Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 19.03.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 4264/2024
Вид
Решение № 209
Подписан
19.03.2025
В сила
26.06.2025
Състав
МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за защитените територии
  • чл. 81, ал. 1, т. 2 · Закон за защитените територии
  • параграф 7 · Закон за защитените територии
  • чл. 6 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Бургас, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20242120204264 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба на Г. Л. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** против наказателно постановление № 24/11.09.2024 г., издадено от главен експерт в Дирекция „Превантивна дейност” при Регионална инспекция по околната среда, с което за нарушение на чл. 11 вр. пар. 7 от ПЗР от Закона за защитените територии (ЗЗТ) на основание чл. 81, ал. 1, т. 2 ЗЗТ е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

С жалбата се иска отмяна на НП като се сочи нарушения на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен представител. Поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Прави искане за присъждане на разноски..

Наказващият орган се представлява. Оспорват жалбата и претендират юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване, в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, съдът намира за установено следното:

На 13.12.2023 г., служители на РИОСВ констатирали, че в поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр. С., в най-северната 1/3 част от имота е извършено подравняване и разстилане на пясъчен субстрат, като е използвана механизация с ясно видими следи. Разстилането е извършено в посока запад-изток, в следствие на което в тази част от имота е напълно премахната естествената растителност. Освен в частта от имота, подравняването и разстилането продължава и в съседен поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. С., в следствие на което в него също била премахната естествената растителност в пясъчните дюни и бил подравнен положителния релеф на дюната, попадаща в най-източната част от засегнатата територия в поземлен имот с идентификатор ***** и съседния с идентификатор **** по КККР на гр. С.. В следствие на дейността, територията 1 била увредена. Съгласно приетата специализирана карта на обектите по чл. 6 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в имотите били картирани сиви дюни.

Дейностите, които се планирали да се извършват в защитени територии (в случая ПР „Пясъчни дюни между къмпингите „З“ и „Г.“) подлежат на съгласувателен режим съгласно чл. 11 във връзка с параграф 7 от ПЗР на Закона за защитените територии от министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица. За извършените дейности по подравняване и разстилане на пясъчен субстрат, с използване на механизация в поземлени имоти с идентификатори ***** и **** по КККР на гр. С. нямало съгласуване от РИОСВ-Бургас по реда на чл. 11 от ЗЗТ, във връзка с Параграф 7 от Предходни и заключителни разпоредби на същия закон.

Тази фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, за което са представени доказателства от АНО.

Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са спазени процесуалните правила и не е допуснато съществено процесуално нарушение.

Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира, че НП подлежи на отмяна, тъй като не е доказано авторството на нарушението и че същото е извършено именно от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата чл. 11 от ЗЗТ, собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на ЗЗТ, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението и. Съгласно пар. 7 от ПЗР на ЗЗТ, собствениците и ползвателите по чл. 11, съгласуват с Министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони.

Действително, от събраните по делото доказателства, може да се направи извод, че се касае за лице, което е собственик на идеална част от поземлен имот, който попада в защитена местност и в който е подравнен пясъчния субстрат, но не би могъл да се направи обоснован извод, че именно жалбоподателят е извършител на деянието.

Санкционната норма на чл. 81, ал. 1, т. 2 ЗЗТ предвижда, че се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. В случая не е било установено лице, което да е извършвало дейността, не са били установени работници, касае се за няколко собственика на имота, без да е изяснено и посочено в АУАН и НП каква част от този имот притежава, дали тя е възложител на дейността, дали тя осъществява дейност в защитена територия или дали такава дейност се осъществява по нейно възлагане. Само фактът, че лицето е собственик на имота, не може да доведе до обоснован извод, че лицето е извършител на деянието, за което е привлечено към отговорност, а още по-малко може да се направи извод за субективна страна на деянието и че се касае за знание у жалбоподателя, че такава дейност се извършва в имота. Наказващият орган не е извършил допълнителна проверка и не е ангажирал доказателства за авторството на деянието. Ето защо наказателното постановление следва да се отмени поради това, че не е доказано участието на наказаното лице в извършване на нарушението по изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин.

В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за присъждането им. По делото са налични доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар, в размер на 500 лв., който не се явява прекомерен, поради което и така претендираната сума, следва да се присъди изцяло на жалбоподателя.

Воден от гореизложеното, Районен съд Бургас

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24/11.09.2024 г., издадено от главен експерт в Дирекция „Превантивна дейност” при Регионална инспекция по околната среда против Г.

Л. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, с което за нарушение на чл. 11 вр. пар. 7 от ПЗР от Закона за защитените територии (ЗЗТ) на основание чл. 81, ал. 1, т. 2 ЗЗТ е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА главен експерт в Дирекция „Превантивна дейност” при Регионална инспекция по околната среда да заплати на жалбоподателя Г. Л. Т., ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3