Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 33318 от 15.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49415/2025
Вид
Определение № 33318
Подписан
15.09.2026
В сила
15.09.2026
Състав
МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33318 гр. София, 15.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110149415 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Н.

П., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 31.03.2025 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 9927/2025 г. по описа на СРС, 182 състав, а именно: сумата 148,30 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ***********, аб.№ ******* за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 19.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата 27,18 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2022г. до 17.02.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата 9,98 лв., представляваща за цена за услугата за дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 19.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата 2,32 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 18.03.2022г. до 17.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение.

В исковата молба, се навеждат твърдения, че ответникът, в качеството на собственик на 1/4 част от топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „Далсия“ ООД. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на 1 исковата молба от ответника С. Н. П., чрез ос. представител адв. З., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че ответникът носи отговорност единствено въз основа на качеството си на наследник. Сочи, че не са ангажирани доказателства ответникът да е приел наследството, оспорва твърдението, че наследодателят на ответника е притежавал право на собственост върху процесния имот в обема, посочен в исковата молба, както и че претендираните задължения са възникнали именно спрямо него. Изтъква, че по делото ищецът не е ангажирал надлежен титул за собственост на наследодателя на ответника П., поради което е недоказано, че последният е потребител на топлина енергия през исковия период. На следващо място поддържа, че не може да се установи начина на формиране на изравнителните сметки, съответно разпределението на консумираната топлинна енергия, предоставянето на услугата за дялово разпределение. Липсват данни за настъпване изискуемостта на претендираните вземания. Релевира възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът намира депозираната искова молба за редовна, а предявените искове за допустими.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно и кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване по главните искове следните факти: 1) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; 2) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период; 3) че доставената до имота топлинна енергия за процесния период е на стойността, посочена в исковата молба; 4) че цената на „услугата дялово разпределение“ за имота за процесния период е на стойността, посочена в исковата молба, както и че същата се дължи на ищеца.

По исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е докаже: 1) съществуването на главен дълг 2) изпадането на длъжника в забава и 3) че дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума.

В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже фактите, на които основава всички свои правоизключващи и правопогасяващи възражения.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, т.е. качеството потребител на ответника, изпадането на ответника в забава в плащането на главницата върху стойността на услугата дялово разпределение; наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията.

Не се нуждае от доказване обстоятелството, че приложими към процесния период са общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на 2

КЕВР, като на основание чл.155 ГПК и предвид, че съдържанието им е публично достъпно на следния ел.адрес: Microsoft Word - OU Bitovi-Sofia_29_06_16.doc (toplo.bg), същото не подлежи на самостоятелно установяване по делото.

По искането за привличане на трето лице подпомагаща ищеца страна по чл. 219 ГПК:

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Далсия” ООД като трето лице - помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Съдът приема, че за изясняване на спора от фактическа следва да се допусне изслушването на съдебно-техническа експертиза. Следва да се остави без уважение искането за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза като ненеобходимо.

Искането на ответника по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото посочените документи се съставят и са изискани от третото лице-помагач, а и не са налице данни по делото да се намират в ищеца.

Искането на страните за задължаване на „Далсия” ООД да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период следва да бъде уважено.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2026 г. от 10:00 часа, за която дата да се призоват страните, в т.ч. и третото лице – помагач.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 ГПК „Далсия” ООД като трето лицепомагач на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с исковата молба писмени документи.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 9927/2025 г. по описа на СРС, 182 състав, по настоящото дело за послужване.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за общоизвестно и ненуждаещо се от доказване в производството обстоятелството съдържанието на общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Далсия” ООД в срок до насроченото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот с аб. № ******* за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г., включително: документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, изравнителните 3 сметки, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди, документи относно сертификацията и метрологичната годност на уредите за дялово разпределение.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, както и на служебно поставената от съда на осн. чл. 162 ГПК задача каква е стойността на топлинната енергия, доставена до процесния топлоснабден имот за периода м.01.2022 г. – м. 04.2024 г. вкл., при депозит в размер на 190 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Д. Г. С., тел. *********, Специалност:

Промишлена топлотехника, като УКАЗВА на вещото лице да изготви заключение след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.