Решение № 5479 от 10.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5479 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330107297 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Ищецът Е. М. е предявила против „Симпли Пърфект“ ООД иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на дружеството да й заплати паричнa сумa в размер на 1121,28 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Ищецът Е. М. твърди, че на ***г. сключила трудов договор с работодателя „Симпли Пърфект“ ООД, по силата на който заела длъжността *** с уговорено работно място *** в гр.***. На *** г. ищецът получил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.

328, ал. 1, т. 2 от КТ. Съставена била заповед за прекратяването на ТПО на ***г. На ищеца следвало да се плати възнаграждение за срока на предизвестието, обезщетение за 55 дни неизползван платен годишен отпуск.

Работодателят ответник платил на ищеца частично, като останала дължима парична сума в размер на 1121,28 лева, която и към момента на завеждане на делото не била платена. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника 1

„Симпли Пърфект“ ООД, с който се взема становище за неоснователност на иска. Ответникът не оспорва, че между него и ищеца за периода от 16.07.2021 г. до 06.12.2024 г. е съществувало трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, по силата на което ищецът е заемал длъжността *** с уговорено работно място ****. Не оспорва, че към момента на прекратяването ищецът имал останали 55 дни неизползван платен отпуск.

Възразява, че след прекратяването на ТПО заплатил на ищеца всичко, което му се дължи по този повод, а търсената му сума от 1121,28 лева удържал във връзка с наложен запор по изп. дело № *** г. по описа на *** с рег. № *** на КЧСИ, защото обезщетението по чл. 224 от КТ не било несеквестируемо.

Претендира разноски.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите и по възраженията на ответника:

Страните не спорят, че помежду им за периода от 16.07.2021 г. до 06.12.2024 г. е съществувало трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, по силата на което ищецът е заемал длъжността *** с уговорено работно място ***; че към датата на прекратяването ищецът е имал 55 дни неизползван платен годишен отпуск; че част от обезщетението за този отпуск в размер на 1121,28 лева не са платени на ищеца от работодателя.

Тези обстоятелства доказателствено се потвърждават и от представените документи – предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, покана, фишове за заплата, разписки за плащане и платежно нареждане.

Спорът по делото се концентрира около въпроса, дали работодателят „Симпли Пърфект“ ООД правомерно е превел процесната сума по сметка на *** във връзка с наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата Е. М. по изп. дело № *** г.

Работодателят е представил полученото от него запорно съобщение по чл. 508, вр. чл. 512 от ГПК и е посочил, че намира процесната сума, съставляваща обезщетение за неизползван от ищцата платен годишен отпуск, да е секвестируем доход, поради което я е превел по специалната сметка на 2 съдебния изпълнител. Ищецът е на противното становище – счита, че обезщетението за неизползван годишен отпуск се получава вместо положен труд, поради което е и несквестируемо.

Съдът намира за основателно възражението на работодателя-ответник за недължимост на претендираното му парично вземане понеже същото е правомерно преведено за погасяване на задължения на служителя-ищец към кредиторите му по горепосоченото изпълнително дело. Това е така по долуизложените съображения.

На първо място, няма спор между страните, че срещу имуществото на ищцата, в т. ч. получените от нея доходи от работа по процесното трудово правоотношение, е насочено принудително изпълнение по изп. дело *** г. по описа на ***. Работодателят „Симпли Пърфект“ ООД, следователно, има качеството на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. от ГПК. С получаването на запорното съобщение за него са възникнали задълженията по чл. 508 и чл. 512, ал. 3 от ГПК. Нито едно от тези задължения не включва преценката за секвестируемост на дохода. Това е така, защото тази преценка се извършва не от третото задължено лице, а от органа по принудителното изпълнение – в случая – ***. Този извод е верен, защото незаконосъобразната преценка на органа по принудителното изпълнение за секвестируемост на вземането, срещу което е насочено принудителното изпълнение, поражда правото на длъжника по изпълнителното дело да поиска и получи отмяна на действията на му по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК. Работодателят не е длъжен да извършва преценка за секвестируемостта на вземането, а напротив – под страх от солидарна отговорност с длъжника по изпълнителното дело следва незабавно да преведе поисканите му от органа по принудителното изпълнение суми съобразно указанията в съобщението за наложения запор (чл. 512, ал. 4 от ГПК). Ето защо, ищцата не е материалноправно легитимирана да получи по реда на общия исков процес сумата в размер на 1121,28 лева, преведена от работодателя й след получено запорно съобщение за погасяване на задължения към кредиторите й по висящо изпълнително дело. Тя има друг ред за защита – чрез подаване на жалба по чл. 435 от ГПК против насочването на принудителното изпълнение срещу парично вземане, което счита за несеквестируемо.

Дори и да не се възприеме горното, то възражението на работодателя е 3 основателно поради обстоятелството, че процесният доход, съставляващ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. чл. 224, ал. 1 от КТ, е секвестируем. Това е така по следните съображения:

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК несеквестируем доход съставлява възнаграждението за труд на длъжника, ако то е до размера на минималната работна заплата. Нормата има защитен характер в социален аспект. Защитата е изключителна, уредена е с императивни норми, т. е. следва да се тълкува стриктно и никога разширително. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ не съставлява възнаграждение за труд и не попада в обхвата на цитираната погоре разпоредба. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана напр. в решение № 295 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 251/2012 г., IV г. о., ГК, в което изрично е прието следното: „Що се касае до вземането за неизползван платен годишен отпуск, за него не важи забраната за компенсация с вземания на работодателя срещу работника. Несеквестируемостта по чл.

446 от ГПК не се отнася за всякакви обезщетения, дължими по трудово правоотношение, а само за трудовото възнаграждение.“ По правото:

По силата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

Предвид достигнатите по-горе фактически констатации и с оглед основателността на възражението на ответника, то следва извод, че не са налице предпоставките за уважаване на иска. Ищецът не е материалноправно легитимиран кредитор на ответника за процесното вземане. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Симпли Пърфект“ ООД следва да се присъдят направените разноски за производството в размер на 600 лева съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от Е. П. М., ЕГН **********, против „Симпли Пърфект“ ООД, ЕИК 175406069, иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на дружеството да й заплати паричнa сумa в размер на 1121,28 лв. /хиляда сто двадесет и един лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяването на трудовото правоотношение между страните, за което е съставена заповед от *** г.

ОСЪЖДА Е. П. М., ЕГН **********, да заплати на „Симпли Пърфект“ ООД, ЕИК 175406069, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 5