Решение № 1262 от 20.10.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. Велико Търново, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20224110101375 по описа за 2022 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД

Ищецът „Кимекс“ ЕООД, гр.Варна сочи, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 174 /2022 г. на ВТРС, срещу която е постъпило възражение. Предявява иск, с който моли да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 458,71 лева по фактура № **********/30.11.2020 г. и лихва за забава от 52,75 лева за периода 1.12.2020 г.- 18.01.2022 г.; сумата от 2859,80 лева главница по фактура № 1000005333/9.12.2020 г. и лихва за забава от 321,73 лева за периода 10.12.2020 г.- 18.01.2022 г.; сумата от 1759,82 лева главница по фактура 1000005359/29.12.2020 г. и лихва за забава от 188,20 лева за периода 30.12.2020 г.- 18.01.2022 г. Претендира законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски. Вземането си основава на доставката на арматурна заготовка въз основа на договори за покупко-продажба, за което са издавани съответните фактури. Признава извършено частично плащане по първата фактура в размер на 4530 лева , както преди завеждане на заповедното производство, така и след издаването на заповедта за изпълнение, поради което претенцията по нея е за част от сумата. Сочи, че не са платени изцяло сумите по другите две 1 фактури и претендира лихви за забава. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище на процесуалния си представител адв.Д. от САК поддържа иска. Претендира разноски.

Ответникът „С.“ ЕООД, гр.В.Търново е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска, като неоснователен. Сочи, че искането не отговаря на заявеното в заповедното производство, поради което производството е недопустимо. Оспорва относимостта на процесните фактури като неподписани от него и заявява, че не са доказани от ищеца сключени между него и ответното дружество сделки. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Й. от ВТАК поддържа становището си и моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

По ч.гр.д.№ 174/22 г. на ВТРС съдът е издал заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 7978,33 лева -незаплатени суми по фактури № **********/30.11.2020 г.; № 1000005333/9.12.2020 г. и № 10000005359/29.12.2020 г. по доставени от заявителя стоки, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението- 21.01.2022 г. до окончателното изплащане и лихва за забава върху сумите в размер на 282,75 лева за периода от 1.12.2020 г. до 18.01.2022 г.; 321,73 лева за периода 10.12.2020 г.- 18.01.2022 г. и 188,20 лева за периода от 30.12.2020 г. до 18.01.2022 г. След връчването на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение в законоустановения срок, в което е посочил, че оспорва размера на претендираната главница от 7078,33 лева , тъй като е извършил плащания на 12.08.2021 г. -2500 лева и на 20.09.2021 г.- 2000 лева, поради което оспорва и размера на начислената мораторна лихва. По делото като доказателства са приети фактура № **********/30.11.2020 г. издадена от ищеца на ответника за арматурна заготовка от 3814 кг. на стойност 4988,71 лева, експедиционна бележка № **********/26.11.2020 г. за 52 кг. арматурна заготовка и експедиционна бележка № 0000010423/24.11.2020 г. за 3762 кг. арматурна заготовка; фактура № **********/21.12.2020 г. за арматурна заготовка от 3416 кг. на стойност 4796,06 лева и експедиционна бележка № 0000010447/17.12.2020 г. за 3416 кг. арматурна заготовка ; фактура № 1000005333/9.12.2020 г. на стойност 2859,80 лева за 2109 кг. арматурна 2 заготовка и експедиционна бележка № 0000010437/3.12.2020 г. за 2076 кг. арматурна заготовка ; фактура № 10000005359/29.12.2020 г. на стойност 1759,82 лева за 1212 кг. арматурна заготовка и експедиционна бележка № 0000010455/29.12.2020 г. за 1212 кг. арматурна заготовка. Приети са още извлечение от сметка на ищеца с отразено плащане от 4796,06 лева направено от ответника с основание фактура № 10000005350/21.12.2020 г. и извлечение от сметка от 9.11.2020 г. , отразяващо плащане на 4996,51 лева по фактура № 10000005259/14.10.2020 г. от „С.“ ЕООД. По делото е назначена и изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Според вещото лице, за м. ноември и м. декември 2020 г. ищецът е издал към ответника три фактури – фактура № 10000005323/30.11.2020 г. -4988,71 лева с ДДС; фактура № 10000005333/9.12.2020 г.- 2859,80 лева с ДДС и фактура № 1000005359/29.12.2020 г.- 1759,82 лева с ДДС . Всяка от фактурите е осчетоводена коректно и е включена в съответните месечни дневници на продажбите по реда на ЗДДС за м. 11 и м.12 /2020 г. Към 23.12.2022 г. по аналитична партида на клиента „С.“ ЕООД по дебита на сметка 411 Клиенти е налице неплатена сума по посочените три фактури в общ размер от 7078,33 лева. В счетоводството на ответника е осчетоводена фактура № **********/30.11.2020 г. Не са налични и осчетоводени фактура № 10000005333/9.12.2020 г. и № 10000005359/29.12.2020 г. Към 20.12.2022 г. по партида на „Кимекс“ ЕООД по кредит сметка Доставчици е налице неплатено задължение към ищеца в размер на 165,65 лева. Допуснато е и е изготвено допълнително заключение към съдебно- счетоводна експертиза.Според него в счетоводството на ответника е осчетоводена фактура

№

10000005323/30.11.2020 г. В счетоводството не са налични и не са осчетоводени следните фактури: фактура № 1000005333/9.12.2020 г. – 2859,80 лева; фактура № **********/21.12.2020 г. – 4796,06 лева; фактура № 1000005359/29.12.2020 г.- 1759,82 лева. За периода към 31.05.2022 г. съобразно проверката на допълнително представените документи по аналитична справка на клиента „С.“ ЕООД по дебита на сметка 411 Клиенти е налице неплатена сума общо в размер на 7078,33 лева, формирана от посочените фактури и представлява вземане на ищеца към ответника. За периода към 31.05.2022 г. съобразно проверката на допълнително представените документи по партида на доставчика „Кимекс“ ЕООД по кредит на сметка 401 Доставчици е налице неплатено задължение към ищеца 3 в размер на 162,65 лева като неплатен остатък по фактура №

**********/30.11.2020 г. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и пояснява, че извършеното плащане от 4796,06 лева е отразено при ищеца като погасяване на фактура № 5350, а при ответника- по фактура № 5323 , при което при ответника остатъкът по тази фактура е 162,50 лева.

Според вещото лице с тази сума е платена фактура № 5350, но тя не е осчетоводена при ответника. Вещото лице счита, че счетоводствата на двете дружества не са засичали фактурите и затова има разминавания. Освен това в счетоводството на ответника не са отразени трите фактури, както и извършените две плащания по приложените квитанции. Възможното обяснение е плащане от собственика с лични средства без подаване на информация към счетоводството. Вещото лице излага още, че сумата от 2000 лева не е осчетоводена при ищеца и не е приспадната от общото задължение. Парите са заплатени в брой без да се сочи основание. По делото са събрани и гласни доказателства. Св. К. е технически ръководител при ответника. Заявява, че ползват арматурни заготовки за строителството на обекта в гр.Варна и че ответното дружество работи с ищцовото дружество.

Излага, че той е подписал първата експедиционна бележка. Твърди, че технически ръководител на обекта е била П*** С.а и че по принцип техническият ръководител трябва да подписва документите при доставка, но това може да се направи и от всеки работник, който в момента на доставката се намира на обекта. Св.С.а е дъщеря на управителя на ответното дружество и е технически ръководител на обекта. Твърди, че не е подписвала представените експедиционни бележки. Излага, че ищецът е доставял арматура на строителния обект през процесния период, като според нея не може да се измери количеството, което се доставя. Няма изискване техническия ръководител да приема доставките и експедиционните бележки могат да се подпишат от всеки, който в момента е на обекта. Изтъква, че в периода 17-29.12. сградата е била пред Акт 14 и не е имало нужда от толкова арматура, колкото е посочена в експедиционните бележки.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу 4 която е постъпило възражение. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството кредитор, а ответната страна качеството длъжник, изправността на кредитора по договора, основанията, на които претендира вземането, както и неговия размер. Издадената заповед по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответното дружество има за предмет сумата от 7978,33 лева главница, представляваща незаплатени суми по фактури № **********/30.11.2020 г.; № 1000005333/9.12.2020 г. и № 10000005359/29.12.2020 г. издадени за доставени от заявителя стоки- арматурни заготовки, като в заявлението заявителят е посочил, че претендира сумата от 2458,71 лева по издадената фактура № 10000005323/30.11.2020 г. на стойност от 4988,71 лева, тъй като по тази фактура са платени частично , както следва- 30 лева на 3.12.2020 г. и 2500 лева на 13.08.2021 г. По фактура № 1000005333/9.12.2020 г. се претендират 2859,80 лева, а по фактура № 1000005359/29.12.2020 г. се претендират 1759,82 лева. В депозиранато възражение с вх.№ 5348/1.04. 2022 г. ответното дружество, чрез управителя си е заявило , че е закупило стоки от заявителя „Кимекс“ ЕООД, за което са издадени три броя фактури – процесните фактури с № **********/30.11.2020 г. на стойност 2458,71 лева;

№ 1000005333/9.12.2020 г. на стойност 2859,80 лева и № 1000005359/29.12.2020 г. на стойност 1759,82 лева. Към възражението представя два квитанции- за сумата от 2500 лева с основание „ старо задължение“ от 12.08.2021 г. и за сумата от 2000 лева от 20.09.2021 г. за „арм. Заготовка“. Управителят на ответното дружество изрично е заявил, че възразява частично срещу заповедта за изпълнение, като посочва, че поради извършените две плащания претенциите, както за главницата, така и за лихвите за забава следва да бъдат редуцирани. От своя страна ищецът в исковата молба депозирана на 30.05.2022 г. претендира да бъде установено следното вземане към ответника: по фактура № **********/30.11.2020 г.– 458,71 лева; по фактура №1000005333/9.12.2020 г. - 2859,80 лева и по фактура № 1000005359/29.12.2020 г. - 1759,82 лева, като признава извършено частично плащане на сумата от 4530 лева, представляваща част от задължението по фактура № **********/30.11.2020 г. От така изложеното дотук съдът прави извода, че наведените оспорвания от страна на ответника в 5 отговора на исковата молба се явяват неоснователни и недоказани. Исковата молба не е недопустима, тъй като няма пречка след издаване на заповедта за изпълнение при подаване на установителен иск по реда на чл. 422,ал.1 от ГПК ищецът да претендира само част от сумите, за които е поискал и му е издадена тази заповед. Така е и в настоящия случай, при който вземането относно главницата е в общ размер вместо от 7978,33 лева, в размер от 5078,33 лева.

Намален е и размерът, който се претендира относно лихвата за забава по първата фактура, който от 282,75 лева се претендира на 52,75 лева за същия период. Сам ищецът посочва, че е съобразил направеното възражение и извършените плащания, поради което признава част от вземането по първата фактура за погасено, чрез плащане и предявява иск за останалата неплатена част. Неоснователно се явява и следващото възражение на ответника относно неотносимостта на приложените фактури и експедиционни бележки към предмета на спора, тъй като никоя от тях не носи подписа на управителя на ответното дружество , или подпис на лице, представляващо дружеството,както и това, че няма данни кои са лицата, които са получили стоките , а фактурите не са подписани от него, поради което същите не могат да служат като доказателства за сделки, по които ответникът е бил страна.