Решение № 60 от 07.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Бургас, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванова

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно наказателно дело № 20252100200275 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 32, ал.1, вр. чл.16, ал.1- 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – Бургас Удостоверениепо чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № PLS2-V-24/140702/3, постановено на 21.10.2024 г. от несъдебен орган в издаващата държава Република Австрия, влязло в сила на 15.11.2024 г., с което на ***** гражданин А. Г. И., роден на ******* г., е наложена финансова санкция в размер на 70 евро и 5,00 евро – разходи по административното производство.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансови санкции, постановено от несъдебен орган в издаващата държава по отношение на лицето И..

В съдебно заседание засегнатото лице И., редовно призовано, не се явява и не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на 1 доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

Засегнатото лице А. Г. И. е роден на ******* г. Той е *******, ******* гражданин и с ЕГН: **********, с обявен постоянен и настоящ адрес – ****************.

От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 21.10.2024 г. спрямо И. е постановено Решение PLS2-V-24/140702/3 от несъдебен орган в издаващата държава Република Австрия, влязло в сила на 15.11.2024 г., с което му е наложена финансова санкция в размер на 70 евро и 5 евро разходи по административното производство.

Санкцията е за деяние, реализирано на територията на издаващата държава - Австрия, с дата на извършване – 23.07.2024г. и квалифицирано като административно нарушение по §52 lit.a Z. 10a StVO 1960, §99 Abs. 3 a StVO 1960, изразяващо се в това, че на 23.07.2024г. в 17:28 часа, като водач на автомобил с регистрационен номер *******, движейки се по Gemeindegebiet Altlengbach auf der Autobahn A1 nachst Strkm.32,68 (Baustelle), Fahrtrichtung Wien (Radar, Freiland), Австрия, засегнатото лице превишило максимално допустимата скорост за конкретното място с 23 км/ч при допустима скорост от 80 км/ч.

Решението е издадено на 21.10.2024 г. от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние /правонарушение/ по нейния национален закон. Решението е влязло в сила на 15.11.2024 г. Същото е акт, с който се налага финансова санкция на засегнатото лице. Последният е имал възможност да отнесе въпроса и до съда по наказателни дела.

Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията на закона и чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции. Същото е придружено с препис от решението, като е спазено изискването по чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС . Съдът констатира наличие на съответствие между решението за налагане на финансова санкция и удостоверението по член 4, издадено от компетентния орган на издаващата държава.

Издаденото решение е постановено срещу лице, което според българското законодателство, поради възрастта си, носи както наказателна, така и административнонаказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за инкриминираното нарушение.

Видно от представеното удостоверение производството спрямо засегнатото лице е било писмено, като е уведомен, съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен представител относно правото и сроковете за обжалване.

Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че описаното в него деяние, попада в списъка от деяния, изброени в чл. 5, § 1 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите 2 относно опасни товари”. Предвид на това и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, в случая не следва да се извършва проверка от настоящия съд за двойна наказуемост на деянието, като условие за признаване и изпълнение на решението.

Настоящият съдебен състав е изискал и приел като писмено доказателство справка от НБД „Население“, от която се установява, че А. Г. И. има регистрирани постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, а именно: **************. Предвид на това съдът прие, че в случая е изпълнено и заложеното в чл. 30, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС като необходимо условие за признаване от страна на българския съд на решението за налагане на финансова санкция, тъй като декларирането на настоящ адрес в Република България по същество означава, че това лице пребивава именно на територията на нашата страна, а съгласно текста на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.

При така изложените обстоятелства съдът намира, че са изпълнени всички условия съгласно ЗПИИРКОРНФС досежно признаване на решението за налагане на финансови санкции срещу И..

Съдът не установи наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на решението.

По делото няма представени доказателства за пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не следва да извършва приспадане по реда на чл. 33 във връзка с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал.1,вр. чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № PLS2-V-24/140702/3, постановено на 21.10.2024 г. от несъдебен орган в издаващата държава Република Австрия, влязло в сила на 15.11.2024 г., с което на ***** гражданин А. Г. И., роден на ******* г., е наложена финансова санкция в размер на 70 евро и 5,00 евро – разходи по административното производство за извършено правонарушение §52 lit.a Z. 10a StVO 1960, §99 Abs. 3 a StVO 1960, изразяващо се в това, че на 23.07.2024г. в 17:28 часа, като водач на автомобил с регистрационен номер ********, движейки се по Gemeindegebiet Altlengbach auf der Autobahn A1 nachst Strkm.32,68 (Baustelle), Fahrtrichtung Wien (Radar, Freiland), Австрия, засегнатото лице превишило максимално допустимата скорост за конкретното място с 23 км/ч при допустима скорост от 80 км/ч., с равностойност в български левове по курса на БНБ – 146,69 лева /сто четиридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/ и ИЗПРАЩА същото на Националната агенция за приходите.

Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за 3 решението на съда, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Бургас в 7-дневен срок от узнаването за постановяването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4