Решение № 260033 от 04.03.2021, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

………

04.03.2021г., Димитровград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Димитровград, в публичното заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ОГНЯН

ГЪЛЪБОВ

Съдебни заседатели: при секретаря: Силвия Д. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията гр.д.№421 по описа за 2020г. на РС-Димитровград, за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск с правно основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД- за отмяна на дарение, поради отказ на надарения да даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае.

Ищецът А.П.Б. твърди в искова молба, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване на право на ползване №159, том І, рег.№1761, дело №130/23.03.2011г. на нотариус М. Г., той и покойната му съпруга С.И.Б., починала на 26.08.2011г., дарили на ответника И.А.Б. свои недвижими имоти апартамент, находящ се в Димитровград, ул.***, с площ от 56,76 кв.м., ведно с избено помещение №11, с площ 24 кв.м., както и гараж представляващ гаражна клетка №86, с площ 19.кв.м.,находящ се в Димитровград, ул.“***“, при условие двамата дарители и родители на надарения да запазят правото си на ползване на апартамента до края на живота си. Поддържа, че след смъртта на съпругата му, останал да живее в процесния имот. Същевременно с Решение №514/20.12.2012г., постановено по гр.д.№1712/2012г. по описа на РС-Димитровград, ответника прекратил граждански си брак и живял до 2016г. с ищеца. Освен на процесното жилище, той бил собственик и на недвижим имот в Димитровград, ул.“***, като нямал семейство и деца под 18-годишна възраст, които да издържа, а получавал трудово възнаграждение около 1200 лева. От няколко години здравословното състояние на ищеца се влошило, като той страдал от вторична катаракта на дясното око, сърдечна недостатъчност, болест на паркинсон, за което с Експертно решение №1974/15.08.2018г. бил освидетелстван с 95% неработоспособност, както и трайно намален слух на двете уши, за което използвал слухов апарат. Твърди, че през последните 4 години ответника го посещавал ежедневно за около час. През останалото време ищеца бил принуден да се справя сам или да търси помощ от съседи или от семейството на дъщеря си. От края на миналата година ответника престанал да го посещава, не му се обаждал и не се интересувал от неговото здравословно състояние, както и от всекидневните му нужди от храна, лекарства и грижи.

Ищецът не можел да се справя сам, както физически, така и финансово. Отправил до сина си нотариална покана от 17.02.2020г., с която го поканил да му заплаща месечна издръжка в размер на 600 лева. Счита, че с процесното дарение ответника се е обогатил, като е получил нещо безвъзмездно. Тъй като дарителят изпаднал в изключителна нужда, поискал помощ от надарения, но до този момент последния не предприел никакви действия. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да развали на основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД извършеното дарение с Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване на право на ползване №159, том І, рег.№1761, дело №130/23.03.2011г. на нотариус М. Г., на гореописаните два недвижими имота, до размера на ½ ид.ч. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът И.А.Б. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Оспорва всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба.

Твърди, че изразеното в петитума на исковата молба не отразява действителната воля на баща му, като действията му са извършени под влияние на неговата дъщеря и сестра на ответника. Посочва, че през м.февруари 2020г. сестра му Е.А.Й.дошла от Хасково и се нанесла да живее в апартамента при баща му. Това действие не се харесало на ответника, защото подтекста му бил, че той не се грижи достатъчно за родителя им, което категорично не било така. От тогава започнали и опитите й да настрои ищеца към неговия син, като единствения й мотив била претенцията й за ½ ид.ч. от процесното жилище, която да бъде дарена на нея. Ответникът поддържа, че когато разговарял с баща си, той в прав текст му казвал, че не се оплаква от поведението му спрямо него, както и че го гледал и издържал, но сестра му настоявала да й припише половината апартамент. Според ответникът, първата предпоставка, за да бъде основателна претенцията на ищеца била да се докаже трайно състояние на нужда на дарителя от издръжка. Представените от него доказателства по делото не доказвали тези твърдения. Същевременно не било представено доказателства за размера на пенсията на баща му, а от медицинските документи за състоянието му не ставало ясно какво лечение следвало да бъде предприето и какво е неговото стойностно изражение. Не било посочено дали диагнозите са типични за възрастта на ищеца, нито се мотивирал искания размер на издръжка от 600 лева. В тази връзка поддържа, че пенсията на баща му била около 560 лева, а неговото трудово възнаграждение- 754,74 лева. Твърди ,че след смъртта на неговата майка, той се пренесъл да живее при баща си, като му помагал да преодолее по –лесно кризата. В последствие се преместил да живее на друг адрес, но продължил да посещава ежедневно ищеца и да се грижи за него.

Пазарувал, чистел и оставал за известно време при него, за да разговарят, а когато се налагало преспивал в жилището му. Връзката им била много силна, като двамата нямали тайни по между си. Баща му нямал трайна нужда от издръжка, тъй като до 08.02.2020г. ответникът пазарувал редовно за него, както и му плащал битовите сметки за жилището и телефона, който лично му бил закупил. Наред с това, оборудвал жилището с вещи- мебели, телевизори, микровълнова печка, ютия, маса за гладене, кафе машина, готварска печка, хладилник, бойлер, климатик, диван и др. Благодарение на грижите на сина му ищеца имал спестени около 7000 лева, както и пари в сметка в ДСК. Посочва ,че към него не е била отправяна покана за даване на издръжка от страна на баща му. Представената от ищеца нотариална покана не му била връчена, тъй като посочения в нея адрес бил сгрешен. На следващо място, исканата от дарителя издръжка трябвало да бъде в размер, който дарения може да си позволи. Исканата издръжка в размер на 600 лева при получавана от дарителя пенсия от 560 лева, значително надхвърляла възможностите на ответника, който получавал трудово възнаграждение в размер на 752,74 лева. Счита, че за да бъде отменено едно дарение то трябва да е налице драстична форма на непризнателност от страна на дарения, каквото в случая не било налице. На следващо място оспорва изпратената до него нотариална покана, както и извода на нотариуса, че тя му е била връчена. Иска предявения против него иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване право на ползване №159, том 1, рег.№1761, дело №130/2011г. на нотариус Р.Г., с рег.№355 по регистъра на Нотариалната камара на Р.България, на 23.03.2011г. ищецът А.П.Б. и съпругата му С.И.Б. дарили на своя син- ответника И.А.Б., следните свои недвижими имоти, придобити през време на брака им, като съпружеска имуществена общност, а именно: Самостоятелен обект в сграда- жилище, апартамент, находящ се в Димитровград, ул.***, съставляващ съгласно КК на Димитровград, одобрена със Заповед №РД 18-38/05.07.2006г. имот с идентификатор ***, който обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, на ниво- едно, при съседни самостоятелни обекта: на същия етаж- ***, ***, под обекта- ***, над обекта- ***, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 56,76 кв.м., ведно с избено помещение №11, с площ 24 кв.м., при граници:изток-коридор, запад-общинско място, север-общо помещение и юг- мазе №10, както и ведно с 1,77% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, при условие: двамата дарители и родители на надарения си запазват правото на ползване на имота до края на живота си, както и Гараж с предназначение –хангар, депо, гараж, а именно гаражна клетка №86, находящ се в Димитровград, ул.“***“ с идентификатор *** по КК на Димитровград, одобрена със Заповед

№РД-18-38/05.07.2006г. с площ от 19 кв.м., който обект е разположен в поземлен имот ***, при съседни гаражни клетки №№85,87 и улица, ведно с отстъпеното право на строеж върху местото.

С Нотариална покана акт №30, том 1, общ рег.№383/17.02.2020г., чрез нотариус В.С.с рег.№761, ищецът А.П.Б. уведомил ответника И.А.Б., че страда от тежко заболяване и му е невъзможно да се справя сам от финансова гледна точка, а и вече нямал имущество, от което да се издържа след направеното от него дарение на недвижими имоти в полза на своя син. Поради тази причина, моли ответника, в качеството му на надарен, да му осигури месечна издръжка в размер на 600 лева, платима всеки месец, считано от датата на получаване на поканата. Предупреждава сина си, че в случай на неизпълнение на молбата му в едномесечен срок от получаване на поканата, ще се възползва от възможността, дадена му от закона- чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, като ще предприеме необходимите действия за разваляне на договора за дарение на недвижими имоти, за да може да си върне същите в патримониума и да може да се разпорежда с тях, за задоволяване на финансовите си нужди. Поканата е била адресирана до адрес в Димитровград, ул.***.

На гърба на нотариалната покана, от нотариус С.е записано, че след многократно посещение на посочения адрес, адресатът не е бил открит и на 21.03.2020г. на външната врата на входа, над пощенска кутия №18, е било залепено уведомление. В посочения срок, адресатът не се е явил в нотариалната кантора, за да получи нотариалната покана и на основание чл.47 ал.5 от ГПК тя се счита за връчена.

Видно от представеното от ответника И.А.Б. копие от лична карта е, че неговия постоянен адрес *** 8-А-12.

Съгласно представеното с исковата молба Удостоверение за данъчна оценка №779/09.04.2020г., издадено от община Димитровград, данъчната оценка на процесния апартамент е 19563,90 лева. От Удостоверение за данъчна оценка №892/12.05.2020г., издадено от община Димитровград е видно, че данъчната оценка на дарения гараж е 2363,80 лева.

От представеното от ищеца Удостоверение изх.№1019-26-1697/11.09.2020г., издадено от НОИ, ТП-Хасково, се установява, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.П.Б. е 521,12 лева, като към нея той получава и добавка по чл.84 КСО в размер на 66,25 лева.

Видно от представеното от ищеца Експертно решение

№1974/15.08.2018г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ-Хасково, ищецът А.П.Б. има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След преглед, комисията е стигнало до извод, че Б. има 95% трайно намалена работоспособност без чужда помощ. Тази намалена работоспособност е пожизнена. Поставена е водеща диагноза- Болест на паркинсон; Общо заболяване -Болест на паркинсон, Глухота, Псевдофакия на ДО, Старческа нуклеарна катаракта на ЛО. В констатациите на експертната комисия е посочено, че пациента е с болест на Паркинсон от 2016г. , като остава на медикаментозно лечение и наблюдение от невролог. От около 10 години е с прогресивно намаление на слуха, достигащо до затруднено чуване. Сухопротезиран. Налице е прогресиращо влошаване на двигателността. Оплаква се от намалено зрение. Оперирано ДО за катаракта с ИОЛ.

Съгласно представената с исковата молба Епикриза очно отделение от 15.10.2015г., изготвена от МБАЛ-Хасково, е била извършена операция на окото за катаракта. Същевременно от Епикриза от 17.06.2015г. от отделение по нервни болести при МБАЛ“Св.Екатерина“-Димитровград, ищецът е постъпил за лечение в отделението с оплаквания от дифузно стягащо главоболие и залитане в неопределена посока. Движението и ежедневните дейности били силно затруднени.

Изписан е с подобрение в субективните оплаквания и обективната находка.

Предписано му е домашно медикаментозно лечение. Видно от представения с исковата молба Амбулаторен лист, издаден от д-р Георги Чанков на 12.03.2018г., А.Б. има първоначална диагноза -хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност. Поставена е анамнеза: с артериална хипертония повече от 10 години. Приема редовно медикаменти. С оплаквания от световъртеж при завишени стойности от САН от преди два дни до 190/90. Отрича гръдна болка. Предписано е медикаментозно лечение.