Решение № 240 от 01.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500416 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 32 от 27.03.2024 г. по гр. д. № 72/2024 г. по описа на РС – Пирдоп е изменен /увеличен/ размерът на определената с решение № 13 от 04.03.2021 г. по гр. д. № 432/2020 г. по описа на РС – Пирдоп месечна издръжка за малолетните деца Ц. Б. Д. и Р. Б.

Д. от първоначално определения размер съответно от 180 лв. за детето Ц. Б. Д. и 170 лв. за детето Р. Б. Д. на размера съответно от 260 лв. за детето Ц. Б. Д. и 240 лв. за детето Р. Б. Д., като бащата Б. Р. Д. е осъден да плаща на детето Ц. Б. Д. чрез неговата майка и законен представител П. Д. Д. месечна издръжка в размер на 260 лв., считано от датата на предявяване на исковете – 05.02.2024 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното плащане, а на детето Р. Б. Д. е осъден да плаща чрез неговата майка и законен представител П. Д. Д. месечна издръжка в размер на 240 лв., считано от датата на предявяване на исковете – 05.02.2024 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното плащане. За разликата над горепосочените суми до пълните предявени размери /от по 300 лв. на главните искове/ исковете на всяко от децата са отхвърлени. С решението е допуснато предварително 1 изпълнение на решението в частта за изменения размер на издръжката, присъдени са разноски на страните съобразно изхода на делото и държавна такса в тежест на ответника.

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство Ц. Б. Д. и Р.

Б. Д., действащи като малолетни чрез своята майка и законен представител П. Д. Д., в частично отхвърлителната досежно исковете част и в частта за разноските, присъдени в полза на ответника /макар във въззивната жалба да е посочено, че решението се обжалва изцяло, от изложените доводи става ясно, че решението се обжалва именно в горепосочените части, като в останалите части ищците нямат и правен интерес да обжалват решението/. Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му в същата част и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени изцяло.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от ответника в първоинстанционното производство. В о. с. з. чрез процесуалния си представител въззиваемият е оспорил жалбата и е навел бланкови доводи за правилност на решението с искане за потвърждаването му в обжалваната част.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част по следните съображения:

За да определи необходимата за всяко от децата месечна издръжка и съответно каква част от нея следва да се поеме от бащата и каква – от майката, първоинстанционният съд е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото и на всички релевантни факти, като е постановил правилно и обосновано решение.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че за да се присъди издръжка над минималната такава, следва да бъдат доказани фактите, обуславящи по-големи нужди на децата, т. е. такива, които не могат да бъдат покрити с минималния, определен от закона, размер на издръжката. Както правилно е прието /и надлежно мотивирано/ от първоинстанционния съд, минималната издръжка е тази, която родителят, който не упражнява родителските права, има задължение да плаща на своето дете независимо от възможностите си и нуждите на детето. За присъждане на издръжка в по-голям размер от минималния обаче е необходимо да бъде надлежно доказано, че нуждите на детето изискват издръжка в по-голям /съответния претендиран/ размер и че родителят, който я дължи, има възможност да плаща този претендиран размер. По делото не са представени доказателства и в двете посоки /в тази връзка в решението е направен надлежен анализ на представените доказателства и установените с тях факти/. Във въззивната жалба е изложено, че е ноторно фактическото положение, че колкото повече пораства едно дете, толкова по-голяма нужда от средства за издръжка има то. Този факт не е отречен в решението, напротив, обсъдени са /наред със 2 статистическите икономически показатели, относими към предмета на делото, и доходите на двамата родители/ възрастта на децата и нарасналите им нужди поради промяната на формата на обучение и именно това е обусловило присъждането на издръжка над минималната /макар и не в значително надхвърлящ я размер/. Следва обаче да се отчете, че законово-определеният минимум на издръжката не е произволно посочена и константна сума, а е съобразен с конкретен икономически показател – минималната работна заплата, в съответствие с която и периодично се актуализира. Поради това е несъстоятелно да се приеме априори, че поради нарастващите нужди на едно дете само с оглед увеличаване на възрастта му минималният размер на издръжката, дължима от родителя, който не упражнява родителските права, не е достатъчен да покрие нуждите на детето. Следва конкретните нужди на детето да бъдат доказани, а това не е сторено по делото. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че доколкото ответникът не оспорва, че децата му се занимават със спортна дейност, непредставянето на доказателства за направени в тази връзка разходи от майката не води до извод за недоказаност на претенциите. Бащата вероятно наистина е наясно, че децата му спортуват и не е оспорил изрично този факт в хода на производството, но изрично в о. с. з. е оспорил размера на исковете и е изложил становище за липса на доказателства за твърдените разходи, поради което не е налице безспорност на този факт, имащ значение за определяне размера на издръжката.

Изводите на първоинстанционния съд са направени при съвкупна преценка на доказателствата по делото, правилни са и се споделят от въззивния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Следва да се добави, че в случая при определяне размера на дължимата от бащата издръжка от значение е и обстоятелството, че майката е подпомагана от Дирекция „Социално подпомагане“ с месечни помощи за деца в размер на 110 лв.

Съобразно гореизложеното решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на делото на въззивниците не следва да се присъждат разноски.

На въззиваемия с оглед изхода на делото се дължат разноски. Въззивният съд намира, че макар сторените и претендирани разноски да са в размер, по-нисък от минималния такъв съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /който минимален размер е 500 лв./, то и този размер /от 400 лв./ е прекомерен предвид ниската степен на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че отговор на въззивната жалба не е изготвен от процесуалния представител на въззиваемия, а в о. с. з. от същия са изложени абсолютно бланкови доводи за потвърждаване на решението, т. е. на практика във въззивното производство от процесуалния представител на въззиваемия не е положен друг труд за осъществяване на процесуална защита, освен присъствие в о. с. з. В случай на наведено възражение от насрещната страна съдът би могъл да присъди на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер /дори под минималния, определен с наредбата, съгласно практиката на СЕС/. Възражение в тази насока обаче не е наведено от въззивниците, поради 3 което съдът няма основание служебно да присъди по-нисък от претендирания размер на разноските за адвокатско възнаграждение, поради което на въззиваемия следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер, а именно 400 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 32 от 27.03.2024 г. по гр. д. № 72/2024 г. по описа на РС – Пирдоп в обжалваната част, в която предявените искове за изменение /увеличение/ на месечната издръжка от Ц. Б. Д. с ЕГН ********** и Р. Б. Д. с ЕГН **********, двамата действащи като малолетни чрез своята майка и законен представител П. Д. Д. с ЕГН **********, срещу Б. Р. Д. с ЕГН ********** са отхвърлени за разликата над уважения размер от 260 лв. /двеста и шестдесет лева/ на главния иск, предявен от Ц. Б.

Д., до пълния предявен размер на този иск от 300 лв. /триста лева/ и за разликата над уважения размер от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ на главния иск, предявен от Б. Р. Д., до пълния предявен размер на този иск от 300 лв. /триста лева/, както и в частта за присъдените в полза на Б. Р. Д. с ЕГН ********** разноски за първоинстанционното производство в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ за адвокатско възнаграждение.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА П. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: с. А., обл. Софийска, ул. „В.Б.“ № 17 да плати на Б. Р. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. К., обл. Софийска, ул. „Б.Е.“ № 32 сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за въззивното производство по делото – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4