Решение № 87 от 26.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Пловдив , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000487 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.25,ал.4,изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ и по чл.274,ал.1 във вр. с чл.248,ал.3 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№270004 от 22.03.2021 г. /по входящия регистър на ОСПловдив/,подадена от АВ чрез И. Т.-юрисконсулт в отдел „П. д. П.“,против решение №260107 от 10.03.2021 г.,постановено по т.д.№155/2021 г. по описа на Окръжен съдПловдив,ТО,XII-ти състав,с което е отменен като незаконосъобразен отказ №20180618102523-2 от 19.02.2021 г.,издаден от длъжностно лице по регистрация към АВТР,по заявление вх.№20180618102523 от 18.06.2018 г.,за обявяване на ГФО за 2017 г. по партидата на П. Е. - **“-гр.П. с ЕИК *******,и са дадени указания на длъжностното лице към АВ да извърши заявеното обявяване по партидата на кооперацията.

Образувано е и по частна жалба с вх.№276550 от 04.06.2021 г. на АВ против определение №260858 от 12.05.2021 г.,постановено по т.д.№155/2021 г. по описа на ОСПловдив,ТО,XII-ти състав,с което по реда на чл.248 от ГПК е допълнено решение №260107 1 от 10.03.2021 г.,постановено по същото дело,в частта му за разноските,като е осъдена агенцията да заплати на П. Е. - **“-гр.П. направените по делото разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

В жалбата с вх.№270004 от 22.03.2021 г. се поддържа становището,че обжалваното съдебно решение е неправилно,постановено при нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.В тази връзка е изложен довода,че първоинстанционният съд неправилно е приел,че в регистърното производство по обявяване ГФО на кооперация не се дължи държавна такса.Агенциятажалбоподател счита,че разпоредбите на чл.21,т.9 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.7,ал.1 от НВСДТРРЮЛНЦ изискват към всяко заявление да има приложен документ,удостоверяващ платена държавна такса,а в случая такъв документ не е бил приложен към подаденото заявление за обявяване на акта,нито пък се удостоверява плащане по електронен път.Агенцията-жалбоподател счита още,че разпоредбата на чл.35 от Закона за кооперациите не е приложима при подадено заявление за обявяване на акт на кооперация,тъй като разпоредбата освобождавала кооперациите от внасянето на държавна такса само във връзка с тяхното учредяване,преустройство,прекратяване и ликвидация,като това изброяване било изчерпателно и нормата не би могла да се тълкува разширително,според агенцията.

С оглед на тази и всички съдържащи се в жалбата аргументи е поскано решение №260107 от 10.03.2021 г.,постановено по т.д.№155/2021 г. по описа на Окръжен съдПловдив да бъде отменено изцяло.Поискано е още на основание чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.81 от ГПК да бъдат присъдени в полза на АВ съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.,направени в настоящото производство.

От насрещната страна-П. Е. - **“-гр.П. с ЕИК *******,чрез пълномощника на кооперацията-адв. И.С. Д., е подаден в законния срок писмен отговор на горната жалба,в който е изразено становище,че същата е неоснователна,а обжалваното с нея съдебно решение е правилно.Посочено е,че съдът правилно е отменил отказа на длъжностното лице по вписванията при АВ и в тази връзка правилно е приел,че не се дължи заплащане на ДТ от земеделска кооперация при подадено от такава заявление в регистърното производство пред АВ.По-подробни аргументи в тази насока са развити в отговора и въз основа на тях е поискано жалбата срещу горното решение на ОС-Пловдив да се остави без уважение,а при евентуалното й уважаване да бъде намален размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение,като в тази връзка е изложено становището,че то е прекомерно.Моли на кооперацията да бъдат присъдени направените разноски по делото,изразяващи се плащането на хонорар за един адвокат,съгласно приложения договор за правна помощ.

В частната жалба с вх.№276550 от 04.06.2021 г. АВ изразява становище,че обжалваното определение №260858 от 12.05.2021 г. е на първо място недопустимо и евентуално-неправилно.Изложен е аргумента,че не е представен списък на претендираните от кооперацията разноски,поради което същата няма право да иска изменение на решението 2 в частта за разноските,респективно съдът няма право да изменя решението в частта за разноските.Излага съображения,че и самата молба за допълване на решението в частта за разноските,подадена от кооперацията,е неоснователна и недоказана,като не са представени доказателства за реалното извършване на претендираните съдебни разноски.Друг съществен и поддържан в частната жалбааргумент е,че разпоредбата на чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ препраща към ГПК относно присъждането на разноските,а разпоредбата на чл.541 от ГПК предвижда,че сторените в охранителното производство разноски остават в тежест на молителя.Затова агенцията-частен жалбоподател счита,че с оглед разпоредбата на чл.541 от ГПК искането за присъждането на разноски е неоснователно и такива за настоящото производство не следва да се присъждат,респективно Окръжен съд-Пловдив е допуснал съществено процесуално нарушение,като е изменил процесното решение в частта за разноските.Предвид тези аргументи агенцията-частен жалбоподател моли да бъде обезсилено и при условие на евентуалност-да бъде отменено определение №260858 от 12.05.2021 г. на Окръжен съд-Пловдив като недопустимо,респективно-неправилно.

Насрещната по тази частна жалба страна-П. Е. - **“-гр.П. не е подала в законния срок писмен отговор на същата и не е взела становище по нея.

Пловдивският апелативен съд,след като се запозна с жалбата и частната жалба,атакуваните с тях съдебни актове,доводите на страните и доказателствата по делото,приема за установено следното:

По жалбата срещу решение №260107 от 10.03.2021 г.:

Жалбата е подадена в законния срок по чл.25,ал.4,изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ,редовна е и изхожда от надлежна страна с правен интерес от обжалване на съдебното решение.Наред с това,за самото решение,срещу което е насочена жалбата,е предвидено с горната разпоредба обжалване пред апелативния съд.С оглед на изложеното настоящият съд приема жалбата за допустима и следва да я разгледа по същество.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Със заявление вх.№20180618102523 от 18.06.2018 г.,подадено в ТРРЮЛНЦ към АВ,е поискано по партидата на П. Е. - **“-гр.П. с ЕИК ******* да бъде обявен годишния финансов отчет /ГФО/ на кооперацията за 2017 г.По това заявление е издаден отказ №20180618102523-2 т 19.02.2021 г. с мотивиче на основание чл.22,ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ е било указано на заявителя отстраняването на нередовности по заявлението,но същите указания не са изпълнени в срока чл.19,ал.2 от същия закон.А както е видно от съдържанието на въпросните указания,обявени по партидата на горната кооперация в ТР,с тях е указано на заявителя да представи документ за внесена държавна такса по заявлението от 18.06.2018 г.,тъй като такъв документ не е представен и не се установява наличие на плащане на държавна такса по сметка на АВ,а на основание чл.7,ал.1 от Наредба №1/14.02.2007 г. за водене,съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ къмвсяко заявение се 3 прилага документ за внесена държавна такса,освен ако таксата е платена по електронен път и на основание чл.21,т.9 от ЗТРРЮЛНЦ преди да извърши вписването,длъжностното лице по регистрация проверява дали е платена дължимата държавна такса.

Срещу отказа от 19.02.2021 г. е подадена по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ жалба от П.

Е. - **“-гр.П.,ЕИК *******,въз основа на която е образувано т.д.№155/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XII-ти състав и с постановено по същото дело решение №260107 от 10.03.2021 г. жалбата е приета за основателна,а обжалваният отказ на АВ е отменен като незаконосъобразен и е указано на длъжностното лице към АВ да извърши заявеното обявяване по партидта на кооперацията.Именно това съдебно решение е предмет на обжалване по настоящото дело,образувано пред Апелативен съд-Пловдив.

За да приеме отказа за незаконосъобразен и да го отмени като такъв,ОС-Пловдив е приел,че разпоредбата на чл.35 от Закона за кооперациите налага извод,че всякакви вписвания и обявявания в регистъра по заявления на кооперации следва да се извършват без внасяне на държавна такса.Настоящата инстанция изцяло споделя тази позиция на първоинстанционния съд.Ясно е,че единствената фактическа причина за постановяване на отказа е неустановено плащане на държавна такса по конкретното подадено заявление и в тази връзка-липсата на документ за плащането й по сметка на АВ.Именно поради тази причина са били дадени указания на заявителя по реда на чл.22,ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ,а след неизпълнението им в срока по чл.19,ал.2 от същия закон,е отказано заявеното обявяване на акт,т.е. на представения със заявлението ГФО за 2017 г. на П. Е. - **“-гр.П.,ЕИК *******.Обаче,подобно на окръжния съд,настоящият апелативен съд също намира,че поначало не се дължи внасянето на държавна такса по подаденото от кооперацията заявление,с оглед на което не е следвало да бъдат давани на заявителя указания за представянето на документ за плащането на такава такса и затова в случая неизпълнението на тези указания в установения от закона срок не е основание да се откаже заявеното обявяване на ГФО на кооперацията за 2017 г.

В конкретика следва да се отчете,че съгласно разпоредбата на чл.35 от Закона за кооперациите,същите се освобождават от внасяне на държавни такси при тяхното учредяване,преустройство,прекратяване и ликвидация,т.е. от такси за вписване на обстоятелства,подлежащи на вписване в Търговския регистър.Това финансова облекчение произхожда от регламентираната със закон-чл.1а от ЗК,възможност на държавата да подпомага кооперациите и да насърчава тяхната дейност.Конкретният случай се отнася до обявяване на акт на кооперация в Търговския регистър.В Тарифа за държавните такси, събирани от АВ, е предвидено какви такси да заплащат различните по вид търговци за вписване на обстоятелства и за обявяване на актове в Търговския регистър - чл. 16а и чл.

16б, като правилото за обявяване на актове е общо.Не е уредена такса по отношение на кооперации за обявяване на техни актове.Имайки предвид, че Законът за кооперациите предхожда по време ЗТР и издадената към него Тарифа за държавните такси, че в първия закон изрично кооперациите са освободени от заплащане на държавна такса по заявления за 4 вписване на обстоятелства в ТР, които производства са регистърни, както и производствата за обявяване на актове, съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.35 от ЗК и по отношение за регистърните производства за обявяване на актове на кооперации в ТР, като съответстваща на целта на закона.По тези съображения настоящият съд намира,че в случая не е била дължима държавна такса по конкретното заявление и не е следвало да бъдат давани указания за плащането й и представянето на документ за това.

Предвид гореизложеното,както и това,че самото заявление за обявяване на ГФО за 2017 г. на горната кооперация е коректно попълнено и придружено с всички необходими писмени документи във връзка с регистърното производство,настоящият съд намира,че са били налице всички нормативно предвидени предпоставки за извършване на заявеното обявяване на акт.Това прави отказът на длъжностното лице по регистрация към АВ незаконосъобразен.До такъв извод е стигнал и окръжният съд в обжалваното решение от 10.03.2021 г. и този извод предвид изложеното е правилен,съответно на което правилно е отменен самият обжалван отказ на АВ и е указано на длъжностното лице към същата агенция да извърши заявеното обявяване по партидата на кооперацията.Ето защо обжалваното съдебно решение ще се потвърди изцяло от настоящата инстанция като правилно.

На основание чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ и предвид неоснователността на разгледаната жалба,агенцията-жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на кооперацията-ответник по жалбата,сумата от 300 лв. съдебни разноски за производството пред апелативната инстанция,представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 08.04.2021 г.,сключен между П. Е. - **“-гр.П. и адв. И.Д.,чрез когото е подаден и депозирания по делото отговор на жалбата.