Решение № 246 от 28.09.2026, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 158/2026
- Вид
- Решение № 246
- Подписан
- 28.09.2026
- Състав
- Петър Христов Маргаритов
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 246 гр. Смолян, 28.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева в присъствието на прокурора А. Д. И. и С. С. като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Гражданско дело № 20265400100158 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по първоначално депозирана искова молба вх.№ 7373/29.08.2024год. на ищеца К. Т. срещу ответниците РАЙОНЕН СЪД- СВИЛЕНГРАД И ОС- ХАСКОВО.
Предявен е иск по чл. 2б ал.1 ЗОДОВ , като е поискано съдът да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата 6000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са последица от нарушаване на правото на разглеждане на претенция в исково производство по гр.дело 670/2024г по описа на РС-Свиленград /първоначално образувано като гр.д.№3455/2023год. по описа на РС-Стара Загора/ в „разумен срок“, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението.
Първоначално по исковата молба е образувано гр.д.№738/2024год. по описа на РС-Свиленград , като всички съдии от този съд са се отвели.
С определение №20/29.01.2025год. по в.ч.гр.д.№41/2025год. на ПАС делото е изпратено за разглеждане от РС-Кърджали, където е образувано гр.д.
№135/2025г. С влязло в сила определение № 389/19.03.2025г. по посоченото дело е прекратено производството по отношение ответника ОС-Хасково, като предмет на разглеждане е единствено предявения иск срещу РС-Свиленград .
С молба вх.№9732/10.09.2025год. по гр.д.№135/2025год. по описа на РС-Кърджали, ищецът К. Г. е увеличил цената на иска от 6 000лв. на 27 000лв.. Съдът е допуснал исканото увеличение на цената на иска, като на основание чл. 104, т.4 ГПК е прекратил производството по гр.д.№135/2025год.
1 по описа на РС-Кърджали и го е изпратил за разглеждане на ОС-Кърджали, където е било образувано гр.д. №282/2025год.. След като всички съдии от състава на ОС-Кърджали са се отвели от разглеждане на делото, с определение №454/4.ХІ.2025год. по в.ч.гр.д.№586/2025год. на ПАС делото е изпратено за разглеждане от ОС-Стара Загора, където е образувано гр.д. №750/2025год.
След като всички съдии от ОС-Стара Загора са се отвели от разглеждане на делото, делото е изпратено за разглеждане от ОС-Пазарджик, където е образувано гр.д. №100/2026год. След като всички съдии от състава на ОСПазарджик са се отвели от разглеждане на делото, с определение по в.ч.гр.д.
№177/2026год. на ПАС делото е изпратено за разглеждане от ОС-Смолян, където е образувано и настоящото гр.дело.
В исковата молба са изложени доводи, че ищецът е подал искова молба на 21.08.2023г. пред РС-Стара Загора и е образувано гр.дело № 3455/2023г.Поради отвод на съдии делото е изпратено на РС-Свиленград, където е образувано гр.дело 670/2024г.Изминал е период над една година , като липсва насрочване разглеждане на делото в открито заседание и това поведение на процесуалния субституент на държавата следва да се цени като отказ от правосъдие.В резултат на това ищецът търпи душевни болки и е изгубил доверие в правосъдието, като се претендира присъждане на посоченото обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника РССвиленград, като предявеният иск се оспорва като неоснователен. Навеждат се доводи , че не е допуснато нарушение за разглеждане и решаване на делото в разумен срок . Оспорва се твърдението ищецът да е търпял неимуществени вреди, които да стоят в пряка причинна връзка с продължителността на гр. дело № 670/2024г. по описа на Районен съд Свиленград. Ето защо се иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен, евентуално да намали размера на претендираното обезщетение.
В насроченото открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание .Депозирана е писмена молба от законния му представител , като се оспорва предявения иск.
Контролиращата страна ОП-Смолян изпраща представител, който взема становище за неоснователност на иска.
След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.08.2023г. в РС-Стара Загора е депозирана искова молба от К.Т., с която е предявен иск по реда на чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ срещу РССт.Загора за заплащане на сумата от 3000 лева-обезщетение за претърпени неим.вреди ведно със ЗЛ , поради нарушаване правото му на разглеждане на гр.дело 5068/2022г по описа на РС-Ст.Загора в разумен срок.По така предявения иск е образувано гр.дело № 3455/2023г по описа на РС-Ст.Загора, като делото е прекратено поради невъзможност да се 2 сформира състав за разглеждането му.
Образуваното дело е изпращано по подсъдност на районни съдилища в съдебния район на ОС-Ст.Загора и ОС-Хасково.Делото е изпратено по подсъдност на РС-Свиленград на 15.08.2024г, съгласно определение по в.ч.гр.дело 636/2024г по описа на ОС-Хасково.
В РС-Свиленград е образувано гражданско дело № 670/2024г , като делото е разпределено на съдия Ж.П. на 15.08.2024г.Съдия докладчикът постановил определение № 443/21.08.2024г , с което оставил без разглеждане като недопустима исковата молба и прекратил производството по делото.Така постановеното определение е обжалвано от ищеца , като същото е потвърдено от състав на ОС-Хасково на 03.10.2024г .
Постъпила е касационна жалба и определението на въззивната инстанция е отменено от ВКС с определение от 04.11.2024г по ч.к.гр.дело 4143/2024г .Делото е върнато на РС-Свиленград за продължаване на съдопроизводствените действия.В периода от 20.11.2024г до 25.11.2024г всички съдии в РС-Свиленград са се отвели от разглеждане на делото , тъй като ответник по същото е РС-Свиленград .
На 26.11.2024г. производството по дело №670/2024г е прекратено , поради невъзможност да се сформира състав за разглеждане и делото е изпратено на ОС-Хасково за произнасяне по реда на чл. 23 ал.3 от ГПК .
В подкрепа на изложената фактическа обстановка са приложените писмени доказателства /лист 20-45/ , представени в хода на образуваното гр.дело №135/2025г по описа на РС-Кърджали .
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С нормата на чл. 2б от ЗОДОВ е създаден компенсаторен механизъм за бавно правосъдие като вътрешноправно средство за защита и самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок, като отговорността е деликтна.
Основателността на предявения иск по чл. 2бал.1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
-необосновано забавяне от сезирания съд да разгледа и да приключи делото, по което настоящият ищец е страна;
-настъпване на преки и непосредствени неимуществени вреди за последния, които да са в причинна връзка с разглеждането на делото извън разумния срок.
Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид заложените в разпоредбата начл. 2б ал.2 от ЗОДОВ критерии. Разумността се 3 оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство.
Съдът намира , че предявеният от ищеца иск е допустим за разглеждане , като нормата на чл. 2б ал.3 от ЗОДОВ предоставя възможност на ищеца да търси защита и в хипотеза на висящо съдебно производство.
Разгледан по същество искът е неоснователен , предвид на следното:
В хода на производството не е доказано наличието на първата предпоставка, която обуславя основателността на иска , а именно: необосновано забавяне от сезирания съд да разгледа и да приключи делото.Производството гр.дело № 670/2024г по описа на РС-Свиленград е продължило в периода от 15.08.2024г до 26.11.2024г. Своевременно съдия - докладчикът се произнесъл по допустимостта на иска , макар и определението му да е отменено като неправилно .През голяма част от посочения период делото е било висящо поради изпращането му на горните инстанции, като след връщането му съдиите от РС-Свиленград са се отвели своевременно от разглеждането на делото и производството е прекратено.
При това положение не може да се твърди, че е допусната забава при разглеждането на посоченото дело , която да представлява нарушаване на разумния срок по чл. 6, § 1 от Конвенцията.Посоченият срок на разглеждане на делото от три месеца и единадесет дни пред РССвиленград в никакъв случай не е необосновано дълъг , още повече , че делото е било висящо и пред въззивната и касационна инстанция.
Ответникът
РС-Свиленград не може да носи деликтна отговорност за действия на други съдебни органи .В периода от образуваното на гр.дело №3455/2023г . по описа на РС-Стара Загора до изпращането му на
РС-Свиленград действително е изминал продължителен период от време , който период сам по себе си не може да обоснове ангажиране на отговорността на ответника по настоящото дело .
Доколкото не се установи наличието на един от задължителните елементи от фактическия състав на отговорността почл. 2б ал.1 от ЗОДОВ забавяне на производството, ненужно се явява обсъждането на факта дали ищецът действително е претърпял вреди.
Мотивиран от изложеното настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск с правно основание чл. 2б ал.1 във връзка с ал.3 от 4
ЗОДОВ се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция на заплащане на законна лихва.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявени искове по чл. 2б ал.1 във връзка с ал.3 от ЗОДОВ от К. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Е. , ул. „К.“ № *, против РАЙОНЕН СЪД-гр.Свиленград за заплащане на сумата от 27000,00 лева /двадесет и седем хиляди лева / , представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело 670/2024г по описа на РС-Свиленград, образувано първоначално като гр.дело № 3455/2023 г. по описа на РССтара Загора , в разумен срок , ВЕДНО с претенцията за заплащане на законната лихва за забава , считано от подаване на исковата молба /29.08.2024г/ до окончателно плащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред АС-гр.Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________ 5