаният по-горе имот е изнесен на публична продан като неподеляем, а решението за това е влязло в сила на 15.08.2014 г.

Съгласно представено на лист 22 от делото неоспорено от страните Постановление за възлагане на недвижим имот № 18612/17.07.2015 г. по изпълнително дело № 20147900401354 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Р.

М. с рег. № ***, влязло в сила на 28.07.2015 г., и вписано с вх. № ****/****** г. като акт № **, том *** в книгите по вписванията, описаното по-горе жилище на втория етаж с прилежащите му части е било възложено на П. В. В..

Съгласно представен на лист 22 от делото неоспорен от страните Нотариален акт № **/****** г., том **, рег. № ***, нот. дело № ***/**** г. на нотариус А. Л. с № *** от регистъра на Нотариалната камара, П. В. В. е продал описаното по-горе жилище с прилежащото му мазе на ищците по делото.

Съгласно представена на лист 27 от делото схема № 151106196/17.10.2023 г- спорното жилище е с идентификатор *** и има административен адрес: С., ул. „Б. Д.“ № **, ет. *, ап.*. Съгласно представено на лист 31 от делото удостоверение данъчната оценка на жилището е 93 985 лева, а съгласно удостоверение на лист 43 от делото данъчната оценка на 12 кв.м. мазе и таван е общо 31 328,40 лева, или исковете са с цена по 15 664,20 лева за всеки от ищците към 2023 г., когато е образувано делото.

Съгласно представена на лист 65 от делото обяснителна записка към заверен през 2006 г. архитектурен проект (на лист 66 – 70 от делото) е бил предвиден ремонт на покрива на спорната между ищците сграда, така че да се достигне минимална светла височина и да се обособи ателие за творческа дейност с баня-тоалетна. Според проекта към този момент мазе има под 1/3 част от сградата. Няма данни кога е завършено строителството.

На лист 102 от делото е представен в препис архитектурен проект на сградата към първоначалната постройка, заверен на 28.10.1970 г., според който е предвидено мазе под 1/3 от сградата.

В съдебното заседание на 28.10.2024 г. е разпитан свидетелят на ответника Х. П., който дава показания в разпита на лист 118 от делото, че познава ищеца от детската им възраст, когато свидетелят живеел в С., на ул.

„Б. Д.“ № **, като тогава тя се казвала „К.“. Ответникът му бил съсед, като през 1970 г. правели надстройка на къщата, и от онова време тя има три етажа, като последният останал за И., там имало две пълни стаи и една трета, която не е пълна стая. И. бил собственик на земята, която баща му му завещал.

Къщата има гараж в лявата си част, в средата на двора е. Строежът бил с пари на семейството на ответника, част поискали от роднините на свидетеля.

Вторият етаж на къщата е бил на брата на ответника, после свидетелят не знае кой живее там.

В съдебното заседание на 28.10.2024г. е разпитан свидетелят на 3 ответника А. Д., който дава показания в разпита на лист 118 – 119 от делото, че познава ответника, защото живеели на една улица – преди с име „В. Т.“, сега – „Б. Д.“, като къщата на ответника е на номер 24. Къщата има два пълни етажа и покрив. На тавана имало две стаи и тоалетна и баня. Достъп до тавана има само ответникът след смъртта на брат си. Вторият етаж бил на брата на ответника, сега има други хора. Етажът е строен през 70-те години на ХХ век.

Дворът се ползва само от ответника, има парник.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като безпротиворечиви и логични, като си обяснява противоречието им с представения архитектурен проект от 2006 г. с това, че за времето, в която свидетелстват – 70-те години на ХХ век, е имало само малък мансарден етаж, а проектът е за реконструкция.

Съгласно изслушаното заключение на строителнотехническата експертиза по делото, прието в заседанието от 17.09.2025 г. (на лист 159), а в писмен вид – представено на лист 143 – 154 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, в сутеренът на съсобствената на страните сграда има три помещения (отразени на схема на лист 151 от делото) – две мазета – едно преходно, в източната изкопана част по северната стена на сградата (южната част не е копана, а е пълнеж, като описаното мазе е приблизително по средата на северната стена), с площ 6,10 кв.м., което не може да се затвори напълно без преграждане на коридор, при което биха останали 3,74 кв.м.; западно мазе с площ 4,7 кв.м., което е непреходно и се ползва от ответника по делото (собственик на първия етаж), а третото помещение е изкопано в западната част на сградата, ползва се за гараж и не е предвидено по архитектурните проекти, като има площ 30,40 кв.м. и височина 1,80 кв.м. В сутерена в момента не може да се обособи мазе с площ 12 кв.м., като вероятно такова е имало първоначално, а после е преградено на двете помалки мазета. Може да се обособи второ непреходно мазе само с площ 3,74 кв.м. В подпокривното пространство има 116 кв.м. ползваема площ и 10 кв.м. стълбищна клетка, като височината варира от 1,30 м на тухлените ограждащи стени до повече от 2,50 метра в средата, като по неодобрен проект от 2006 г. трябва да е 4 метра, а по одобреният проект от 1970 г. е 3 метра, а вещото лице не е имало достъп, тъй като измерването изисква обрушване на гипсокартон.

Няма архитектурен проект, който да обособи таванът като самостоятелен обект в сградата, като той няма височина да бъде самостоятелно жилище, може да е нещо друго, вкл. склад, като обаче пак е необходимо разрешение за строеж и проект. На тавана има самостоятелна тоалетна с мивка, няма баня, водопроводът идва от жилището на първия етаж. Изградените стаи са със светла височина 2,10 метра.

Представената на лист 63 от делото декларация на неучастващо лице с нотариална заверка на подписа от 10.03.2023 г. съдът не цени, тъй като представлява свидетелски показания в писмена форма.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за осъждане на 4 ответника да предаде владението на два обекта, които ищците твърдят, че са съсобствени като общи части на сграда – таванско помещение и избено помещение (мазе) с правна квалификация чл. 108 ЗС (и за двата иска).

Ответникът противопоставя възражение за придобИ.е на таванското помещение като самостоятелен жилищен обект в собственост по силата на придобивна давност съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС във връзка с чл. 40 ЗУТ и чл. 92 ЗС. На това възражение ищците противопоставят възражение за сила на присъдено нещо съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 298, ал. 2 ГПК.

Исковете ще се уважат, ако съдът установи, че ищците са закупили таванското помещение и избеното такова по силата на това, че същите представляват общи части от приобретателя по публична продан, извършена след подялба на имота. Възраженията на ответника няма да се разгледат, ако ищците установят, че по дело за делба, по което ответникът е бил страна и е приключило по този въпрос след 2009 г., съдът е признал със сила на присъдено нещо таванския етаж за обща част. Ако това не се докаже, съдът ще следва да установи владение на ищеца върху земята, продължило 10 години, както и че подпокривното пространство отговаря на изискванията за самостоятелен обект.