Решение № 2773 от 19.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2773 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110114385 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД срещу следните ответници: 1. В. С. Д., 2. И. В. Д., 3. С. В. Д., с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност / като наследници на В. И. Д./ по отношение на топлоснабден имот в гр.

********** при посочените в уточняващата искова молба квоти следните суми:

1. з а В. С. Д. - 2/4, а именно сумата от 1140,55 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********** , аб. номер *****, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 13.03.24г. до изплащане на вземането; сумата о т 210,69 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2024 г.; сумата от 11,24 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба 13.03.24г., до изплащане на вземането, както и сумата от 2,95 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г.;

2. за И. В. Д. – 1/4, а именно сумата от 570,27 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за 1 топлоснабден имот, находящ се в гр. ********** , аб. номер *****, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 13.03.24г. до изплащане на вземането; сумата о т 105,35 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2024 г.; сумата от 5,62 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба 13.03.24г., до изплащане на вземането, както и сумата от 1,47 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г.;

3. за

С. В. Д. – 1/4, а именно сумата от 570,27 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********** , аб. номер *****, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 13.03.24г. до изплащане на вземането; сумата о т 105,35 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2024 г.; сумата от 5,62 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба 13.03.24г., до изплащане на вземането, както и сумата от 1,47 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г.;

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците при посочените квоти въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, собственост на наследодателя на ответниците, топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху изискуемите главници.

Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. С. В.а чрез адв. К. Б. от САК е подала отговор на исковата молба, с който по същество оспорва предявените искове. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, оспорва 2 начина на начисляване на сумите за топлинна енергия и реалната доставка до имота. В условията на евентуалност се твърди, че ищецът е неизправна страна по договора, релевира възражение за нищожност на ОУ, на които се позовава ищецът, както и възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли да не бъдат допускани поисканите експертизи.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. В. Д. чрез адв. В. С. от САК е подал отговор на исковата молба, с който по същество оспорва предявените искове, както и наличието на облигационно отношение с ищеца. Счита исковата претенция за неоснователна и недоказана. Възразява за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. В. Д. чрез адв. С. Д. от САК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер, релевира възражение за давност. Оспорва облигационното отношение с ищеца. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните 3 разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 1988г. се установява , че процесният апартамент е закупен от В. Д. и В. И. Д. . От справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/09г. се установява, че В. Д. е починал на 10.02.23г., като е оставил наследници по закон- В. Д.- съпруга , и И. Д. и С. Д.- синове.

От гореизложеното следва, че към момента на смъртта си наследодателят В. Д. е оставил за свои законни наследници съпругата си и своите низходящи – синове . В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, което включва да докаже и частите от наследството, респ. квотите в собствеността върху имота, които всеки ответник е наследил. Съдът намира, че от ангажираните и приложени от ищеца към исковата му молба писмени доказателства се установяват посочените от същия квоти .

Оттук следва, че по отношение на съответните идеални части от правото на собственост върху процесния имот е настъпило наследствено правоприемство и посочените ответници, са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията във връзка с наследството . С оглед гореизложеното, съдът намира, че за исковия период облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот между ищеца и ответниците в качеството на наследници на В. И. Д. е възникнало, поради което същите имат качеството на клиенти /потребители/ на топлинна енергия за топлоснабдения имот в качеството им на законни наследници на починалия, а ответницата В. С. Д. – и на основание договора за покупко-продажба – в лично качество.

Като клиенти на топлинна енергия посочените ответници се намират в облигационно правоотношение с ищцовото дружество с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот, поради което дължат заплащане на цената на доставените услуги в размер на посочените за всеки един от тях квоти.

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на 4 топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно доказване се установява, че в отношенията между страните за исковия период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.