Решение № 1310 от 28.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1310 гр. Бургас, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д.а при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Гражданско дело № 20252120101368 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 8693/26.02.2025 г. от Т. Ж.

Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. ***, чрез адвокат Р. С. от БАК, срещу „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. – изп.директор, с която се иска от съда на да осъди ответника-застраховател да заплати на ищеца сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки, страдания и силен емоционален стрес, вследствие пътно-транспортно произшествие, реализирано на дата *** г. в гр. Б., на ул. ***, по вина на Н. М. Т. – водач на лек автомобил „Дачия“, с рег. № ***, собственост на „Корект кредит груп БГ“ ЕООД, застрахован при ответното дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG1021123003253713, валидна от 07.11.2023 г. до 06.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба, както и сумата от 3265 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 05.03.2024 г. – 25.02.2025 г. Претендират се сторените съдебни разноски.

С исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е пострадала при ПТП, настъпило на *** г. в гр. Б., на ул. ***, при което водачът на МПС л.а. „Дачия“, с рег.

№ ***, изпълнявайки маневра на заден ход, без да се убеди в безопасността от извършването , я блъснал. Вследствие удара ищцата паднала на земята и получила фрактура – счупване на раменна кост, по повод на което престояла в отделението по ортопедия към УМБАЛ – Бургас до 08.03.2024 г. и претърпяла сложна операция, вкл. била поставена метална шина. Заявява, че след операцията се наложило да провежда рехабилитация – терапия и раздвижване на ръката, с която твърди, че си служи ограничено и понастоящем, поради непълно възстановени функциите по захват и повдигане. Посочва, че е освидетелствана за получената травма, като е установено трайно ограничение на движението на ръката за период от два и половина месеца. По 1 случая било образувано ДП, като водачът на МПС бил предаден на съд и освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК в рамките на НАХД № 4703/2024 г. по описа на БРС. В хода на наказателното производство се събрали доказателствата, че управляваното от подсъдимия МПС е било застраховано към датата на инцидента по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Посочва се, че ищцата отправила застрахователна претенция до ответника по електронен път на 16.10.2024 г., но не получила отговор. Така, за нея възникнал интерес да претендира обезщетение за претърпените от инцидента/престъплението/ неимуществени вреди по съдебен ред.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 52801/11.12.2025 г. на исковата молба от страна на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 - гр. София, с който предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер. Не се спори, че ищцата е пострадала от ПТП, както и че към датата на инцидента - *** г. процесното МПС е имало сключена валидна застраховка ГО с ответното дружество – застраховател. Релевира се възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, като се излагат подробни съображения за независимо съизвършителство, поради нарушение на чл. 113 от ЗДвП и пресичане на необозначено място и не в продължение на тротоар. Правят се възражения за недоказаност на причИ.та връзка между ПТП и получените от ищцата увреждания, доколкото от медицинската документация се установявало, че травмата съставлява повторно увреждане в зона, която вече е била оперирана. В обобщение се моли съдът да отхвърли исковете, евентуално - да определи по справедливост размера на полагаемото в случая обезщетение, като отчете съпричиняване на ищцата от 30 %. Претендират се сторените съдебни разноски.

В проведени по делото открити съдебни заседания, ищцата, чрез процесуален представител, поддържа исковата молба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество се представлява от упълномощен адвокат в съдебно заседание, който поддържа дадения отговор, признава основателността на главната претенция, но оспорва размера , като поддържа, че е налице съпричиняване на вредите, обосноваващо намаляването му. Претендира съдебни разноски, съобразно доказателствата за извършването им.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

432, ал. 1 от Кодекс за застраховането, вр. чл. 52 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и чл. 409 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – обезщетение за забава, които съдът намира за допустими.

Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ /три месеца от предявяване на претенцията извънсъдебно/, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. С исковата молба е направено неоспорено с отговора на ответника твърдение, че застрахователната претенция, предмет на главния иск, е била надлежно отнесена до застрахователя по електронен път на 16.10.2024 г. В тази връзка по делото са приети неоспорени от ответната страна писмени доказателства /л. 53-53 от делото/, индициращи, че твърденият факт се е осъществил по посочения начин чрез упълномощения по делото адв. С.. Доколкото по делото не се установи даден по претенцията отговор от застрахователя ответник, 2 следва да се приеме, че срокът за това е изтекъл на 16.01.2025 г., съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ. В този смисъл предявените с депозирана на 26.02.2025 г. процесни искове се явяват допустими.

Съгласно чл. 432 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, покрил риска „гражданска отговорност“ на делинквента. Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил ПТП, фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причИ. връзка между вредите и противоправно, виновно поведение.

Субективният елемент от състава - вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.

Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ съдебно предявените материални права на вземания по главната претенция.

С обявения за окончателен при отсъствие на възражения на страните доклад по делото съдът е приел за безспорни обстоятелствата, че ищцата е пострадала от ПТП, настъпило на *** г. в гр. Б., на ул. ***, по вина на водача на МПС л.а. „Дачия“, с рег. № ***, както и че отговорността на водача на МПС л.а. „Дачия“, с рег. № *** е била застрахована към датата на инцидента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG1021123003253713, валидна от 07.11.2023 г. до 06.11.2024 г., сключена с ответното дружество. Признание в този смисъл е извършено с изявление и на процесуалния представител на ответника, вкл. в хода на устните състезания, като същото се подкрепя и от всички приети относими писмени доказателства /л. 6-9 от делото и приобщените по приетото за послужване НАХД № 4703/2024 г. по описа на БРС/.

В допълнение, видно от определение № 606/04.12.2024 г. по НАХД № 4703/2024 г. по описа на БРС, е било одобрено постигнато между БРП, обвиняемия Н. М. Т., ЕГН ********** и защитника му, съгласно което обв. Т. е признат за виновен в това, че на *** г. в гр. Б. на ул. *** при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с peг. № ***, нарушил правилата за движение визирани в Закон за движение по пътищата, а именно: чл. 40, ал. 2 „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и допуснал пътнотранспортно произшествие като предприел маневра „движение на заден ход“, без непрекъснато да наблюдава пътя зад автомобила, при което не възприел пресичащата пешеходка зад автомобила - Т. Ж.

Г. /ищцата/, като с деянието по непредпазливост причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява раменна кост, което довело до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник, за срок от 2-2,5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл.

342, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2 от НК, вр. чл. 40, ал. 2 от ЗДвП. Фактите относно извършеното деяние, противоправността му и вината на извършителя са съответно установени по задължителен за гражданския съд начин, съгласно чл. 300 от ГПК.

Предвид изложеното по делото безспорно се установява, че на процесните дата и място, водачът на застрахования при ответника автомобил е допуснал нарушение на 3 чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, като не е осигурил непрекъснато наблюдение на пътя зад превозното средство, било лично или чрез осигурено от него лице, което да му сигнализира за опасности, вследствие което е допуснал ПТП с пресичащата зад автомобила ищца и е причинил фрактура на лява раменна кост, довела до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник, за срок от 2-2,5 месеца.

Настъпилото за ищцата телесно увреждане се установява обективно и от приета като доказателство епикриза на УМБАЛ гр. Бургас /л. 12-13 от делото/.

Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищцата и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право – здравето - обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност.

Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане на здравето на ищцата се изразява във фрактура на лява раменна кост, довела до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник, за срок от 2-2,5 месеца, които увреждания са изисквали лечение, възстановяване и са предизвикали отрицателни емоционални преживявания - болка и страдания. За установяване продължителността и интензитета на реално претърпените болки, страдания и неудобства от ищцата, пред съда бяха ангажирани показанията на свидетелката Н. А., които съдът кредитира с доверие при отсъствие на данни за заинтересоваността им, като последователни, логични и изчерпателни. Свидетелката заявява, че вследствие инцидента ищцата е претърпяла операция, била обездвижена, не можела сама да се обслужва и изпитвала силни болки, като била подпомагана от сина си и лично от свидетелката. Спомня си, че възстановяването е продължило 2-3 месеца, като е било последвано от раздвижване с продължителност над месец, а впоследствие на ищцата е останал грозен белег и движението на засегнатия крайник останало ограничено и до днес. Така, съдът приема за доказано, че общия период на физическо и психическо възстановяване на ищцата от полученото увреждане възлиза на 4 месеца, като търпи частични последици от същото и понастоящем, изразяващи се в загрозяване на лявата ръка с белег и нарушение в пълноценното движение на този крайник.